LeeNeeAnn

Един въпрос за кубове

NeeAnn April 28, 2006 April 28, 2006Физкултура за мозъка 10

193. Един въпрос за кубове Една сутрин, по време на своята лекция, професор … (има ли всъщност значение кой точно професор) отбелязал, че сумата от кубовете на няколко последователни числа, като се започне от 1, дава точен квадрат. Така сумата от кубовете на 1, 2 и 3 (1, 8 и 27) е равна на 36, което е квадратът на 6. Той посочил, че ако се забрани използването на 1, най-малкото решение се дава от числата 23, 24 и 25, сумата от кубовете на които е равна на квадрата на 204. И предложил да се потърсят следващите най-малко четири, но може и повече последователни числа без 1, сумата от кубовете на които да е точен квадрат.

Разходка в Царството на Ветровете

LeeAnn April 27, 2006 August 7, 2008Приказка за Облаче 5

… Вятърът пазеше мечтите, защото това бяха неговите собствени мечти, но видяни с момичешки очи! Един ден Вятърът заведе Облачето на разходка! Но не на каквато и да е скучна разходка за пораснали ветрове и уморени мечтатели, а на истинска разходка – разходка в Царството на Ветровете… Облачето само беше слушало за това тайнствено пространство, в което се събират всички ветрове. Представяше си го като загадъчно закътано местенце, отвъд планините, чиито очертания бледнееха на хоризонта… И се оказа право, … почти. Облачетата, особено непорасналите, обожават да са прави, макар и само почти, и това ги прави още по-големи и неудържими всезнайковци. Но този път не стана така. Облачето беше омагьосано от вълшебството, което витаеше във въздуха. Там се бяха събрали всички ветрове… Имаше малки ветрове, и…

Намерете числата

NeeAnn April 26, 2006 April 26, 2006Физкултура за мозъка 17

139. Намерете числата Можете ли да намерите две числа, съставени само от единици, които да дават един и същ резултат при събиране и умножение? Например, 1 и 11 са много близко до отговора, но не стават точно, защото събрани дават 12, а умножени — само 11 А следващата задачка ще се появи най-рано утре късно вечерта.

Едно странно събиране

NeeAnn April 25, 2006 April 25, 2006Физкултура за мозъка 31

Представете си, че на закуска, вашите поотраснали деца ви помолят да напишете пет нечетни цифри, чиято сума е 14. Дали ще успеете?

Децата и Мрежата

LeeAnn April 25, 2006 April 25, 2006Децата ни и ние! 1

Това е една статия на Иван Дончев. Гледната точка на Иван напълно съвпада с моята, затова аз поисках разрешението му да публикувам статията тук. И щом четете в момента, значи е разрешено ;-). Иване, благодаря ти. Децата и Мрежата Иван Дончев Глобалното интернет пространство е източник на неограничени възможности. Достъп до информация, мигновени контакти с хора намиращи се на другия край на света, работа и забавление. Децата от ранна възраст растат в досег с мрежата и често знаят за нея повече от възрастните. Повечето хора и материали, които те срещат там, са положителни и добронамерени. Но както навсякъде и там има рискове. За своята сигурност, подрастващите имат нужда от напътствията и подкрепата на възрастните в тази, иначе вълшебна, медия. Да ограничите достъпа на детето до…

Два куба

NeeAnn April 20, 2006 April 20, 2006Физкултура за мозъка 11

Време е вече за поредната задачка-закачка, защото като гледам нещо все сериозни неща взеха да се появяват на това място. А старите хора отдавна са казали, че от много сериозност глава боли. Затова минавам направо към задачата. Преди години, един преподавател по висша математика задал на своите студенти следният въпрос: “Можете ли да намерите две последователни естествени числа, разликата от кубовете на които да е точен квадрат? Например, кубът на 3 е 27, а кубът на 2 е 8, но разликата между тях (27 – 8 = 19) не е точен квадрат. Кое е възможно най-малкото решение?” Не искам да ви плаша много, но задачките, които се търкалят покрай мен са около 253 на брой. Предполагам, че не би трябвало да бъдете затруднени, затова няма…

Как да се справим с малчуганите си?

