LeeNeeAnn

Правото да си сляп Искам да си представите нещо. Но не просто да си го представите, а да се опитате наистина да го почувствате, сякаш се е случило на вас. Ето така. Една сутрин се събуждате от обичайния си нощен сън, разтърквате очи, насъбрали умора в просъница и ги отваряте за света. За да откриете, че сте загубили зрението си. Завинаги. Как мислите дали това ще е най-нещастния ден в живота ви? Не знам. Не искам и да разбирам и не пожелавам на никой на тази земя, да го разбира. Но сред нас има хора незрящи в общоприетия смисъл на думата, но понякога много по-виждащи от нас за неща, за които ние оставаме слепи. Сутринта на 15 май, цялото интернет общество се събуди разтърсено от…

Continue reading

Сивото не е моят цвят, аз все си търся розовото! За съжаление, обаче, има неща, в които сивото „не ми се дава” и не откривам розовия отенък. Има факти от българската действителност, които са всеизвестни, но никой като че ли не се бори с тях. Те са толкова абсурдни, че са чак смешни, и ако не бяха тъжни, четенето им щеше да е истинско забавление. Събрала съм някои от тях, съвсем на прима-виста. Допълвайте ги и вие. И давайте идеи как да ги променим.  /Цял живот дали ще ни стигне?…/  Страната, в която… . .. „да-да”, значи „твърдо не”…  … „е, не!”, значи „твърдо да”…  … гаранция дава само Франция…  … „кучешката градинка” е нарицателно име за детската площадка в квартала …  … колите се движат…

Continue reading

Темата с ползването на литература, музика и филми, свалени от интернет си е болезнена, по принцип. И докато за музиката и филмите съм съгласна, че не е редно да се свалят от нета безплатно и/или нелегално /все пак се сваля най-новото и актуалното, което струва пари на създателите си и те очакват връщане на тези пари/, за литературата съм готова да споря до дупка! Особено за българските автори от началото и средата на миналия век. У дома имам книги по-възрастни от майка ми, пълни с прекрасни разкази и поезия за деца. Дори комунистическите проблясъци в тях звучат весело и забавно на децата ми. Всяка свободна минута ги преписвам, защото книгите са пред разпадане, а по книжарниците ги няма. Мислех да ги кача на LeeNeeAnn.info, за…

Continue reading

Отдавна замислям да открия категория „Абсурдизми” в блога ни, но все, по една или друга причина, го отлагах. Отлагах го, защото сивото не е моя цвят, защото все търся розов отблясък в ежедневието, все гледам на хората и нещата откъм добрата им страна и ако не я виждам с „просто око” я търся, докато я намеря, ако не я намеря – опитвам се да я направя. Малко неща са ме разочаровали толкова силно и дълбоко, че чак да съм загубила желание да търся и да се боря. Историята с Виктор премина дори тази граница. Отвъд разочарованието е само убитата Надежда.  Знаете историята с Виктор много добре – за нея писаха Григор, Йовко, Дончо, вероятно и други нормални хора.  Добре, разбирам всичко – има авторски права, които…

Continue reading

Посвещавам на приятелите си Замисляли ли сте се какво точно е Нищо? Празно? Въздух? Въздухът Нищо ли е? Определено не! Въздухът е въздух – има си химичен състав, характеристики и прочее… От много време насам търся определение за “Нищо” и напоследък, с помощта на приятелите си, установих, че Нищо-то е едно доста срещано, за моя радост, Нещо. И понеже това нещо е Нищо, то не свършва – дори напротив – колкото повече Нищо даваш на приятелите си, толкова повече остава за теб! До този извод ме доведоха няколко точно определени хора /те си знаят кои са/, които на всяко мое “благодаря”, отговарят “за Нищо”. Така те, волно или неволно, ми помогнаха да намеря определение за Нищо-то. И така: “Нищо” е доверието, което ти гласуват приятелите….

Continue reading

110. ЦИФРОВИ СЪВПАДЕНИЯ Ако умножа, а също и събера 9 и 9 получавам 81 и 18, които съдържат еднакви цифри. Ако умножа и събера 2 и 47, получавам 94 и 49 — пак еднакви цифри. Ако умножа и събера 3 и 24, получавам същите цифри — 72 и 27. Можете ли да намерите две числа, които, умножени и събрани, ще се записват с по същия прост начин, с едни и същи три цифри? Съществуват две решения.

