Загубих любим човек преди много години….
Той бе толкова любим, че мъката, която се е загнездила в сърцето ми, вместо да се заличава от времето, което уж всичко лекувало, става все по-силна и непоносима с годините…
Толкова любим, че само мисълта за него ме разстройва до състояние на безпомощност…
Толкова любим, че ми се иска да крещя…
Останаха толкова много незададени въпроси и толкова много неполучени отговори….
Толкова много празнота…
Мислех си, че с годините споменът ще избледнее, че познатите места ще станат чужди и няма да ми причиняват болка. Уви! Не стана така!
В живота ни има непрежалими хора, чието място, никой друг никога не може да заеме, чиито глас никой друг не може да повтори, чиято любов никой друг не може да ни даде…
Времето минава, но не лекува…
Цветовете избледняват ….
Звуците затихват….
Споменът остава….
Черно-бял….
Но болящ!
Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано!
А дали този, толкова специален човек, не би предпочел да се усмихваш, когато се сетиш за него, вместо да се разстройваш?
Сигурна съм, че би предпочел!!! И се опитвам да се усмихвам, но не винаги се получава.
А не се получава, защото той е във всичко – в листата, в дъжда, в слънцето, в погледите на децата…, а аз не мога да го докосна…
…той е във всичко – в листата, в дъжда, в слънцето, в погледите на децата…, а аз не мога да го докосна…
Но можеш да докоснеш листата, да се разхождаш в дъжда, да потънеш в погледите на децата – какво повече ти трябва. Понякога, потънали в далечни спомени, оставяме настоящето да се отрони като листата в есенен ден, да изтече като пролетен дъжд, да угасне като пламъчето в детските очи… Не го допускай. Има толкова хубави моменти, заради които си струва да се усмихваш!
Благодаря ти, AnSi, напомни ми за една песен….
“Кой ще спре дъжда?” на Anastacia, в която се пее за пътя, който избираме, за сълзите, които проливаме, за мостовете, които горим…
И за дъжда….
Кой ще спре дъжда?…
Ето и текста на песента:
There is no rose without a thorn
No rain without a storm
There is no laughter without tears
No wisdom without years
In a world gone crazy
Torn between the roads
That we must choose
Win or lose
If every soul should lose it’s way
If every face should lose it’s name
Tell me who’s gonna stop the rain?
Each day another boy and girl
Sets foot into this world
One reaches out to touch the sky
One never learns to fly
Where is it written in the stone
That any child should walk alone
Out on their own?
If no one tries to end this game
I find a way to ease the pain
Tell me who’s gonna stop the rain?
How many rivers must we crosse before we learn
That the flood is rising high
And the bridges all have burned
Each time another dream is washed into the sea
It’s another piece of you
It’s another piece of Me
Sure as the blood runs through your veins
Sure as the falling rain
We’ll taste the tears of each defeat
The bitter and the sweet
As the days grow colder
Wonder if we’ll ever see the sun
When winter comes
If no one stands to take the weight
If no one answers to the blame
Tell me who’s gonna stop the rain?
Who’s gonna stop the rain?
If every soul should lose it’s way
If every face should lose it’s name
If no one tries to end this game
Or find a way to ease the pain
Who’s gonna stop the rain?
If no one stands to take the weight
If no one answers to the blame
Who’s gonna stop
The rain?
Who’s gonna stop the rain?
Кой ще спре дъжда?
няма роза без бодли
няма дъжд без буря
няма смях без сълзи
няма мъдрост без години
в полудял свят
разкъсани между пътищата
които трябва да изберем
победа или загуба
ако всяка душа трябва да загуби пътя си
ако всяко лице трябва да загуби името си
кажи ми кой ще спре дъжда?
всеки ден друго момче или момиче
идва на този свят
някои се протягат да докоснат небето
някои никога не се научават да летят
къде е надписа върху камък
че всяко дете трябва да върви само
и да разчита единствено на себе си
ако никой не опита да сложи край на тази игра
аз ще потърся начин да облекча болката
кажи ми кой ще спре дъжда?
колко реки трябва да пресечем, преди да се научим
че потопът се надига
а всички мостове са изгорели
всеки път, когато още една мечта е отмита в морето
това е още една частица от теб
това е още една частица от мен
толкова сигурно, колкото кръвта, течаща във вените ни
толкова сигурно, колкото падащия дъжд
ние ще вкусим от сълзите на всяко поражение
горчиви и сладки
и докато дните стават по-студени
ще се чудим дали пак ще видим слънцето
когато дойде зимата
ако никой не поеме теглото
ако никой не отговори на обвиннението
кажи ми кой ще спре дъжда?
кой ще спре дъжда?
ако всяка душа трябва да загуби пътя си
ако всяко лице трябва да загуби името си
ако никоий не се опита да сложи край на тази игра
или да намери начин да облекчи болката
кой ще спре дъжда
ако никой не поеме тежестта
ако никой не отговори на обвинението
кой ще спре дъжда?
кой ще спре дъжда?