Доброто духче

Не знам таласъм ли е, кикимора ли е или добър караконджул, но снощи беше там! От доста време духчето се беше скрило в дън гори тилилейски и не си показваше носа навън… Нещо го беше изплашило и прогонило – това, че и хората се бяха изпокрили и си мишкуваха привидно кротко или нещо друго – не знам. Но вече няма и значение! Снощи доброто духче, което обединява душѝте, завихря ги в безспирен танц и ги кара да се смеят с цяло гърло, без значение какви безредия вършат краката им, отново беше в любимата ни Хоротека! И беше в най-доброто си възможно настроение. Беше събрало повече от 100 танцуващи душѝ и ги въртеше, въртеше, въртеше… И аз бях там, и аз танцувах и се смях, и…

Continue reading

…разпилени диаманти…

Понякога си толкова тъжен, че ти се доплаква… А понякога си толкова тъжен, че единственото, което можеш да направиш, е да заплачеш с цяло гърло… Но понякога си тооооолкова тъжен, че дори не можеш да заплачеш, разделяйки се с нещо любимо… Снощи се разделихме с любимата си Хоротека. Смяхме се, забавлявахме се, танцувахме, прегръщахме се и сякаш внимавахме да не използваме словосъчетанието „като за последно”, макар че то бе заседнало в гърлата на всички ни… Неусетно, без дори да го съзнаваме, превърнахме свършващата приказка в легенда!     Легенда, която тепърва ще се предава от уста на уста, ще се разкрасява със спомени и емоции и колкото повече време минава, толкова по-цветна и по-колоритна ще става. А това им е хубавото на легендите – неподвластни са…

Continue reading

Росица Пейчева: Когато даваш любов, тя се връща

Странно нещо е времето. Невероятно е как е възможно да тече хем бързо, хем бавно, при това за едно и също нещо. Роси Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 15.04.2015 г., три години след първото си гостуване. През тези три години неведнъж сме си говорили, че ни липсва, че искаме да пее отново за нас и че нямаме търпение това да се случи, а когато се случи, започнахме да се питаме „Как така толкова бързо минаха три години, сякаш беше вчера!”.  Очаквах срещата си с Роси с огромно вълнение и нетърпение, но в същото време бях спокойна, защото бях сигурна, че ще се получи добре. Роси е толкова открита и сладкодумна, така  озарява и изпълва пространството, че в никакъв случай не мога да нарека…

Continue reading

Николай Славеев в Клуб на Хорото

Николай Славеев гостува в Клуб на Хорото на 23.10.2013 г. За съжаление обаче, аз не можах да присъствам, което автоматично означава, че не можах да направя традиционното интервю с народния изпълнител. Поради тази причина, разказът ще бъде само по снимки и видео-репортажи на Хоро.бг.- можете сами да се уверите, че веселието е било на ниво! http://horo.bg/index.php?menunode=9&show=material&materialid=4024\ http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4034\ http://horo.bg/index.php?menunode=58&show=material&materialid=4035\

Continue reading

Сестри Диневи в Клуб на Хорото

Диляна и Миглена Диневи, по-популярни като Сестри Диневи, гостуваха в Клуб на Хорото на 25.04.2012 г. Аз обаче ще ги наричам Диляна и Меги, защото те са толкова млади, толкова нежни и скромни създания, че това „сестри” отпред някак внася грубост в излъчването им. А излъчването им може да се събере само в една дума: очарователно! Вълнението им да бъдат там и да пеят за нас, се предаваше през цялата вечер и на нас, гостите. Благодаря ви, че се съгласихте да направим това интервю. Вие сте сестри, нали, не сте близначки…? Да, сестри сме, имаме две години разлика… Сестри сте, а имате еднакъв талант – това не е много често срещана комбинация…Вероятно защото разликата ни е много малка… Винаги ли сте пели заедно?Не, всъщност първа започна да…

Continue reading

Иван Дяков в Клуб на Хорото

Иван Дяков гостува в Клуб на Хорото на 21.03.2012 г. Участието му беше едно прекрасно начало на дълго чаканата пролет. Въпреки, че рекламните плакати на Иван Дяков така и не пристигнаха и реклама на практика нямаше, Хоротеката беше пълна „до горе”. Имаше хора, които стояха отвън и чакаха всички с куверти да се настанят, за да видят дали ще остане място и за тях. А място наистина нямаше. За сядане и дума не можеше да става – дори място за чаша беше трудно да се намери. Но как да върнеш почитатели на българската народна музика и Иван Дяков – няма начин! Иван Дяков пристигна със съпругата си малко преди 20.00 часа, но докато си настрои микрофоните и си направи пробите, пък после да се преоблече…