Continue reading

Задачка-закачка от Гост 😉 ovanes says: Не знам къде да публикувам задачка от гост затова я пускам тук, и се надявам някои да я публикува. Имаме 9 точки: . . . . . . . . . Трябва да минете през всички точки само с 5 линии, без да повдигате химикалката, и без да повтаряте линии. За да ви улесня в обяснението на решението, ще ги номерирам. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. Успех на всички. Ако си мислите, че е лесно…това е само началото! P.S. Другият начин да ни изпратите любимите си задачки-закачки за публикуване е на мейла на приказката 🙂

Continue reading

109. Двете цифри Запишете произволно двуцифрено число (с различни цифри и без 0) и след това изразете същото число със същите цифри в обратен ред със или без използване на аритметични знаци. Например 45 = 5 x 9 би било възможно решение, стига вместо 9 да имахме 4. Или 81 = ( 1 + 8 )^2 също би било решение, ако не се използваше още една цифра – 2. btw задачката се оказва много лесна, щом се сетих за възможно решение още докато я въвеждах (а аз не съм от най-досетливите :о))

Continue reading

Егоизъм и ревност – това са двете най-трудно различими чувства! И това не се отнася само за децата, а и за възрастните хора. Това са две от най-деструктивните човешки чувства. Човек, обладан от ревност и егоизъм, не може да бъде полезен дори на себе си, та какво остава за околните! Когато си възрастен осъзнаваш тези чувства, и под влияние на средата и възпитанието си, се опитваш да ги контролираш и/или поне прикриваш. При децата, всичките им чувства, се изливат абсолютно спонтанно като лавина върху нас. И добре, че е така. Иначе не бихме разбрали собствените си деца, а за мен това е най-лошия възможен вариант. Не съм открила, все още, за себе си разликата между ревност и егоизъм. Смятам, че в много голяма степен нещата…

Continue reading

Това е последната засега част от трилогията “Как станах блогър”. Парченце диня в сряда № 107 Как станах блогър (продължение) Евгений Скляревский 03.05.2006 Сутринта записах На своя секретар Звуците на свързване Юрий Нестеренко. Хайку Минаха пет месеца от събитията, описани в «Как станах блогър (начало)» и «Как станах блогър (край)». С използването на думата «край» малко избързах, тъй като се оказа, че историята има продължение. Главното, което се случи, беше израстването ми като блогър и че повече не си задавам въпросите, описани в първите статии — как и за какво да пиша, колко често да пиша, да дублирам ли написаното в «Живите Списания» или във форумите? Но за сметка на това разбрах какво са cross-posting, технологията OpenID, термина stand-alone и още други умни думички. Посъзнателно…

Continue reading

Това е втората част от разказа на Евгений Скляревский за пътя, по който е минал при създаването на своя дневник, но за разлика от него, аз няма да пускам отделните части по една на всяка сряда (нищо, че днес е сряда), а ще ги публикувам почти наведнъж Парченце диня в сряда № 92 Как станах блогър (край) Евгений Скляревский 18.01.2006 — Как не те e срам! — високо каза Алиса. — Срамно е даже да се говорят такива глупости! — Замълчи! — извика Кралицата, почервеняла от ярост. — Да бе! — отговори Алиса. — Отрежете и главата! — извика Кралицата. Никой не помръдна. — Кой ли пък се страхува от вас! — каза Алиса (тя вече беше достигнала своя истински ръст). — Вие сте просто…

Continue reading

Като се връщам към времената, предшествали създаването на този дневник, както и към историята на неговото създаване, се сещам за поне трима човека, които ме убеждаваха, че и аз трябва да започна да пиша — дали в мой, собствен дневник или точно в този, който четете в момента не е от голямо значение. Аз се измъквах по царски — с обяснението, че още не ми е дошло времето да пиша, както и не мисля, че има какво толкова интересно да кажа на света. И за да не си помислите, че времето за авторско писане вече е дошло за мен, бързам да ви кажа, че не сте познали — заръката да има и мои публикации в този дневник ще я изпълня по мой си начин :о)…

