Category: Народни танци

Когато бях на 5, баба ме заведе на концерт – след години разбрах, че това е бил ансамбъл “Пирин”. Бях безвъзвратно омагьосана.
Бях на 6, когато научих името „Филип Кутев”. Първите ми спомени от ансамбъла са свързани с едни усмихнати дечица с калпаци, които изчезваха зад една странична врата в сградата на Алианса, където учех френски. Тогава се промъквах след тях и гледах как репетират.
Спомням си усещането – по детски тайнствено, възхитително и магично. Спомням си също, че много им завиждах и исках и аз да мога да танцувам. Не да репетирам – само да мога да танцувам 🙂
30 години по-късно сбъднах тази си мечта и народните танци вече са част от ежедневието ми, което пък от своя страна подхранва възхищението ми към всички танцуващи хора :)

Доброто духче

LeeAnn January 28, 2023 January 28, 2023Народни танци 3

Не знам таласъм ли е, кикимора ли е или добър караконджул, но снощи беше там! От доста време духчето се беше скрило в дън гори тилилейски и не си показваше носа навън… Нещо го беше изплашило и прогонило – това, че и хората се бяха изпокрили и си мишкуваха привидно кротко или нещо друго – не знам. Но вече няма и значение! Снощи доброто духче, което обединява душѝте, завихря ги в безспирен танц и ги кара да се смеят с цяло гърло, без значение какви безредия вършат краката им, отново беше в любимата ни Хоротека! И беше в най-доброто си възможно настроение. Беше събрало повече от 100 танцуващи душѝ и ги въртеше, въртеше, въртеше… И аз бях там, и аз танцувах и се смях, и…

Жълта магия

LeeAnn June 14, 2022 June 14, 2022Народни танци 6

Клуб по български народни танци “Чанове” на 17 години! Денят след чановски рожден ден е най-трудния в годината! Емоциите те държат (да не кажа „тресат“), не си спал през малкото останало време от нощта, ама то и не ти се спи, но пък си гладен като звяр, защото си танцувал и не си сложил и хапка в устата си! Гладен си не само за храна. Гладен си за още емоции. А ако си от моята порода, те сърбят и пръстите и единственото, което ги удовлетворява, е да ги пуснеш да потичат по клавиатурата. Правиш го уж за общото благо – да могат да усетят поне малко жълта емоция тези, които отсъстваха. Истината е, че го правиш заради себе си – за да има къде да…

Танцът на пеперудата

LeeAnn May 9, 2020 May 9, 2020Народни танци 0

В теорията на хаоса има нещо, наречено „Ефект на пеперудата“ – „това е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта произлиза от метафоричен пример как размахването на крилата на мъничка пеперуда може да доведе до драстични промени в развитието и траекторията на далечно торнадо“. Или с други думи: И най-малкото добро постига чудеса, и най-малката искрица може да запали пожар, ако попадне на правилното място … Такова малко торнадо се завихря всеки път когато хора с големи сърца, с трепкащи в тях пеперуди, запеят, затанцуват или просто заговорят за фолклор и българщина. Преди броени минути завърши третият празничен уебинар за родолюбие, организиран от клуб “Чанове” и приятели,…

ЧАНОВЕ България на 15 години!

LeeAnn April 11, 2020 April 11, 2020Народни танци 1

Днес, 11.04.2020 г., Клуб по български народни танци „Чанове“ става на 15 години! Аз прекрачих прага на клуба преди 13 години и тогава не знаех какво ме очаква. Не знаех, че в комплект със стъпките на хорцата, върви и цяло допълнително семейство, с пълния комплект емоции, които едно огромно семейство може да ти донесе. За много от нас, особено за тези, които танцуваме от повечко годинки, „Чанове“ е повече от семейство, „Чанове“ е вселена – обичаме се, липсваме си, търсим се, намираме се, подкрепяме се, обогатяваме се взаимно, правим планове, пътуваме заедно, празнуваме заедно, тъгуваме и се радваме заедно, летим из облаците и се държим един друг здраво на земята. В тази Чановска вселена има от всичко – има истински танцьори, има и аматьори,…