LeeAnn April 19, 2006 January 18, 2011Децата ни и ние! 9

Това е публикация, която замислям отдавна, но все не ми оставаше време да я започна. Правя го специално заради Ани. Споделям личен опит и принципи. Едва ли има майка, която да не си е задавала въпроса «Аз добра майка ли съм? Справям ли се?» и т.н. Всяка от нас се е измъчвала от подобни терзания и това е нормално. Няма еднозначен отговор. Отговорът идва след много години, когато видиш реализацията на децата си, предполагам. Деца се отглеждат трудно и още по-трудно се възпитават. А при четиригодишните, особено, нещата понякога изглеждат безнадеждни. Отделил си цялата си енергия време и любов да общуваш с детето си, да говориш /бебетата разбират всичко, просто не говорят. Трябва да им се говори. И аз съм била едва ли не обект…

Първи опит за тандемен полет

LeeAnn April 16, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 14

Летенето се оказа най-лесно със самолет! Отиваш, сядаш и се возиш. Не те интересува от къде и на къде духа вятъра, нито пък колко е силен. С парапланерите обаче не е така. Вятърът има основно значение за излитането, самия полет и кацането. Денят е 15 април 2006 година. Времето е прекрасно… От София тръгнахме в 7.00 часа и в 9.30 вече бяхме на първата станция на лифта край гр. Сопот. Видях Венелин в небето и поехме към старта. От него ни деляха около 900 м … надморска височина. До старта се стига с лифт, който преодолява тази разлика във височините за около 23 мин. Усещането е приятно, защото лифта вози бавно и ако не се страхуваш и се обърнеш назад, имаш чувството, че виждаш цяла…

Очакването

LeeAnn April 14, 2006 February 29, 2020Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 2

Очакването е …. състояние на духа. Е, ще кажете, че какво пък толкова – седиш и чакаш. Да, така е, ако си си търпелив по природа. Ама, ако не си? Очакването е най-мъчителното нещо за душата. И няма особено значение какво точно чакаш – дали нещо хубаво или нещо лошо. Е, вярно, че да очакваш нещо лошо си е направо гадничко, но пък човек е устроен така, че от лошото се бои, а очаква само хубавото… Да, определено свързвам думата „очакване” с нещо хубаво…Ама защо не става някак си по-бързо… Защо трябва да съм спокойна, стабилна, търпелива…. Тези качества са полезни, знам, и аз ги ползвам, … понякога. Когато си искам. Но сега не искам! Сега искам да е утре! Всъщност, аз още от онзи…

Je suis comme je suis

LeeAnn April 13, 2006 June 8, 2023Култура 4

Това стихотворение подарявам на Иван, затова, че се сети за някои забравени неща, които си е знаел винаги… 😉 Но тъй като, той не знае френски език, а превод в глобалното информационно пространство не намерих, си позволих да го преведа за него и за вас. Вярно е, че преводът не е като оригинала, но все пак е нещо. Приятно четене. А ти, Иване, помни! Je suis comme je suis Jacques Prévert Je suis comme je suis Je suis faite comme ça Quand j’ai envie de rire Oui je ris aux éclats J’aime celui qui m’aime Est-ce ma faute à moi Si ce n’est pas le même Que j’aime chaque fois Je suis faite comme ça Que voulez-vous de plus Que voulez-vous de moi Je suis…

Една разходка из цветния град Барселона

LeeAnn April 13, 2006 February 29, 2020Пътеписи 11

Бързам да направя една уговорка с вас. Както вече ви е известно, аз съм жена, което ще рече, че в описанието ми почти няма да присъстват географските посоки на света, използвани от половината човечество за ориентир 😉 , а ще преобладават простите посоки като „ляво”, „дясно”, „нагоре” и „надолу” в техния двуизмерен смисъл. И така, започвам описанието по памет. Ако си представите картата на град Барселона пред себе си, отдолу на листа, там където по правило е Юг 😉 , се намира морето. Морето е годно за употреба в периода май-октомври, като ме увериха, че през май и октомври дори няма навалица. На брега на морето е Пристанището на Барселона, естествено. Най-вероятно градът има и други пристанища, но аз видях само това. Името му е…

Цветният град Барселона!

