Какво се случва при съприкосновението на Огън с Лед?
Огънят стопява и изпарява Леда до последната молекула Н2О? Не!!!
Ледът поглъща и потушава Огъня до последната искрица? Не!!!
Има място в пространството, което не се подчинява на природните закони, където Огън и Лед съжителстват в равновесие!
Огънят е горещ, спонтанен, буен, темпераментен, емоционален, пламтящ, питащ, търсещ…
Ледът е студен, уравновесен, спокоен, здравомислещ, практичен, логичен, тактичен, знаещ…
Когато Огънят запламти със застрашителни за равновесието размери и има опасност да изпепели пространството, Ледът идва, уверен и непоколебим. Той обгръща Огъня, охлажда най-горещите му пламъци, и жертвайки част от собствената си студенина, го облича с прозрачна мъгла, до завръщане на равновесието, като нежно запазва искрицата, която го поддържа жив и го прави Огън!
Когато Ледът се отдаде на тъгата и студенина скове пространството, идва Огънят. Той едва забележимо се промъква и с топлината си пробива път в Леда, като оставя следи с причудливи форми. Но буйствата на Огъня никога не стигат, за да се стопи Леда докрай…
И добре, че е така!
Ледът е нужен за равновесието, толкова, колкото и Огънят, защото това не е обикновено кинетично равновесие.
Това е равновесие на стихии, съществуващо в името на Съзиданието!
Който е по-силен ще спечели.
От когото има повече, за да оцелее след ‘контакта’.
Равновесието предполага и двамата да оцелеят. Стремежът им е да оцелеят и двамата! В името на равновесието, Ледът жертва от студенината си, а Огънят от пламъка си.
Без равновесие – няма съзидание!!!
Ледът и Огънят се борят не за надмощие, а за равновесие. Никой не позволява на другия да надделее, но и не го заличава докрай!
Няма по-силен!
Няма повече от никого!
Има колкото трябва… на другия!
Прозрачната мъгла, като се охлади, отново се превръща в лед, но докато това стане, отдава част от кислорода си на Огъня, за да поддържа пламтенето му!
Огън и Лед съществуват неделими и не могат един без друг!
Равновесие?
Има само там където няма нито огън, нито лед.
Животът е едно усилено неравновесие. Просто се стреми към най-ниската енергична точка. Това, което можем да направим, е да я потърсим по-нависочко.
Зависи къде е това “там”!
В моето “там” /място в пространството, което не се подчинява на природните закони/ равновесието е силно и стабилно, … поне засега!