Жак Превер е един от любимите ми поети. Той пише, така както говори, живее и чувства. “Déjeuner du matin” е най-любимото ми негово стихотворение. То, съвсем естествено, звучи неповторимо само в оригинал, но много ми се иска да го прочетете и вие. Затова, освен на френски, го публикувам и на български. С една уговорка! Тъй като, не открих превод на това стихотворение от някой наш признат поет, си позволих да направя опит /без каквито и да е претенции/ и да го преведа за вас.
… а междувременно открих и превод от Веселин Ханчев.
Наслаждавайте се!
| Déjeuner du matin Jacques Prevert |
Закуска на сутринта Превод: LeeAnn |
Сутринна закуска Превод: Веселин Ханчев |
| Il a mis le café Dans la tasse Il a mis le lait Dans la tasse de café Il a mis le sucre Dans le café au lait Avec la petite cuiller Il a tourné Il a bu le café au lait Et il a reposé la tasse Sans me parler Il a allumé Une cigarette Il a fait des ronds Avec la fumée Il a mis les cendres Dans le cendrier Sans me parler Sans me regarder Il s’est levé Il a mis Son chapeau sur sa tête Il a mis Son manteau de pluie Parce qu’il pleuvait Et il est parti Sous la pluie Sans une parole Sans me regarder Et moi j’ai pris Ma tête dans ma main Et j’ai pleuré. |
Той сложи кафе в чашата Сложи мляко в чашата с кафе Сложи захар в кафето с мляко с малката лъжичка Обърна се Изпи кафето с мляко и остави чашата Без да ми говори запали цигара Правеше кръгчета с дима от цигарата Изтръска пепелта в пепелника Без да ми говори Без да ме гледа Изправи се Сложи шапката на главата си Сложи дъждобрана си защото валеше И си тръгна Под дъжда Без да отрони дума Без да ме гледа А аз подпрях главата си с ръка и плаках. |
Той сипа кафе в своята чаша. После сипа в кафето си мляко, после – захар в своето мляко с кафе. С малка лъжичка разбърка и бавно изпи своето мляко с кафе. Остави си чашата, без да погледне към мен, запали цигара, направи от пушека кръгчета, след това пепелта в пепелника изтърси, без да продума, без да погледне към мен. Стана, сложи си шапката, мушамата облече, защото валеше, и излезе в дъжда, без да продума, без да погледне към мен. Аз хванах главата си и мълком заплаках. |
Във въпросната книга (“Как да нарисуваш птица”) има превод на това стихотворение. Не помня на кой беше, но бяха само няколко думи подменени от твоя превод.
Благодаря ти, Пейо!
Ще се постарая да се сдобия с нея (”Как да нарисуваш птица”) и да кача и техния превод.
Пейо, в твоя блог намерих превода и си позволих да го копирам тук, преди да дочакам позволението ти 🙂
Надявам се, да не си против!
Радвам се да те открия през любим поет, Лий 🙂
Алекс, радостта е за мен! 🙂
Надявам се, четенето да ти достави удоволствие!
С Алекс си приличаме и тя винаги е с нужната реплика пред мен. Остава ми да се науча да мълча многозначително.
@navigo
В писмената комуникация мълчанието не се цени много…. май ;), но щом репетираш многозначително неписане – моля, бъди мой гост 😉
Tova, koeto mi haresva pri Prevert e lipsata na rima, prostite izrecheniq, koito pravqt misylta qsna i silna. Namerih tvoq na “Da narisuvash ptica”. Dobre e, no zashto izpolzvash umlitelni imena (ptiche,naprimer) i rimi,tolkowa mnogo, LeeAnn?
@Bez znachenie
Краткият отговор: Защото така ми харесва!
Дългият отговор: Преводите от един език на друг са авторска творба. Преводите трябва да звучат добре на езикът, на който са превеждани – в случая на български.
И аз харесвам белия стих на Превер, но специално в “Да нарисуваш птица” той също използва рими.
Колкото до умалителните: така ми харесва! Не смятам, че умалителното нарушава ритъма и усещането на български език.
За френския език няма да коментирам – далеч съм от мисълта да анализирам Превер – казал е това, което е искал!
За мен Превер не е предизвикателство. Той е част от мен, която част искам да споделя с френско неговорящите си приятели и това вероятно прозира в преводите ми.
С удоволствие бих прочела твои преводи на Превер. Можеш да ги публикуваш като коментар към съответното стихотворение.
Моля, пиши на български език.
Следващ коментар на латиница няма да бъде допуснат. Нищо лично :), просто ПРАВИЛА.
О, Дачи… “Закуска на сутринта” е онова, с което Превер заседна в гърлото ми и още е там, а преводът ти е великолепен!
Хей 🙂 Хубаво ми е като знам, че наминаваш 🙂