LeeNeeAnn

Пролетна умора ли? Няма такова нещо! /Само да ми падне този, който е измислил термина…/ Пролетта е нещо прекрасно, живително, съзидателно и стремително! Това, че ние сме качили килограми през зимата, натрупали сме апатия, събрали сме лед в душите си и не сме в състояние дори да се поместим от топлите си домове, а само в мислите си хукваме навън с колелото и ролерите, при първите топли лъчи на Слънцето, не значи, че Пролетта ни е виновна! … всъщност, … виновна е! Виновна е, че ни вади от летаргията! Виновна е, че ни мами с топлината и свежестта си и събужда сетивата ни! Виновна е, че води пролетния вятър, който помита последните спомени за студената зима и ни връща синьото небе! Виновна е, че ни…

Continue reading

Искрено се надявам, тази задачка да ви поизпоти и да я няма в Google! Ето я и нея 🙂 : Номер на автобусен билет се състои от 6 цифри. Билетът ще наричаме щастлив, ако сумата от първите три цифри на номера му, е равна на сумата от последните му три цифри. Да се докаже, че сумата от номерата на всички щастливи билети, се дели на 1001. Време за решаване – до първия верен отговор. Награда – щастлив билет! 🙂

Continue reading

Много преди Облачето да срещне Вятъра, когато още беше малко дете, то растеше спокойно и щастливо, на едно прелестно и просторно място, в самото сърце на Балкана. Тогава то, с всеки нов ден, откриваше света, мамещ и любопитен, видян такъв, какъвто могат да го видят само очите на малките деца. И, както обикновено се случва с всички малки деца, докато растат, Облачето откриваше мечтите! Всяка сутрин, когато отвореше очички, то виждаше величествения Балкан, облечен в пъстроцветна дрешка, как гали простора и флиртува с Облаците. И не само с облаците, а и с едни особени горди птици, които не бяха като другите. А не бяха като другите, защото дори не бяха птици! Това бяха най-свободните, величествени и горди същества, от всички, които се рееха в Небето. Те…

Continue reading

Ти си чиновник в банка. Влиза клиент, който носи 1000 лева, в банкноти по 1 лев. Той има следното изискване на съхранението на парите си: – Искам – казва Клиентът – да разпределите тези банкноти в 10 чанти /дава ти чантите/ така, че като дойда следващият път и Ви поискам каквато и да е сума от 1 до 1000 лева, да можете да ми дадете веднага чанти, без да броите пари и без да чакам! Как ще разпределиш парите в чантите? Пояснения: Чантите не са прозрачни и не се вижда вътре, но ти знаеш в коя чанта колко пари има, защото ти си ги сложил там. Няма значение колко чанти ще дадеш, 1 или 10, стига сумата вътре да е точно исканата от Клиента! Време…

Continue reading

Имало едно Време… Ами то и сега си го има! От гледната точка на човека, Времето е всичко, с което разполагаме и най-хубавото му е, че е безкрайно. От гледната точка на Времето – хората не съществуват! Те са само Енергия! Времето е константна величина – то винаги е там и си е точно толкова – нито повече, нито по-малко и нито тече, нито се променя, и никъде не е тръгнало да ходи изобщо! Това е човешката интерпретация на пространството. Защото човекът има нужда всичко да измерва и вкарва в рамки и граници. Единственото вярно е, че Времето е безкрайно. То е мястото, в което съществуват мислите, желанията, съдбите и техните пътища – т.е. едно глобално енергийно-информационно поле, в което отдавна всичко е написано и…

Continue reading

Загубих любим човек преди много години…. Той бе толкова любим, че мъката, която се е загнездила в сърцето ми, вместо да се заличава от времето, което уж всичко лекувало, става все по-силна и непоносима с годините… Толкова любим, че само мисълта за него ме разстройва до състояние на безпомощност… Толкова любим, че ми се иска да крещя… Останаха толкова много незададени въпроси и толкова много неполучени отговори…. Толкова много празнота… Мислех си, че с годините споменът ще избледнее, че познатите места ще станат чужди и няма да ми причиняват болка. Уви! Не стана така! В живота ни има непрежалими хора, чието място, никой друг никога не може да заеме, чиито глас никой друг не може да повтори, чиято любов никой друг не може да ни…

