Човек от желязо в кутия от стъкло

„Стъклената клетка“ е името на благотворителната кауза на Краси Георгиев, заради която той е затворен в кутия насред София. Каузата отново е силна: Превенция на зависимостите в детска и юношеска възраст. Събраните средства отиват при Сдружение МЪСТАРТ, които ще реализират амбициозните цели на този проект: да се изготви и реализира програма за превенция на зависимостите, която да стигне до училища, учители, родители, училищни психолози, така че да могат да разпознаят първите признаци на зависимост, включително дигиталната. Банковата сметка, на която можете да подкрепите Краси и каузата: IBAN: BG09BPBI79401091464101 BIG: BPBIBGSFСдружение МЪСТАРТ Днес е ден 6 от стъкленото предизвикателство и въпреки, че никога не съм се съмнявала в успеха на Краси, не спирам да мисля за него. Мисля, че това е най-сложното предизвикателство, пред което се е…

Continue reading

Просто тичай…

Днес един много специален човек има рожден ден и въпреки че не носи името Георги, също като него побеждава дракони, при това от онези, най-страшните, които живеят вътре в нас. Драконите, които не ти дават покой, докато утре не се събудиш по-добра версия на себе си. С Краси сме приятели от повече от 10 години. Съвсем в началото му се радвах, че е намерил своето нещо – това, което го прави щастлив и го движи напред. След това започнах да се възхищавам на ентусиазма, упоритостта и постоянството, с което прави това, което го прави щастлив (пиша завързани изречения, само за да не си призная, че докато аз изпия две кафета, Краси изтичва 60 км). След това дойде време, в което започнах да се възхищавам на…

Continue reading

Празник на мотивацията

Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на Краси Георгиев, свързано отново с тичане за децата с онкохематологични заболявания, а аз продължавам да сънувам, че Краси тича… Сънувам, че приближава към щаба, където се предполага да го чакам с храна или напитка, изпълнявайки стриктно указанията на готвача и на терапевта му, а аз съм заспала в стола… И скачам в съня си… Мина седмица откакто приключи 55-часовото предизвикателство на Краси, а аз продължавам да търся думите, с които да опиша преживяното в Пловдив… Бях при Краси в последните 26 часа от 55-часовото му тичане, дойдоха много хора, срещнах много погледи, надзърнах в много души… Интересно е да гледаш отстрани реакциите на хората към нещо, което те самите смятат, че не могат да направят… Видях любов, възхищение,…

Continue reading

Урок по Вдъхновение!

Герой… Нечовек… Извънземен… Великан… Лично вдъхновение за 2018… Това са само част от суперлативите, които обикалят вече повече от 10 дни в пространството по повод инициатива на Феноменалния Краси Георгиев.   Какво направи Краси? Краси тича без прекъсване по пътечка в продължение на точно 36 часа в подкрепа на деца с онкохематологични заболявания. Целта бе да се съберат средства за спортен лагер за деца, преборили рака – деца, които не само вече са в ремисия, но и тренират, ходят на състезания и печелят награди! Бидейки до Краси в голяма част от времето, смело мога да заявя, че всички тези сравнения и епитети са силно подценяващи проявата на Краси. Умишлено не наричам 36-часовото тичане без прекъсване по пътечка „постижение”. „Постижение” също е слаба и даже някак…

Continue reading

Ако мечтата ти не те плаши, значи не е достатъчно голяма

Това изречение ми се е забило в главата след последния ми разговор с един от Феноменалните ми приятели и обикаля там вече повече от месец. Чудя се как да нарека този човек – дали „Човекът с големите мечти” или „Човекът-воля”, или „Човекът, който тича”… Но, както и да го нарека, той всъщност си е просто Краси! В сравнение с описаните до тук други феноменални, може да се каже, че Краси е известен. Или поне в средите на тичащите хора е известен. Установих го, когато в разговор за маратон, исках и аз да изглеждам веща и небрежно казах: „Имам един приятел, който тича къде ли не… Доста е луд… Краси се казва…” Тук последва такава канонада от суперлативи по негов адрес, че се почувствах така, сякаш…

Continue reading