Лов на принцеси

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… смела. Да, смела! Особено след като се бил намерил благороден принц, който да събере страховете й и да ги даде на океана…

Принцесата била доволна, че в сърцето й отново се отворило място за приказни принцове, принцки приказки, турнири, любови и… шоколад, но… кралството възнегодувало.

И така, откакто принцесата станала смела, започнала да ходи сама в гората и да бере билки и придворният билкар се притеснил, че може да остане без работа…

Придворният мълчаливец също си позволил да се притесни, защото принцесата вече не се страхувала, че ще падне или ще се изцапа и му била отнета единствената възможност да говори…

Придворните сладкари и те се видели в чудо, защото принцесата ядяла горски плодове, ябълки, сливи и къпини и те вече почти не можели да влияят на настроението й, което пък накарало принцовете да се научат да се скатават и да казват „да“ на всяко нещо (дори нещото да не е въпрос), което пък направило излишни Драконите от ЧАР, които си лежали, похапвали спокойно (поне намирали работа на придворните сладкари) и не си давали много зор да подлитват из кралството, което пък направило истински нещастни ловците, които нямали вече кого да ловят…

Пълна бъркотия! Такава бъркотия кралството отдавна не било виждало! И не само това – принцесите от съседните кралства харесали примера на нашата принцеса и щастливо предизвикали същия хаос в техните си кралства. Да не говорим, пък, че принцесите прекарвали повече време в горите, отколкото в двореца и дворцовите дела започнали да страдат – нямало кой да изслушва поданиците, нямало кой да напътства придворните и да им намира работа, нямало кой да наглежда принцовете къде ходят и какви ги говорят…

Това вече минало всякакви граници на търпение у принцовете и те тайно свикали КГБ, но не за да решава проблемите на принцесите, а да се опита да се справи със самите принцеси!

(не знам накъде върви тази приказка и що за приказка е тази, в която принцесата е лошият герой, но ще видим…)

Та, на тайната сбирка на КГБ, принцовете поканили и придворните ловци, и заедно с тях, тайно взели решение да си върнат принцесите обратно!

Това, обаче, вече не било толкова лесно, защото принцесите освен умни, разумни, прелестни и омайни, били и доста своенравни.

Затова, КГБ на тайно заседание обявил… Лов на принцеси!

(Сега да не си мислите, че ловците ще убиват принцесите! Абсурд! Няма такова нещо!)

Задачата на ловците била да уловят принцесите и да ги върнат в двореца – която където си принадлежи!

И ловците започнали да залагат капани, което се оказало лесна работа, защото както е добре известно на цялото кралско войнство, в гората не расте… Шоколад. Достатъчно било да намерят сенчесто място, близо до полянка с маргаритки, което да е идеално равно за полягване, но пък да не става течение, да се вижда небето, но пък дъждът да остава по листата на дърветата и да не стига до земята… Там те поставили кошница с лакомства и принцесите започнали да се хващат една по една, защото друга добре известна истина е, че принцесите някакси винаги знаят къде има шоколад! И принцесите идвали, хапвали шоколад и уморено се унасяли в сладък сън.

Тогава принцовете се появявали и си ги отнасяли обратно в двореца, събуждали ги с целувка и – както става във всяка добра приказка – всичко започвало отначало 🙂