Всичко е Любов

LeeAnn April 6, 2020 April 10, 2020Народни танци 0

Напоследък е популярна една притча за борбата, която всеки от нас води в себе си, която притча разказва, че всеки има скрити в душата си два вълка, които непрестанно и безмилостно воюват помежду си. Единият е лош, той олицетворява злобата, агресията, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, фалшът… Другият е добър – той е радостта, омиротвореността, любовта, надеждата, добротата, съпричастието, взаимността, щедростта, искреността, човечността, състраданието и вярата. Древните мъдреци казват, че надделява по-силният вълк – този, когото храним. Живеем във време, в което повече от всякога имаме нужда от храна за добрия вълк. Имаме нужда от любов, от положителни емоции, от заразяваща енергия, от добър пример. Повече от всякога имаме нужда да правим любимите си неща, макар и от дома, имаме нужда да се виждаме…

Първо любе

LeeAnn May 29, 2018 April 10, 2020Култура, Народни танци 0

Вече трети ден след спектакъла „Първо любе“ всеки път, в който си затворя очите, виждам великолепието на цветовете, виждам любовта и хармонията и продължавам да бъда опиянена от лекотата, с която емоцията изпълваше цялото пространство в и около зала 1 на НДК. Трябва да си призная, че от години не съм се чувствала толкова удовлетворена, въодушевена и обнадеждена от фолклорен спектакъл. Напоследък, ако не броим душевната турболенция, която предизвика в мен посланието на „Осмото чудо“ на ансамбъл „Българе“, нито едно фолклорно представление, не е успявало да ме развълнува така. Обичам фолклорни концерти – обичам да гледам танцьорите в краката, за да си открадна някоя стъпка, обичам да ги гледам и в лицата, за да съм сигурна, че преживяват това, което танцуват. Това, освен верен зрител,…

Белите лястовички

LeeAnn October 5, 2017 April 10, 2020Народни танци 0

Имаше времена когато всяко Чановско събиране можеше лесно да се разкаже с думи – споменеш две-три хорца, едно-две лафчета и – разказът готов. Тези времена отминаха отдавна… След тях дойдоха времена когато всеки Чановски празник можеше да се разкаже в снимки – хората обичат картинки – малко шаренко тук, някоя друга весела муцунка там, и – разказът готов. Тези времена също отминаха. Наскоро. Онзи ден, на 01.10.2017 г., когато Чанове Бургас празнуваха своя осми рожден ден. Отминаха, защото нито думи, нито снимки, могат да разкажат какво се случи там. Привидно там се бяха събрали обикновени танцуващи хора, дошли да хапнат, пийнат, тропнат някое и друго хорце… Истината обаче е, че там си бяха дали среща Добрината и Надеждата и всички хора бяха бели… много бели,…

Пиянството на един народ

LeeAnn August 16, 2017 April 10, 2020Народни танци 4

И в няколко дена, тайно и полека,народът порасте на няколко века… Наистина, заедно с напредването на пролетта и семинарското кипение, подобно на тайно революционно движение, напредваше гигантски. Цяла България приличаше тая пролет на един вулкан, който издаваше глух тътен, предвестник на избухването. Рояк хореографи кръстосваха планини и полета и организираха семинара. Те намираха навсякъде добър прием; обятия разтворени, за да ги прегърнат, сърца открити – да ги чуят – един народ, жаден и нетърпелив да поглъща още и още чист български дух, под формата на музика, хорà, игри и теоретични лекции… Преди десетина години Господинови, като били загатнали за семинар, едва ли били очаквали да дойдат години, когато народът само ще чака да чуе датите за идния при все че тазгодишният не е свършил още……

Състояние на полет

LeeAnn June 25, 2017 August 15, 2017Народни танци 2

Ако на душата ви й се лети, но тялото ви се страхува от високо, не се притеснявайте, има начин… Намирате проф. Н. Цветков и доц. Г. Гаров, пускате им народна музика и за секунди ще се окажете високо високо висоооко над Пирин… А някога чудили ли сте се защо хорàта, които ви отделят от земята, траят по три минути? Аз разбрах в мига, в който видях проф. Цветков да танцува – защото след третата минута душата ви никога повече няма да намери обратния път към тялото си. Приятен полет!