Continue reading

Буйна, но укротима… Пламтяща, но нежна… Изгаряща, но даряваща живот… Непоколебима, но слаба… Безстрашна, но изплашена… Уверена, но плаха… Непостоянна, но вярна… Жадувана, но недочакана… Мечтана, но неуловима… Пожелавана, но отричана… Измислена, но несъздадена… Намерена, но неоткрита… Видяна, но недокосната… Усетена, но непочувствана… Тайнствена, но сияеща… Забележима, но чезнеща… Присъстваща, но невидима… Вечно търсеща… Спонтанна… Чувствителна… Дълбока, но кристално прозрачна… Призрачна, но осезаема… Обгръщаща… Отдаваща… Обичаща… … стихията, наречена… … ЖЕНА

Continue reading

Какво се случва при съприкосновението на Огън с Лед? Огънят стопява и изпарява Леда до последната молекула Н2О? Не!!! Ледът поглъща и потушава Огъня до последната искрица? Не!!! Има място в пространството, което не се подчинява на природните закони, където Огън и Лед съжителстват в равновесие! Огънят е горещ, спонтанен, буен, темпераментен, емоционален, пламтящ, питащ, търсещ… Ледът е студен, уравновесен, спокоен, здравомислещ, практичен, логичен, тактичен, знаещ… Когато Огънят запламти със застрашителни за равновесието размери и има опасност да изпепели пространството, Ледът идва, уверен и непоколебим. Той обгръща Огъня, охлажда най-горещите му пламъци, и жертвайки част от собствената си студенина, го облича с прозрачна мъгла, до завръщане на равновесието, като нежно запазва искрицата, която го поддържа жив и го прави Огън! Когато Ледът се отдаде на…

Continue reading

Тази категория ще съдържа задачки, които развиват логическото мислене по забавен начин. Отговори ще съдържа… само в краен случай! 🙂 Как да минем по моста… От едната страна на моста, в тъмна вечер, стоят 4 човека, които разполагат с един общ фенер. Целта е те да преминат през моста, спазвайки следните условия: 1. По моста могат да минат едновременно най-много двама души. 2. На моста винаги трябва да има човек с фенер. 3. Първият човек минава през моста за 1 минута, Вторият – за 2 мин., Третият – за 5 мин., а Четвъртият – за 10 мин. 4. Когато се движат по двама, се взима времето на по-бавния. 5. Разполагате със 17 минути! Време за решаване: 5 мин. Приятно забавление!

Continue reading

Умишлено изчаках преминаването и отзвучаването на еуфорията около т.нар. „Празник на влюбените”, за да напиша това, което мисля за романтиката. Защото предпочитам /и ми харесва!/ да се чувствам обичана цяла година, да ме будят нежно с докосване или целувка, да заспивам в прегръдка, пред фалшивото парадиране за един ден в годината, на 14-ти февруари /или в краен случай, на 8-ми март/. Та аз съм жена през цялата година, с всичките предимства и недостатъци, които произтичат от този факт! Ако хората около мен, не ме възприемат като жена, а любимият като любима, с какво ще се промени мнението и отношението им, купувайки ми цвете от „хорски срам”? Романтиката?… Романтиката е „качество” на душата, което всеки носи в себе си. Някои хора са по-малко романтични, други повече……

Continue reading

Кой е измислил Тъгата? Какво ни кара да бъдем тъжни, дори когато сме щастливи? Човек може да е щастлив като цяло, но тъжен понякога. Това не го прави нещастен, дори напротив! Тъгата ни прави по-добри, по-истински и по-щастливи! Единствено, не ни прави по-красиви, но пък…. жертвата си струва! 😉 Кой е измислил Тъгата? Може би самото Щастие! Да, вероятно е то! Няма кой друг да е! Ако я нямаше Тъгата, не бихме разбрали, че сме щастливи – с хората около нас, с това, което правим, от това, което сме! Тъгата идва в момент на умора, на размисъл, на преоценка, или може би, просто, в момент на … тъга. Тя идва, когато човек е сам със себе си /в ума и сърцето си/ и му напомня…

