Културата е като малко дете – можеш да я отгледаш само с любов и смях
През септември 2024 г., заедно с SheLeadsTech Bulgaria, организирахме международна конференция с участието на жени-лидери. Имах честта за бъда поканена за лектор и избрах да говоря на тема „Корпоративна култура“.
С малко закъснение, споделям с вас цялата презентация. Дълго е – пригответе си храна и вода 😉
Здравословната среда, създадена с помощта на правила, които насочват и насърчават, вместо да ограничават, възпитава мислещи и изобретателни хора, които се справят с лекота с професионалните предизвикателства и създават култура на непрекъснато развитие и иновативност. Културата е нещо, което трябва да отглеждаш с любов и внимание и никога да не спираш да култивираш. Никога не си позволявай да се запиташ „Постигнах ли достатъчно, мога ли вече да спра да развивам корпоративната култура?“. Секундата, в която го направиш представлява непоправимо голяма крачка назад!
Промяната и прогресът идват от движението. Не допускайте да стоите на едно място.
Не се страхувайте да опитвате и да експериментирате. Най-силното вдъхновение и най-добрата мотивация идват изпод пръстите ти – от това, което си създал ти в средата на заобикалящите те ограничения.
Не се страхувайте да грешите, но се старайте да се учите и от грешките на другите, защото няма да имате време да направите всички грешки сами!
Всеки знае какво е любовта и все пак – всеки я описва по различен начин и с различни думи:
- Пеперуди в стомаха
- Предчувствие
- Надежда
- Специална връзка
- Вълнение
- Трепет
- Откраднати погледи
- Открадната целувка
- Замайване в главата
- Неравномерен сърдечен ритъм
Вярвам, че на базата на тези симптоми, кардиолозите могат да ни поставят повече от една диагноза…
Всеки знае какво е любов и все пак за всеки тя е нещо различно!
Когато усещаш любовта, не е нужно да я описваш и определяш, просто знаеш, че е там.
Същото е и с културата в организацията – ако усещаш, че тя е там, не търсиш думи, за да я опишеш.
Също както любовта – всеки знае какво е, но за всеки е нещо различно, и я описваме с различни думи.
Това е, защото сме различни. Това означава, че се чувстваме добре на различни места, което прави компаниите, в които работим, различни.
Различни сме, защото родителите ни са ни направили различни чрез възпитанието и гените, които са ни дали.
И въпреки усещането, че Любовта и Културата нямат нищо общо, и двете са нещо, което те контролира и определя приоритетите и поведението ти и ти дава чувство за принадлежност.
Лесно ли се създава култура? Тя се създава, изгражда или отглежда? Коя култура е правилната за нас? Как да разберем, че сме приключили с отглеждането на културата?
Пфф, толкова много въпроси!
Ще търсим отговори заедно, но нека първо ви разкажа историята за това как съсипах живота на децата си с помощта на шест прости правила…
Нека колективно наречем децата ми с името „Дейв“.
Когато Дейв беше малък и още не говореше и едва ходеше, водещата концепция за отглеждането му беше “Не казвай „не“!”
Това е по-трудно, отколкото изглежда, защото изисква много търпение в комуникацията, много въображение, за да превърнеш всяко негативно “не пипай това”, “не ходи там”, “не яж това”, “не прави онова” в положително изречение, което казва същото нещо, без да оставя привкус на ограничение и забрана.
Ограниченията и забраните потискат креативността и създават хора, които не искат / не обичат да мислят и не се интересуват от социално общуване и сътрудничество.
Но креативността и любопитството в човешката природа не се отказват лесно и ако продължите с ограниченията и забраните, ще събудите чудовище, което ще използва креативността си за зло – ще търси вратички и няма да спре да се опитва да мами системата. Ако имате тийнейджъри вкъщи, вече ме разбирате.
Ще кажете “Трябва да има правила”!
Съгласна съм!
Казвах “Не” и “Недей”, но само в няколко случая, за да предотвратя голяма опасност – “не тичаме в банята (защото подът е мокър)” и “не удряме стъклата на шкафа с играчки”. Но “Не” и “Недей” винаги се отнасяха за НИЕ, не само за Дейв.
Имаше правила, които даваха насока, а не налагаха ограничение.
Същото нещо се случва, когато изграждате организационна култура. Ако правилата са прекалено ограничителни и забранителни и не се прилагат с еднаква тежест към всички, хората ще спрат да мислят, което е вредно за организацията. Те обаче няма да спрат да търсят вратички и да се опитват да мамят системата.