ИМА Такива Хора

LeeAnn May 28, 2017 April 10, 2020Народни танци 0

Има хора, за които казват, че са шантави и вманиачени, само за да не кажат, че са луди. Но те са си чисто луди! Защо иначе биха танцували български народни хора под дъжда? Има хора, за които също така казват, че са секта, в която не можеш да припариш, само защото не искат да си признаят, че изпитват завист към това своеобразно семейство. Има хора, обединени от обща любов, които навсякъде са заедно и никога нищо не им липсва, защото винаги някой се е сетил да вземе и за останалите… Има хора, които не ги е страх да си изцапат ръцете… …нито пък се интересуват от това с какво си облечен, нито на какво миришеш ;), стига да излъчваш щастие… Има хора, които прекарват толкова…

…разпилени диаманти…

LeeAnn May 21, 2017 December 19, 2022Народни танци 2

Понякога си толкова тъжен, че ти се доплаква… А понякога си толкова тъжен, че единственото, което можеш да направиш, е да заплачеш с цяло гърло… Но понякога си тооооолкова тъжен, че дори не можеш да заплачеш, разделяйки се с нещо любимо… Снощи се разделихме с любимата си Хоротека. Смяхме се, забавлявахме се, танцувахме, прегръщахме се и сякаш внимавахме да не използваме словосъчетанието „като за последно”, макар че то бе заседнало в гърлата на всички ни… Неусетно, без дори да го съзнаваме, превърнахме свършващата приказка в легенда! Легенда, която тепърва ще се предава от уста на уста, ще се разкрасява със спомени и емоции и колкото повече време минава, толкова по-цветна и по-колоритна ще става. А това им е хубавото на легендите – неподвластни са…

Стъпките на душата

LeeAnn April 29, 2017 March 25, 2020Народни танци 0

Човек възприема с всичките си сетива едновременно. Без дори да осъзнава, колкото по-широко разтваря сетивата си за нещата, които го радват и вълнуват, толкова повече положителна емоция и щастие е в състояние да побере в душата си и да отнесе със себе си. Душата, както знаете, е разтегателна и колкото повече радост, щастие и вълнение приема, толкова повече място има за още и толкова по-лека и по-летлива става… А колкото повече вълнение и вдъхновение носи човек със себе си, толкова по-малко са му необходими рационалности като памет и координация, особено що се отнася до танц… Душата има собствена памет, собствена координация и следва свои собствени стъпки… Когато засвири музика, танцът въвежда душата в полет, физическото спира да съществува и душата няма нужда да знае или…

17 мига от пролетта…

LeeAnn April 11, 2017 April 10, 2020Народни танци 0

…уловени и преживени в Пловдив… #1 Покана за рожден ден… Чанове Пловдив на 6 години… Дори Луната е нетърпелива да види кои са тези, дето ги пишат по вестниците, още преди да са пристигнали в града… #2 Събота 08.04., сутринта, на точното място, в точното време… #3 Разходка… и то каква… С гайда, която те отнася далеч, високо, там, където душата ти се отделя и полита, и тъпан, който държи здрава тънката нишка, по която душата ти намира пътя обратно… И така, по Главната, та чак до площада… #4/5 …глъч, смях, настроение, щуращи се уж хаотично жълтурковци… …подреждане, последни приготовления и разяснения, последно преброяване на тактове, наместване на колани, нагласяване на цветя в косите… …любопитни погледи на случайни и не толкова случайни минувачи, които при вида…

Честит 7-ми рожден ден, Чанове Стара Загора и Чирпан!

LeeAnn March 21, 2017 April 10, 2020Народни танци 4

Има толкова много начини да кажеш „Честит Рожден ден”! Можеш да подготвиш подарък, да напишеш стих, да изпееш песен… Има толкова много начини да кажеш „Благодаря”! Можеш да подариш цвете, да направиш изненада, да бъдеш там и да споделяш смях и танц… Но когато намираш вдъхновение, насърчение и посока, когато си добре дошъл и нямаш нужда от покана, когато душата ти намира болест и лекарство едновременно, това единствено казва „Обичам те!”. А след „Обичам”, всички думи са излишни! Единствено са позволени една-две снимки за разкош 🙂 Честит празник, Танче и Киро, благодарим ви и ви изпращаме Обич!

Нещото…

LeeAnn October 3, 2016 April 10, 2020Народни танци 0

… което не може да се обясни с думи. Това е Нещото, което носиш винаги със себе си и което е готово да хукне навън на мига, в който сърцето ти чуе народна музика. То те държи буден и танцуващ цяла нощ, то е неизчерпаем източник на енергия за теб и околните. Това е Нещото, което те свързва с десетките ти приятели, чиито души пулсират в твоя ритъм и което кара стотиците непосветени да искат да се приближат и да Бъдат! Това е Нещото, което грее от очите ти и прави усмивката ти сияеща, заразяваща и разпръскваща щастие и привлича възхитените погледи на случайните минувачи. То не се разказва с думи, то се усеща и се преживява. Това е Нещото, което колкото повече раздаваш, толкова…