Continue reading

Ива Давидова в Клуб на Хорото

Ива Давидова гостува в Клуб на Хорото на 15.02.2012 г. Усмихната, с нова прическа, кокетна и суетна в здравословни дози, открита, общителна… това е Ива Давидова в няколко думи. В повече думи – четете надолу. Иве, благодаря ти, че се съгласи на това интервю. Започвам направо с въпросите, за да се вместим в почивката. Какво искаш да знаят хората за теб? Те го знаят всъщност. Аз съм много открит човек – винаги съм била открита – за приятелите си, в работата си. Никога не съм крила каква съм. Каквато съм на сцената, такава съм и в живота си. Флиртуваш с публиката си и това ми харесва… Ах, като изляза на сцена, тогава съм най-много себе си. Толкова обичам да съм на сцената, да радвам хората,…

Continue reading

Поли Паскова в Клуб на Хорото

Поли Паскова гостува в Клуб на Хорото на 01.02.2012 г. Първото нещо, което Поли направи, след като бе посрещната от домакините, бе да провери техниката и да си настрои микрофоните. Бързо, точно и професионално! Въпреки, че клубът бе почти празен, когато тя пристигна, присъствието й моментално изпълни залата и завладя всички подранили посетители. Поли Паскова е от хората, чието присъствие веднага се забелязва. Няма как да влезе и да не усетиш – нещо те кара да обърнеш глава и да я следиш с поглед. Магнетична личност в пълния смисъл на думата. Затова, не се учудвайте, че интервюто прилича повече на монолог, отколкото на диалог – удоволствие е да слушаш Поли да говори и се постарах да предам това усещане и на вас. Дано думите й…

Continue reading

Росица Пейчева в Клуб на Хорото

Росица Пейчева гостува в Клуб на Хорото на 18.01.2012 и на практика беше първият изпълнител, пял на живо в любимата ни Хоротека. Но това съвсем не беше първата ни среща с чаровната народна певица. Не е тайна, че Чанове имат слабост към нея, а както и тя сподели „Слабостта ни е взаимна”. Роси беше гост-изпълнител на 5-я рожден ден на „Чанове” (2010 г.) и гост на 5-я семинар на „Чанове” (2011 г.). Имах известно притеснение дали интервюто ще се получи, откъде да започна така, че да не стане „дървено” и т.н. Имах удоволствието да се срещна с Роси преди да излезе на сцената – говорихме си докато тя се приготвяше и се получи истинско женско дърдорене. Роси е толкова лъчезарна, сладкодумна и открита, че просто…

Continue reading

Четири капи-та и една Джангурица

Това, скъпи подскачковци, е новата формула на ентусиазма! Когато я чух за първи път преди няколко дни, бях в колебание дали да пиша за купона, който току-що бе свършил (временно) или този път да си запазя емоциите за себе си. Това  изречение обаче ми подейства освен танцувално-вдъхновяващо, и някак… споделящо-вдъхновяващо. Може би защото скарпините ми още подскачаха в ритъма на Самоковската ръченица, която играха няколко поредни пъти, благодарение на един къдрав господин… Но, това е друга тема 😉 Всъщност, историята около това изречение е колкото обикновена, толкова и специална. Това изречение събира в себе си състояния и емоции, които ако не си изпитал, едва ли можеш да разбереш. Всъщност, изречението описва случка. Влиза един господин в новия ни Клуб на Хорото и си поръчва 4…

Continue reading

Клуб на Хорото!

На 29 ноември 2011 в София отвори врати първата уникална и единствена… Всъщност, редно е да започна от доста по-далеч, защото новината сама по себе си, първо: вече не е нова, защото както знаем, добрите вести идват бързо и второ, защото новината нямаше да съществува, ако не съществуваха редица други предпоставки и събития. Мина ми през ум да си поиграя с търпението ви и да започна разказа си някъде от около 1980-81 г., когато на бял свят са започнали да се появяват част от предпоставките, но ще бъда милостива и ще започна от преди някъде 4-5 години и ще се постарая да бъда доста по-конкретна. 🙂 Идеята не е нова. Преди 4-5 години вече съществуваше в главите на Миленка и Коце. Вероятно някъде в пространството винаги…

Continue reading