Затова, ако искате вашата организация да има култура на непрекъснато подобрение, бъдете внимателни с ограниченията и забраните. Имате нужда от мислещи хора с отворени умове, а не от роботи.
По това време Дейв изследваше света, като наблюдаваше какво прави майка му (т.е. аз), какво прави баща му, а после започна да наблюдава какво правят другите хора. Той поглъщаше и имитираше поведения и не го интересуваха думите.
Точно това правят и новодошлите ни колеги – няма значение какво им казва HR отделът или какво е написано на уебсайта на компанията, те гледат как се държат преките ръководители и лидерите им, на какво реагират и какво толерират и решават дали им харесва или не. Затова бъдете внимателни на какви хора поверявате компанията си.
След това Дейв порасна малко, искаше да ходи във всички посоки едновременно, обикновено без да обръща внимание накъде отива, което редовно водеше до тичане в една посока, докато гледа в друга, а това най-често води до близки срещи със земята и натъртени колена.
Така се появи следващото правило: “Гледай в посоката, в която вървиш”.
Това правило е важно не само когато си дете и се спъваш и падаш. То е екзистенциално важно и се отнася за всяка сфера от живота.
Но нека оставим Дейв за малко и вземем парапланеризма като пример.
Парапланерът е летателно устройство, което се управлява от пилота с помощта на тънки въженца и с активното участие на всичките му сетива и цялото му тяло.
Ако се наклоните леко надясно, това издърпва въжетата леко надясно и крилото завива леко надясно. Ако дръпнете много – завива много, ако дръпнете рязко – завива рязко. Същото е и наляво. Ако дръпнете с две ръце едновременно – крилото спира да лети.
Парапланерът лети там, накъдето гледа пилотът.
Затова е много важно да не се взирате в дървото, което ви плаши, защото точно натам отива крилото и докато осъзнаете, че летите право в дървото, е твърде късно… и така се спомина голямото старо орехово дърво на поляната за кацане в Дъбене…
Правилото “Гледай в посоката, в която вървиш” изграждакултура на “Не губи от поглед голямата картина”, защото това ти дава контекст и перспектива, а всички знаем, че Контекстът и перспективата са всичко в живота.
Да си винаги наясно с контекста и перспективата ти позволява да се движиш в избраната посока въпреки грешките, които правиш. Позволението да правиш грешки сваля огромна тежест от раменете ти и ти дава възможност да се наслаждаваш на пътуването.
Устойчивият начин да изградиш нещо забележително, е като ставаш по-добър чрез постепенни промени. Не можеш да имаш тийнейджър 2 години след раждането на бебето, нито можеш да вдигнеш 100 кила утре – отнема време. Ако започнеш да тренираш днес и продължиш, след няколко месеца ще можеш да вдигнеш 100-килограмовата тежест. Последователността е всичко!
Същото е и с културата – тя се ражда и изгражда, извира от хората и техния мироглед и споделени ценности. Културата не е нещо, което можете да пуснете с парашут на правилното място. Не можете да внедрите култура, можете само да отгледате култура.
Когато Дейв порасна малко повече и вече знаеше колко голям е светът около него и колко възможности предлага, Дейв искаше да прави всичко едновременно и да бъде навсякъде едновременно и да постигне всичко с перфектност всеки път. Всички знаем, че това е невъзможно и ако искаш бързо да смениш обувките, в които си влязъл, трябва да можеш да се концентрираш напълно върху това, което правиш в момента, и да го направиш възможно най-добре от първия път и да не губиш време да опитваш отново по-късно. Обикновено това водеше до фрустрация и, знаете, децата са много шумни, когато са нещастни.
Така се появи следващото правило: “Бъди фокусиран върху това, което правиш в момента.” Всичко е въпрос на фокус, ангажираност и отдаденост. Не можеш да постигнеш съвършенство без тях.
Може и нищо да не постигнеш без фокус и отдаденост.
И Дейв се научи да се фокусира (поне за 20 минути 😉 ), но достатъчно скоро стана тийнейджър – активен, проактивен, хиперактивен тийнейджър, и се появи следващото правило. Това е любимото ми правило: правилото да правиш нещата, без да губиш време и ресурси.
“Не прави излишни движения” беше най-честата инструкция за тийнейджъра Дейв – подготви се, не ходи два пъти, ако можеш да го свършиш с едно минаване, вземи бутилка вода, не губи време и енергия да ходиш за чаша вода на всеки 15 мин. Вложи това време и енергия в нещата, които правиш в момента. Излишните движения водят до разсейване и липса на фокус.
