Category: Приказка за Жожо

Няма да повярвате какво ми се случи! Или по-точно кого срещнах! Срещнах онзи странник, който ми разказваше за Жожо веднъж, нали си спомняте? Ходеше си по улицата като най-обикновен човек. Познах го и се усмихнах. Лекичко. По-скоро на себе си. Боях се да го поздравя, да не би отново да ме обърка с Жожо. Той ме зърна, на часа дойде при мен и продължи разказа си там, където го беше спрял, сякаш никога не ни бяха прекъсвали. – Знаеш ли, Жожо – рече ми – ти, освен че си истинска виелица, по характер много ми приличаш на облаче. И си също толкова предвидима като тях… Искам да кажа, почти никак. И се усмихна доволно, сякаш това потвърждаваше, че съм Жожо и че съм облаче, виелица…

Continue reading

Стоях си кротко един ден и си чаках нещо. Ден като ден, чакането и то най-обикновено, поне в началото, докато към чакащите не се присъедини една странна личност, която каза, че й напомням някого… – Кого? – попитах, хем учудена, хем леко притеснена… – Жожо-виелицата! – отговори странната личност – Познаваш ли Жожо-виелицата? – Ммне, разкажи ми за него, моля. – За него ли? Жожо е МОМИЧЕ! Нали ти казах, напомняш ми на нея… – Разкажи! – помолих аз, дваж по-заинтригувана, и странната личност започна да разказва… *** Жожо, както вече ти казах, е момиче. На пръв поглед най-обикновено, но погледнеш ли я втори път, започваш да се питаш какво се върти в главата ѝ… Хм, главата ѝ… Май от там тръгва този прякор “виелицата”……

Continue reading