Пауновата внучка
Паун седеше под чардака, с лула в ръце и пушеше, загледан в простора. Очите му обхождаха планинските ридове и спрелите се над тях облачета, а умът му блуждаеше свободно над тях. Не мислеше за нищо… Елена го наблюдаваше през широките пенджери, докато вареше джезве кафе. Облачета ароматна пара се издигаха над печката и се сливаха с тези над чукарите. Сипа кафето в чашки и излезе и тя навън, подаде чаша на Паун и седна до него. Загледа се в кълбетата дим и също се отнесе в блаженство. В погледа на Елена все така блестеше искрицата, която пламна при първата им среща, а на устните ѝ грееше онази усмивка, за която Паун навремето прекосяваше цялото село – ей така, само да я зърне, че да му…