Десети юбилеен национален семинар по български народни танци и хорà Чанове` 2016

LeeAnn August 25, 2016 April 10, 2020Народни танци 5

Семинар. Поредният. Ден първи. Скука. Не се виждат никакви хора и автомобили. На рецепция ни уведомяват, че в хотела вече са се настанили някакви мрачни и намръщени субекти, представящи се за хореографи. В хотела е толкова тихо, че се чуват мислите на камериерката, която почиства съседната стая. Събрахме се за първа репетиция, направихме две-три чупки в кръста и се прибрахме по стаите. Вечерята от 19:00 мина при пълно мълчание – хората седнаха кротко, изядоха си компота, изпиха си водата и си легнаха в 22:00 ч. До края беше все така – тихи, скучни, неусмихващи се мрачни хора, които едва дочакаха да си тръгнат, за да не се върнат никога повече… И тъй, против уроки, мога да си бая още дълго, но мисля, че схванахте идеята….

Фолклорни дни с „Фиданките” ` 2016

LeeAnn August 1, 2016 April 10, 2020Емоции в проза, Народни танци 3

Ако можеше да бъде разказано, нямаше да бъде написано! Прочетох това изречение преди много време, но го разбрах едва преди година, когато за първи път срещнах „Фиданките”. Оттогава досега, понятия като „приятелство”, „емоция”, „грижа” разширяват смисъла си и добиват нови стойности… Оттогава досега не спирам да научавам нови неща – за света, за живота, за себе си… Първото нещо, което научих, бе правилото „Каквото стане във Видин, си остава във Видин!”, но заедно с него разбрах, че каквото почувстваш във Видин – то задължително си тръгва с теб и продължава да запълва съкровени кътчета в душата ти още поне цяла година напред – до времето за следващата среща… А всяка следваща среща носи в себе си всички цветове от спектъра: Има кристално синьо, бликащо от щастливи…

Първи Национален Чановски Събор по повод 11-я рожден ден на клуба

LeeAnn May 22, 2016 April 10, 2020Народни танци 0

Едва ли има дума, която да е по-близо до истината, когато говорим за чановски сбирки, от думата „събор”. Първи национален чановски събор се проведе в чест на 11-я рожден ден на клуб Чанове и според мен, дните на традиционното празнуване в зала с торта и свещички са преброени… Честването на второто десетилетие на клуба ще е по-скоро съборенско 😉 Чувала съм възрастните хора да казват, че „каквото стане на збора, си остава на збора”, затова и аз започвам разказа си с уговорката, че тези, които не дойдоха, никога няма да научат истината докрай. Въпреки, че времето си бе поставило за цел да подложи на изпитание страстите и ината чановски, разпространявайки прогнози за дъжд и вятър, се оказа, че нито дъждът, нито вятърът могат да спрат Чанове…

За народните танци – с усмивка: Умората

LeeAnn April 23, 2016 May 23, 2017Народни танци 2

За никого, който е дори минимално физически активен, не е тайна, че умората (за да не кажа „болката”) е част от удоволствието. Даже, идва момент, в който измерваш удоволствието чрез умората. Вероятно не веднъж на въпроса: „Как беше репетицията/тренировката/…?”, сте отговаряли нещо от рода на: „Супер беше, каталясах” или „Много яко, всичко ме боли” 🙂 С напредването на уменията, обаче, растат знанията и възможностите, а с тях умората се развива, трансформира и ескалира – вече много по-бавно и с много по-сложни хорà стигаш до каталясване, но пък и каталясването придобива съвсем други измерения. И така, за степените и висотите на умората ми беше думата 🙂 В началото, когато започнете да танцувате, най-много да ви болят коленете и да хванете някоя и друга мускулна треска. Коленете…

ЧАНОВЕ България на 11 години!

LeeAnn April 11, 2016 April 10, 2020Народни танци 0

Днес, 11.04.2016 г., любимият ми Клуб за български народни хорà става на 11 години! Спомням си еуфорията около петия рожден ден и приказната лудост покрай десетия 🙂 Спомням си и всичко останало, но пак нямам представа кога минаха тези години! Давам си сметка колко много неща са се случили и уж всичко си е същото, а е непрекъснато ново и променящо се! И няма как да е другояче, при условие, че Миленка и Коце са вечно търсещи, намиращи и постигащи личности! Неведнъж съм казвала, че ги считам за свои лични будители! Покрай тях, за първи път, имам възможност да наблюдавам отблизо толкова последователни, методични и вдъхновени хора, които години наред продължават да се развиват, да си поставят нови цели, да ги постигат и да продължават с такъв…