Това е свързано с управлението на времето и ефективността. Но най-вече е свързано с планирането и подготовката. Ако знаеш, че задачата ще отнеме един час от времето ти – дай й един неприкосновен час – отиди до тоалетната, преди да започнеш работа по задачата, вземи бутилка вода със себе си, дори малко храна, ако е нужно, и се фокусирай!
Ето как Lean Културата се представи сама на Дейв.
Хората са социални животни, обичат да общуват, да си говорят, да се хвалят с успехите си и това неизбежно води до сравняване.
Това обаче е много коварно, защото много лесно преминава от “стремеж да постигнеш нещо повече” до “не съм достатъчно добър” и след това води до ниско самочувствие и криза на смисъла.
“Кризата на смисъла” не засяга само хората. Компаниите също могат да страдат от криза на смисъла, ако са развили култура на нездравословна конкуренция и сравнение.
Сега, когато Дейв порасна и има свои деца, чиито живот да съсипе, ми каза, че правилото за не прави излишни движения е било най-трудното за следване и все още го предизвиква от време на време.
За мен, обаче, най-трудно за обяснение и прилагане беше правилото “Не се сравнявай с другите”.
Защо? Защото беше наистина, наистина много трудно да се намери обяснение, което да резонира с убежденията на 6-7 годишното дете на тема “Защо тази мацка има яки дрехи, хубав грим, кара адски скъпа кола, която не е купила сама, а ние не искаме да бъдем като нея!”. Наистина! Дрехите са хубави, колата е хубава, защо не?
Можеш да харесваш и цениш това, което друг постига, можеш да се стремиш към сходно постижение, но не можеш да бъдеш Другия, затова не се сравнявай. Ти си създаден различен и уникален – затова бъди различен и уникален и се сравнявай със себе си от вчера и колко си се подобрил.
Това, заедно с фокуса върху това, което правиш в момента, и осъзнаването на голямата картина, ще те отведе до забележителните висоти, към които се стремиш!
Краката в 6-та позиция
Краката в 6-та позиция! Ако посещавате уроци по танци, това е инструкция, която чувате доста често, защото ясно обяснява как трябва да застанете. Когато Дейв беше малък и тепърва се учеше да ходи, радостта от това да видиш мъника да се движи беше голяма и никой не обръщаше внимание на факта, че пръстите на краката му сочеха навътре, а не навън или поне право.
С порастването на Дейв и когато започна да се движи уверено, започнахме да обръщаме внимание на това как изглежда – позицията на краката му, стойката на тялото му, брадичката му, погледът му.
Всичко е въпрос на това какво излъчваме към света – увереност или стрес, вина или несигурност? Ако искаш хората да ти вярват, трябва да излъчваш увереност и надеждност. Уверената стойка казва на света, че вярваш в себе си и си готов да посрещнеш предизвикателствата. Когато стоиш изправен и поддържаш контакт с очите, изглеждаш надежден и достъпен, което улеснява общуването на другите хора с теб.
Разбирате идеята.
Начинът, по който стоиш или се движиш, може да повлияе на начина, по който хората те възприемат! Не става дума само за добър външен вид. Става дума за излъчване!
Точно както в танца, начинът, по който се заставаме, изпраща послание.
Ако сте постигнали нещо – покажете го с увереност и направете здравословната увереност част от културата, и тогава – тя ще стане навик.
Култура: Споделено преживяване, индивидуална интерпретация
Лесно ли се създава култура? – По дяволите, НЕ!
Създава ли се, изгражда ли се или се отглежда? – ДА – всичко от това. Не можете да я внедрите или да я сглобите от парченца като ЛЕГО!
Коя култура е правилната за вас? – Само вие можете да отговорите на този въпрос.
Как да разберем, че сме приключили с отглеждането на културата? – Никога не си задавайте този въпрос и никога не спирайте да я отглеждате. Ако спрете – тя ще залинее и загине.
Какво общо има любовта с всичко това? ВСИЧКО!
Представете си, че “Дейв” не са моите деца, а вашата организация.
Ако следвате тези шест правила, има добра вероятност да отгледате култура на:
- креативност и сътрудничество
- непрекъснато подобрение и иновации
- свобода и отговорност
- последователност и постоянство
- фокус и отдаденост
- продуктивност и ефективност.
Можете да постигнете това само с много много любов, защото
Любовта е най-великата от всички магии!
Всички снимки са генерирани от AI.