Умишлено изчаках преминаването и отзвучаването на еуфорията около т.нар. „Празник на влюбените”, за да напиша това, което мисля за романтиката. Защото предпочитам /и ми харесва!/ да се чувствам обичана цяла година, да ме будят нежно с докосване или целувка, да заспивам в прегръдка, пред фалшивото парадиране за един ден в годината, на 14-ти февруари /или в краен случай, на 8-ми март/.
Та аз съм жена през цялата година, с всичките предимства и недостатъци, които произтичат от този факт!
Ако хората около мен, не ме възприемат като жена, а любимият като любима, с какво ще се промени мнението и отношението им, купувайки ми цвете от „хорски срам”?
Романтиката?…
Романтиката е „качество” на душата, което всеки носи в себе си. Някои хора са по-малко романтични, други повече… Някои се опитват да го прикрият, други дори успяват… Но романтиката си е там – в душите ни!
Романтиката…
Романтиката не е вечеря на свещи! Всичките свещи на света не биха могли да добавят топлина в сърцето и пламък в очите, ако те не са вече там… или ако няма кой да ги види.
Романтиката не е рози! И най-простото цвете, ако носи жадувано и чакано послание, ще е стотици пъти по-романтично от изящна роза, подарена по задължение. Стига да има кой да разчете посланието.
Романтиката е тук…
Да помисли любимия ти за теб – дали ти е студено или си жаден, дали си гладен или уморен, е много по-романтично и мило, от цвете, свещи или какъвто и да е предмет, изпразнен от чувства и съдържание….
Цветята овяхват, свещите догарят, но чувството за грижа, проявена от любимия към нас, не се забравя! Предметите са си предмети – чувствата и емоциите в тях влагат човеците!
Романтиката е тук, всеки миг, само трябва да я намерим…
Но, ние, увлечени от безумния ритъм на абсурдната борба за оцеляване, която водим, сме я заровили толкова дълбоко, че дори сме забравили, че съществува.
Романтиката е чувство за двама…
Посланието има нужда от получател, за да не загуби смисъла, който носи.
Пламъчето има нужда от сърце, което да топли, за да не угасне.
Погледнете любимия, намерете пламъчето /дори да го е скрил дълбоко!/, поддържайте го пламтящо и всеки един ден за вас ще бъде празник на Романтиката.
“предпочитам /и ми харесва!/ да се чувствам обичана цяла година…Та аз съм жена през цялата година, с всичките предимства и недостатъци, които произтичат от този факт!”
Любимата ми женска реплика по повод празника на влюбените!
( Нещо като “Кои играят довечера?..” )
Според мен празниците са за празнуване..Да се поотпуснем, да се поглезим и да генерираме още материал за горещи спомени..
Ще си позоля да дам съвет: Не търсете под вола теле..Празникът си е празник. Щом като хората са отделили специален ден за “отбелязване” на романтиката, това сигурно означава, че не й обръщаме нужното внимание в забързаното ежедневие. Т.е. не обръщаме нужното внимание на любимите си хора. Целта на този празник е да ни сближава и в никакъв случай да ни омаловажава като жени. Според мен е грешка да го ползваме като повод за равносметка.
Но животът си е ваш 🙂
Живейте го както го разбирате!
P.S. Не знам защо, но купоните за 14 Февруари винаги се провалят. Поне при мен. Странно, като се има предвид потенциала на празника 🙂
До 5-ти абзац за мен това е най-впечатляващия и динамичен твой постинг…
След това го удавяш в съмнения, които макар и отхвърлени, “потапят” финала със самото си съществуване там.
Но, ние, увлечени от безумния ритъм на абсурдната борба за оцеляване…
Лозунг? Пропаганда? Имаш ли доказателства?
Пламъчето има нужда от сърце, което да топли, за да не угасне.
Сигурна ли си? Кое е крайната цел на пламъчето? Да не угасне, или да топли независимо че знае, че накрая всяко пламъче угасва.
