Истанбул на един дъх… (03)

Част 3  Продължение: Част 1 Част 2 Долмабахче сарай, най-новият султански дворец, е бил резиденция на 6 султана, а след провъзгласяването на републиката, и на Мустафа Кемал Ататюрк. Навсякъде сочат Долмабахче като „най-„ – най-красивият, най-модерният, най-пищният и т.н. Той е просто много много различен – като стил, като декориране, като излъчване. Стилът на традиционния турски дом (централен хол и стаи около него) е съчетан с европейското влияние – барок, рококо, неокласицизъм – резултатът е впечатляващ и определено едно от тези „най-„ със сигурност си е на мястото – това е най-скъпият и разточителен дворец! Построен е за 13 години и е струвал 500 милиона днешни щатски долара. В него има вложени 14 тона злато и 40 тона сребро за украса на всичките 285 стаи…

Continue reading

Истанбул на един дъх… (02)

Част 2-ра … продължение: Част 1-ва След това разходката продължи към Света София. Света София е била православен храм, след това е превърната в джамия, а сега е музей, след като 1400 години е служила и на християнската и на ислямската религия. Св. София е най-известна със запазените златни мозайки. Позволено е да се снимат, но без светкавица.  Предверието пък е покрито с мрамор, рязан интересно – едно до друго са поставени парчета със симетрични шарки.  За това, че св. София е била първо църква, а след това е станала джамия, свидетелстват изобразените на мозайките светци. Това са единствените лица, които можете да видите в джамиите. За ислямската религия не е присъщо да се изобразяват лица, защото според религията никой не знае как точно изглежда…

Continue reading

Истанбул на един дъх… (01)

Част 1-ва Буквално! За три дни се опитахме да погълнем Истанбул с всичките си сетива. Още не започнала разказа си осъзнавам, че стана точно обратното – по някакъв приказен начин, Истанбул погълна нас! И си открадна по парченце от душите ни, заради което ще се връщаме отново и отново… Наричат Истанбул „Приказният град”. Аз бих му дала най-различни имена, едното от които определено би било „Градът, който не спи”. Всеки, който е отсядал в близост до голяма улица или джамия ще се съгласи с мен. Има някаква особена чаровна динамика в този град. Излезеш ли на улицата, задължително започваш да бързаш, дори да няма за къде… И се питаш как е възможно хората в този град да са едновременно недисциплинирани (минават на червено!) и в…

Continue reading