Принцесата, която вярвала в чудеса

Имало едно време една Принцеса, която освен че била очарователна, пленителна и омайна, вярвала в чудеса! Но не в обикновени чудеса, като идването на Пролетта, изгревът на Слънцето и добрината на хората, а в Рицарски чудеса!

Принцесата вярвала, че красивите спомените живеят вечно в сърцата на хората, скрити прилежно в малки диамантени стъкленици и че Рицарите винаги изпълняват обещанията си.

Изминали били десет години откакто Мрачният рицар поел по най-дългия път да търси Дървото на любовта и скритите в клоните му тайни, и макар и без думи, обещал на Принцесата да се върне, … някой ден…

Времето минавало…

Принцесата сменяла кули и дворци, прически и одежди, но въпреки това знаела, че Рицарят ще я намери, защото споменът за него проблясвал като звездица и осветявал пътя към нея, винаги когато Принцесата срещнела усмивка, когато била тъжна или била радостна, когато била щастлива или била умислена…  

Времето минавало, а Принцесата чакала, защото вярвала в чудеса. Но, Принцесата, освен очарователна, пленителна и омайна, била и умна и знаела, че вместо да чакаш чудо, ти сам трябва да бъдеш чудо и затова започнала да мисли какво изкушение да предложи на Рицаря, та той да поиска да се върне.

Била готова да му предложи усмивката си, но знаела, че той няма да я приеме, защото да вземеш усмивката на Принцеса, това означава да я направиш завинаги тъжна и да помрачиш цялото Царство…

Била готова да му предложи сърцето си, но знаела, че той няма да го приеме, защото това би я направило безсърдечна, което е по-лошо даже от това да е тъжна…

Била готова да му предложи ума си, но пък… празноглава принцеса….бърр…

Затова, накрая, Принцесата решила да направи на Мрачния рицар… Торта за Рожден Ден!

Но, не обикновена торта за рожден ден, а много много специална Торта_за_завръщане_на_Мрачен_Рицар!

Първият слой на тортата подправила с какао и кафе, та когато Рицарят го вкуси, да научи за всички мисли, спомени и емоции, които държали Принцесата будна…

Вторият слой направила от захарни целувки, слепени с ванилов крем с лек лимонов оттенък – слой нито твърде сладък, нито твърде кисел, достатъчно въздушен и достатъчно плътен – също като времето, в което Принцесата чакала Рицаря да се върне…

А накрая, Принцесата украсила тортата с лилиуми от ягодов фондан и тайно се надявала Рицарят да опита първо тях, защото те били всичко, което той трябвало да знае!