Въпреки забележките – поздравления за материала.
Nimway:
Ако няма какво да ни сближава с любимия ни човек в ежедневието, един празник дали ще успее да го направи?
Ако любимия не ни ухажва през останалото време, истинско ли е чувството на празника?
Не ме разбирайте погрешно! Не съм против празниците!
Исках да кажа, че ако искаме да се чувстваме обичани и желани /важи и за двата пола, естествено/ не бива да чакаме празника…
Романтиката я прави всеки сам за себе си!
За мен е романтично едно – за вас друго!
Важното е, че това, което е романтично за мен, е такова и за любимия ми! Това е същественото! Друго няма!
P.S. Защо при теб купоните за 14 Февруари винаги се провалят?
Всички Вие не говорите ли за щастието? Защо трябва да го наричаме с различни имена? Щастието от споделен миг! Щастието от споделено спокойствие! Щастието от споделена усмивка! Щастието от споделен празник!
Не чакайте цяла година, за да сте щастливи!
Ийори:
Благодаря ти за поздравленията!
Забележки ли? Какви забележки? Не приемам мнението ти като забележка /дано това не те натъжи допълнително, че Кристофър Робин ще ме бие ;-)/
Относно коментара ти:
Да, поставям съмнения, за да се замислим дали наистина живеем в романтика или чакаме някой несбъднат купон да ни донесе материал за спомени.
Защо пламъчето непременно трябва да има цел? Това не е цел, а мисия! 😉 Говоря за пламъчето в очите, а то не угасва! Поне не, преди да е дошъл краят…
“””Но, ние, увлечени от безумния ритъм на абсурдната борба за оцеляване…
Лозунг? Пропаганда? Имаш ли доказателства?”””
Нито едното, нито другото! Прост факт! Доказателства? Доказателства за какво? Че сме погълнати от работа и затрупани от емоции, които не ни носят нищо друго, освен умора, мъка и яд!? Мисля, че този факт е неоспорим!
Кажи ми, Ийори, колко от нас успяват да оставят тези отрицателните емоции и гневът навън и като се приберат при любимия, да обърнат внимание на дребните неща?
Човек мисли мащабно и прави планове с размах, НО живее с подробности! А Романтиката в живота ни е подробност, и то каква!
Поздравления за Ийори! Убийствен анализ!
(Без да вземам страна по въпроса.)
Купоните за 14ти се провалят по различни причини.
В началото беше, защото с приятелите ми все
очаквахме да се случи нещо запомнящо се..ама
колкото и да се напъвахме, всичко си беше в нормата 🙂
А моя купон за 14-ти се провали, ‘щото в ресторанта, където бяхме, са свикнали да обслужват не повече от 2 маси наведнъж.
А сега им бяха заети всички.
И след 2 часа седене на красив и скъп, но неудобен стол, помолихме Романтиката да ни я сипят в кутии, за да си я занесем вкъщи и да си я ядем на другия ден.
О! И честита баба Марта.
Нямам какво повече да кажа! 🙂 🙂 🙂
…освен,
Честита Баба Марта и на вас!
LeeNeeAnn не се прави на скромна. Знаем, че ти винаги имаш какво да добавиш..След като “първата дума” в блога е твоя, ще го преживеем някак, ако ни затапиш и с последната.
Аз затова предпочитам домашните купони, Ийори!
Дори и да са на самообслужване, винаги има маса за теб. Пък и знаеш, че няма нужда да търсиш терен за след това..Купонът придобива съвсем други измерения..
Честита баба Яга на всички!
И тя заслужава внимание, не я изолирайте. Празникът е общ! 🙂 🙂 🙂
Имах предвид за след романтиката…:P~
Да, malkata, наистина, миговете на споделена романтика са част от щастието. Те напомнят колко малко трябва на човек, за да е щастлив!
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Пътят към… стомаха
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Осми март – празник на жената или на провинилия се мъж