LeeAnn April 11, 2006 February 25, 2020Пътеписи 31

Така си го кръстих сама – цветният град! Все още не ме е напуснало въодушевлението от престоя ми в Барселона, затова, за да избегна приповдигнатия тон, ще опиша впечатленията си в почти телеграфен стил. Това, което ме впечатли в Барселона: 1. В този град няма две еднакви сгради! Просто няма. Всички си приличат, подобни са, но еднакви няма! Наистина! Имам около 400 снимки в подкрепа на това твърдение! И всички сгради са цветни – във всякакви весели цветове! С орнаменти, без орнаменти, с фризове и без тях, с тераски или без, на кръгчета, квадратчета, …както ви хрумне. Това създава невероятно весело и приятно настроение! А доброто настроение на туристите, носи парички за Барселона и жителите му, а те оправят къщите и улиците, за да са…

Летенето!

LeeAnn April 10, 2006 February 29, 2020Летене (от всякакъв вид) 4

В тази нова категория ще си говорим за екстремни спортове и основно за летене … без самолет! Не знам защо наричат парапланеризма „екстремен” спорт, но се надявам скоро да разбера. Във видеозаписите и разказите на летателите, които имам честта и удоволствието да познавам /лично или виртуално/ нищо екстремно не съм забелязала. Но, тъй като съм един бъдещ летател, може би просто са решили да не ме плашат, … още 😉 Обърнете внимание, че казах „бъдещ летател”. Не съм летяла, все още, и след като полетя, това няма да ме направи нищо повече от един човек със сбъдната мечта, гонещ следващата… Не съм професионалист в летенето и никога няма да бъда. Затова, имайте предвид, че ще четете главно за чувства и емоции. Стига общи приказки. Искам…

Едно дълго вълнение за едно не чак толкова дълго пътуване

LeeAnn April 8, 2006 April 19, 2006Емоции в проза 10

2006 година… Февруари… идеи… планове… предстои… нищо конкретно… … март… вълнение… паспорт… тревога… билет… очаквания… задължения… безпокойство… … април… страх… паника… ПАНИКА… 04 април… аерогара София… часът е около… там някъде…не знам колко е часа… гледам часовника, но не възприемам показанието му… има време… може би… или не?… не знам… reminder-а на телефона ми знае… ще свирне когато трябва… а може и стюардеса да се появи… Адреналът накъсва изреченията, и не само тях. Дишането ми също… Пак той ме разплака „само” 4-5 пъти за последните 6 часа… Да-а-а, гримът определено беше грешка! Вече съм по-скоро без грим, отколкото със… Полезно е човек да е наясно как точно му действа покачването на адреналина. Предстои ми полет с парапланер. Определено ще има сълзи… И определено няма да…

Задачка № 4: Крокодилски неволи

LeeAnn April 4, 2006 April 4, 2006Физкултура за мозъка 6

Да се докаже теоремата: Крокодилът е повече дълъг, отколкото зелен. Внимание: Задачката е повече закачлива, отколкото сериозна и повече логическа, отколкото математическа! 😉 😉 😉

Еманципацията

LeeAnn April 2, 2006 April 2, 2006Емоции в проза 16

„за” и „против”, … или по-точно – „против” и „още по-против”! Еманципация ли? Не, благодаря! Но не са ме питали като са я измислили! От нея, еманципацията, тръгват половината проблеми на човечеството! Ако не и повече от половината! Това е най-страшната болест за човечеството в последните 1-2 века! Еманципацията, която сами си измислихме, даде на жените всичко друго, но не и повече женственост, съпричастност, търпение, любов, разбирателство, спокойствие ….. Мога да продължавам да изброявам до безкрай загубеното, защото тя наистина нищо хубаво не ни даде. Даде ни стреса, кариеризма, липсата на време за децата и семейството, липсата на време за себе си, пътуванията до близко и на далеч, унисекс модата, направи ни шофьорки, направи ни … повече мъже, отколкото жени. Поне да ни беше отървала…

