Пауновата внучка

Паун седеше под чардака, с лула в ръце и пушеше, загледан в простора. Очите му обхождаха планинските ридове и спрелите се над тях облачета, а умът му блуждаеше свободно над тях. Не мислеше за нищо… Елена го наблюдаваше през широките пенджери, докато вареше джезве кафе. Облачета ароматна пара се издигаха над печката и се сливаха с тези над чукарите. Сипа кафето в чашки и излезе и тя навън, подаде чаша на Паун и седна до него. Загледа се в кълбетата дим и също се отнесе в блаженство. В погледа на Елена все така блестеше искрицата, която пламна при първата им среща, а на устните ѝ грееше онази усмивка, за която Паун навремето прекосяваше цялото село – ей така, само да я зърне, че да му…

Continue reading

Пауновата щерка

Измъкна се Паун тихо от леглото и излезе навън, в двора. Животът наоколо точно се разбуждаше. Слънцето отдавна бе подало главица иззад хълма и просветваше през листата на дърветата, а чардакът оставаше в сянка. Паун седна на слънчице и извади лулата. Отвори кутийката с тютюна и лек омайващ аромат се разнесе наоколо. Натъпка бавно лулата, запали я, дръпна веднъж и блажено се отпусна в стола. Вдигна очи, сякаш да проследи облачето ароматен дим и се загледа в чардака. Ах, този чардак. Сякаш беше вчера като дойде да го стегне и освежи, та да го ползва за повод да поиска ръката на Елена – да покаже, че и беден да е, добър е и сръчен и ще съумее да се грижи за нея. Неговата хубава Елена – помисли си за…

Continue reading

Паунова невеста

–  Адаш, хайде, ставай адаш… Паун се събуди сащисан от виковете, които изпълваха стаята. Изсули се от кревата яваш-яваш, омота се в чаршафа, та чак дюшека повлече, та да стигне бързо до прозореца и да надигне кепенците, за да види кой зорлем вдига джангър по това време. Тупурдията идеше от джамбазите, при които чиракуваше. Те бяха тръгнали към пазара да продават добитъка, та барем келепир някакъв да видят и го викаха с тях. Ама той не искаше да отиде – аджамия още беше и не искаше в целия калабалък кеф да прави на цяло село, сеира да му гледат и за будала да го вземат, че то човек за резил лесно става. Туй им рече на тях, но истината беше друга.   Паун зевзек малко си падаше,…

Continue reading