Continue reading

Ветровете не искаха да пускат черните дъждоносни облаци близо да Царството си, защото те, колкото и да обещаваха, че няма да пуснат и капчица от дъжда, който носят, никога не удържаха на думите си. И не защото бяха лоши или несериозни. Не-е-е! Напротив, дори бяха много сериозни и съвсем не на шега даваха това обещание. Но, често пъти, колкото и да си сериозен, се намира някой непослушко, който да те разсмее. Какво става като се разсмеят дъждоносните облаци? Много просто – вали дъжд. А в Царството на Ветровете беше весело винаги, затова и дъждоносните облаци обичаха да се навъртат наоколо. И нямаше как да е тъжно, с тези пухкавци, дето скачаха от вятър на вятър и по цял ден се забавляваха да летят насам-натам, да…

Continue reading

Облачето не е виждало Дъжда, а Бурята е измислица на Ветровете…. Облачето беше малка принцеса в Царството на Ветровете и затова не беше виждало Дъжда. Ветровете не пускаха големите черни дъждоносни облаци дори да припарят до царството им. Облачето не ги беше зървало дори отдалеч. Само беше слушало за тях. Ветровете не обичаха да говорят за дъжда и когато Облачето настояваше да разбере повече, те винаги си намираха някаква изключително важна небесна работа и го оставяха да си се чуди самичко. Понякога, когато Облачето ставаше наистина, ама наистина много настоятелно, толкова настоятелно, та чак им досаждаше, Ветровете започваха да играят на една игра, която наричаха със странното име “Буря”. Те започваха така силно да фучат и обикалят наоколо, че често пъти, Облачето се плашеше и…

Continue reading

Един специален човек днес има рожден ден.   Честит рожден ден, NeeAnn!!! Подарявам ти тези стихове, изпяти преди години от Мая Нешкова, с пожелания да бъдеш здрав, усмихнат и все така търпелив 😉 В календара има всеки място и за своя ден – знае си, от край, човекът, че тогава е роден. И на този ден ще мине да го поздрави света, после, в часовете, сините, близки ще се съберат и по броя на годините тихи свещи ще горят. Как годините минават – няма начин да ги спреш и със всяка се прибавя в твоя празник нова свещ. Ала ти недей тъгува, даже в тебе да боли – днес е време за празнуване, този ден е твой, нали? Днес е време за палуване, всички свещи запали! Честит да…

Continue reading

1. Всяко излитане е по желание. Кацането е задължително. 2. Ако бутнеш щурвала напред, къщите стават по-големи. Ако го дръпнеш назад – смаляват се. Това правило важи докато не дръпнеш щурвала съвсем назад и не го оставиш там – тогава къщите стават мноого големи. 3. Летенето не е опасно! Катастрофите са опасни. 4. Винаги е за предпочитане да си долу и да съжаляваш, че не си горе, вместо да си горе и да съжаляваш, че не си долу. 5. Единственият път, когато имаш прекалено много гориво, е когато самолетът ти се запали. 6. Витлото е един голям вентилатор в предната част на самолета, който служи да разхлажда пилота. Когато той спре, пилотът започва да се изпотява. 7. Когато изпитваш съмнения за височината, дай нагоре. Никой…

Continue reading

193. Един въпрос за кубове Една сутрин, по време на своята лекция, професор … (има ли всъщност значение кой точно професор) отбелязал, че сумата от кубовете на няколко последователни числа, като се започне от 1, дава точен квадрат. Така сумата от кубовете на 1, 2 и 3 (1, 8 и 27) е равна на 36, което е квадратът на 6. Той посочил, че ако се забрани използването на 1, най-малкото решение се дава от числата 23, 24 и 25, сумата от кубовете на които е равна на квадрата на 204. И предложил да се потърсят следващите най-малко четири, но може и повече последователни числа без 1, сумата от кубовете на които да е точен квадрат.

Continue reading

… Вятърът пазеше мечтите, защото това бяха неговите собствени мечти, но видяни с момичешки очи! Един ден Вятърът заведе Облачето на разходка! Но не на каквато и да е скучна разходка за пораснали ветрове и уморени мечтатели, а на истинска разходка – разходка в Царството на Ветровете… Облачето само беше слушало за това тайнствено пространство, в което се събират всички ветрове. Представяше си го като загадъчно закътано местенце, отвъд планините, чиито очертания бледнееха на хоризонта… И се оказа право, … почти. Облачетата, особено непорасналите, обожават да са прави, макар и само почти, и това ги прави още по-големи и неудържими всезнайковци. Но този път не стана така. Облачето беше омагьосано от вълшебството, което витаеше във въздуха. Там се бяха събрали всички ветрове… Имаше малки ветрове, и…

Continue reading