Category: Вечният Бай Ганьо

Как изглежда ли? Изглежда ей така: Лъскава втора употреба от миналия век, но нов внос; На огледалото висят: 5-6 ароматизатора “борче” + кръстче и малка иконка + задължително мартеница от миналата година; Поставка за чаша на вратата, червена, ле-е-еко избеляла, от McDonalds; Поставка за телевизорче отгоре на жабката – телевизорче няма, че е много скъпо – поставката е от старо такова на приятел; Радио, което хваща само „Сигнал+” и още една-две радиостанции, на които не знам дори имената; Лепенка на задния капак, малко над номера с конфигурация от пет пръста, в която преобладава средния; Лепенка „ГАЗ” в горен ляв ъгъл на задното стъкло; Кофичка от сладолед върху топката на теглича, за да не ръждясва; Картон – специален, зимен, лесно подвижен – хванат с тънка тел…

Continue reading

Отдавна за бай ви Ганя не съм ви разправяла, та рекох си – залипсвал трябва да ви е. И за да не решите, че се е загубил нейде, ще ви успокоя – не се е още и скоро няма да се! — Бай ви Ганя европеец пръв винаги е бил. И по Европата е походил, и по държавните дела безразличен не е седял, а където се появи – все колорит е допринасял. Откак и за Интернета научи – и от там сивото изчезна. Но доскуча му на бай Ганьо – че то по семинари и конференции все едно и също приказват и все с едно и също гощават. Реши наш Ганьо на колтурата* си малко внимание да обърне, на театърче нещо, на концертче да иде. Ама…

Continue reading

И почва се писането… “Научаваме се, че…” – пише бай Ганьо и излага върху един лист бяла хартия такива черни хули срещу своя съсед, за каквито не само че не се е “научавал” някой път, но нито насън му са минавали. Пише бай Ганьо, пише и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели: крадец е за него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален. Съседът, жена му, децата му, родът му – излизат под перото на бай Ганя феноменални изверги… Той чете своето произведение на Данка Харсъзина. Данко, със светнали от мастиката очи, поощрява с въодушевление майстора на антрефилетата. … из “Бай Ганьо журналист” ***…

Continue reading

“Е, не можеше ли сега без него, ама де-де! Не беше ли санким съвсем достатъчно да свършат работата само официалните делегати, ами трябваше и бай Ганьо да си въвира гагата. Мигар, ония, официалните, не бяха в състояние да покажат пред външния свят какво значи българин и български патриотизъм. … Но ний ще надминем и едните, и другите. Опитайте се например да се изправите насред чаршията със завързани очи: аз ви уверявам, че първият българин, когото вий хванете и попитате: “Желаеш ли да станеш български княз?” – без да се колебае една минута, ще ти отговори утвърдително; може би само ще ти тури условие подаръците и бакшишите, които раздава, да се изплащат не от платата му, а от хазната… За бай Ганя е приказката… Та това…

Continue reading

“Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец”… Щастливецът го срещнал из Европата в далечния 19 век и въпреки твърденията му, че се върнал вече оттам, аз също го срещнах. Пак там! Само дето вече не гони тренове, а самолети. И дето не къта в пояса си гюлово масло, а алкохол от безмитна зона. И само дето не си носи хляб и лучец от къщи, ами плюска на аванта в самолета, “щот нали му влиза в билета”. И само дето… вече сме 21 век. Та, да ви разправям за бай ви Ганя, този модерният, от 21 век. Качихме се, значи, в бусчето на аерогара София…

Continue reading