Un beau matin

LeeAnn March 31, 2006 June 8, 2023Култура 0

Jacques Prévert Il n’avait peur de personne Il n’avait peur de rien Mais un matin un beau matin Il croit voir quelque chose Mais il dit Ce n’est rien Et il avait raison Avec sa raison sans nul doute Ce n’était rien Mais le matin ce même matin Il croit entendre quelqu’un Et il ouvrit la porte Et il la referma en disant Personne Et il avait raison Avec sa raison sans nul doute Il n’y avait personne Mais soudain il eut peur Et il comprit qu’il était seul Mais qu’il n’était pas tout seul Et c’est alors qu’il vit Rien en personne devant lui. В една хубава сутрин Превод: Валери Петров При всички премеждия, каквито да бяха, той от нищо и никого не бе…

Кой затъмни Слънцето?

LeeAnn March 29, 2006 February 29, 2020Приказки за разни неща... 14

Аз съм Земята, Луната е моята майка, а Слънцето ми е баща.И обичам повече майка си! Не ви разбирам вас, хората, защо толкова много обичате баща ми, Слънцето? Не ви разбирам… Майка ми винаги е до мен – тиха, почти незабележима, спокойна, ненатраплива… Тя винаги е точно там, където трябва и прави точно това, което ми е нужно. Само не знам защо я наричате „спътник”, ама това не е важно за мен. Ако „спътник” значи, че осъзнавате, че тя ме следва неотлъчно, за да ме предпазва и напътства, тогава съм съгласна. Иначе – не! Ама, за Слънцето, не ви разбирам… Само чакате баща ми, Слънцето, да се върне от почивка, която не знам защо наричате с това глупаво име „зима” и веднага изскачате навън и…

Възпитаването на децата

LeeAnn March 28, 2006 June 18, 2020Децата ни и ние! 5

Възпитанието на собствените ни деца! Това е нещо толкова специфично, деликатно и лично, че колкото са хората по света, толкова са и „методите” на възпитание. Затова, аз ще ви разкажа за моите принципи и схващания по отношение на възпитанието на моите си деца, отново пречупени през погледа ми на родител, който помни кога е бил дете и какви магарии е правил… 😉 Уточнение: като казвам „моите” принципи и схващания, всъщност имам предвид „нашите” – моите и на съпруга ми, което е изключително важно за децата! Но, за по-гладък разказ и тъй като аз съм разказвачът, ще използвам формите на „мое”, а не на „наше”, и „аз”, а не „ние”. Възпитанието е нещо, което даваме, а не нещо, което налагаме! Даването на възпитание започва от деня…

Вятърът пазеше мечтите…

LeeAnn March 27, 2006 August 7, 2008Приказка за Облаче 3

За първи път в живота си, Облачето изпита истинско удовлетворение като разбра, че е сгрешило… То бе допуснало грешка! Ужасна грешка, за която плати с част от увереността, надеждата и мечтите си! Облачето мислеше, че тези частички, които Вятърът отнесе при минаването си през него, са безвъзвратно загубени и никога, ама съвсем никога, няма да се върнат. Но грешеше! И колкото и да не му се искаше, трябваше да признае, поне пред себе си, че дори пухкавите всезнайковци понякога грешат! Хубавото беше, че не се наложи да се извинява за грешката, която всъщност се оказа най-обикновено недоразумение, защото дърдорковците, особено когато са розови, изобщо, ама никак, не обичат да се извиняват! И друго, което трябваше да признае пред себе си, беше, че грешките помагат да…