Continue reading

…споделено от приятел Зловещ, зверски. Покорен, неописуемо жив. Вероятно е грешка, Вероятно е фалш, Истина е. Няколко пъти мечтах. Няколко пъти опитах. Няколко пъти живях. Хиляди пъти потънах в земята – не мъртва не жива нито жена. Не е трудно, само че не исках. Не исках да се чувствам еднаква или различна. Исках да съм Аз. ! автор: Диана

Continue reading

  Гледам белия лист и в съзнанието ми се прокрадва споменът за един остарял, но много популярен, виц за песимиста, оптимиста и чашата. Ако го перефразирам за белия лист, той вероятно би звучал така: „Гледайки един бял лист, песимистът би казал: „По-лошо от празен бял лист, може да бъде само празен черен лист”, а оптимистът вероятно би казал: „Няма нищо по-хубаво от празен бял лист и бистър и свободен ум, който да остави оптечатъка си върху него!”   За някого, вероятно, белият лист е вещ (дори „вещ” е силно казано), лишена от смисъл и съдържание, нищо ново, нищо неочаквано, нищо необикновено. И, вероятно, ще се окаже прав, … за себе си.   Белият лист е начало. Той е най-подходящото място да начертаеш пътя напред, да…

Continue reading

Съвършенството, също като свободата, е чувство… Всеки го носи в себе си и го дава на другите, но само на тези, които могат да го усетят! Съвършена е капката роса, която, плъзгайки се по стръкчето тревичка, сякаш й мие очичките, и нежно я буди за новия ден… Съвършена е дъгата, която се усмихва и ни мами към хоризонта… Съвършен е облакът, който плува грациозно, докато ангелчетата спят в него… Съвършени са очите, в които се отразява красотата на изгряващото слънце и му се усмихват… Съвършено е сърцето, което чувства топлина в студа и вижда светлина в тъмнината… Съвършена е мисълта, която ни води към търсене на съвършенството…. А ти, който търсиш съвършената жена, погледна ли дъгата? Почувства ли росата? Тя е там и те чака,…

Continue reading

Когато Вятърът се върна, Облачето все още беше там. То вече не плачеше, беше се успокоило, усмихваше се и дори играеше със Слънчицето на онази игра, която бе научило от малките пуйчета. Спомняте си я, нали? Вятърът научи какво бе сторил, но не го разбра… Или може би не искаше да го проумее! Не само, че не искаше да проумее, но дори говореше сърдито и надменно на Облачето. Обясни му, че той е един много важен Вятър и има стотици облачета, за които да се грижи и да люлее в Небето. Облачето се почувства така, сякаш бе спряло порива на Вятъра! Вятърът, по-студен и пронизващ от всякога, посъветва Облачето да потърси други Ветрове… Облачето се натъжи отново… То знаеше, че не е най-важното Облаче в…

Continue reading

Облакът, всъщност беше момиче, даже не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непорастнала жена, така, че по-скоро беше момиче. Облакът, всъщност беше Облаче, пухкаво и щастливо, което имаше мечта. То искаше да намери Вятъра, или поне топлият въздух, който се издигаше от земята, и заедно с него да полети и да достигне другите облачета, които нежно плуват в небето. Облачето искаше да ги пипне и да надникне в тях, а даже му се искаше да погъделичка ангелчетата, които кротко спинкат там. Един ден Вятърът дойде при Облачето. Вятърът, всъщност беше мъж, пораснал и зает, който някак бе разбрал за мечтата на Облачето. Вятърът беше виждал много облачета преди и разказваше на малкото Облаче за тях. Вятърът беше летял насам, натам, наляво и надясно,…

Continue reading