В цъфналата ръж

Робърт Бърнс превод: Владимир Свинтила Идейки си запъхтяна Вечерта веднъж Джени вир-водица стана В цъфналата ръж. Джени зъзне цяла Джени пламва изведнъж Бърза мокра до колене В цъфналата ръж. Ако някой срещне някой В цъфналата ръж И целуне този някой някого веднъж То нима ще знае всякой де кога веднъж Някого целувал някой В цъфналата ръж!

Continue reading

Очарованието на белия лист

  Гледам белия лист и в съзнанието ми се прокрадва споменът за един остарял, но много популярен, виц за песимиста, оптимиста и чашата. Ако го перефразирам за белия лист, той вероятно би звучал така: „Гледайки един бял лист, песимистът би казал: „По-лошо от празен бял лист, може да бъде само празен черен лист”, а оптимистът вероятно би казал: „Няма нищо по-хубаво от празен бял лист и бистър и свободен ум, който да остави оптечатъка си върху него!”   За някого, вероятно, белият лист е вещ (дори „вещ” е силно казано), лишена от смисъл и съдържание, нищо ново, нищо неочаквано, нищо необикновено. И, вероятно, ще се окаже прав, … за себе си.   Белият лист е начало. Той е най-подходящото място да начертаеш пътя напред, да…

Continue reading

“Когато най-накрая срещнеш съвършената жена, тя чака съвършения мъж”, …. или размисъл за съвършенството

Съвършенството, също като свободата, е чувство… Всеки го носи в себе си и го дава на другите, но само на тези, които могат да го усетят! Съвършена е капката роса, която, плъзгайки се по стръкчето тревичка, сякаш й мие очичките, и нежно я буди за новия ден… Съвършена е дъгата, която се усмихва и ни мами към хоризонта… Съвършен е облакът, който плува грациозно, докато ангелчетата спят в него… Съвършени са очите, в които се отразява красотата на изгряващото слънце и му се усмихват… Съвършено е сърцето, което чувства топлина в студа и вижда светлина в тъмнината… Съвършена е мисълта, която ни води към търсене на съвършенството…. А ти, който търсиш съвършената жена, погледна ли дъгата? Почувства ли росата? Тя е там и те чака,…

Continue reading

Когато Вятърът се върна…

Когато Вятърът се върна, Облачето все още беше там. То вече не плачеше, беше се успокоило, усмихваше се и дори играеше със Слънчицето на онази игра, която бе научило от малките пуйчета. Спомняте си я, нали? Вятърът научи какво бе сторил, но не го разбра… Или може би не искаше да го проумее! Не само, че не искаше да проумее, но дори говореше сърдито и надменно на Облачето. Обясни му, че той е един много важен Вятър и има стотици облачета, за които да се грижи и да люлее в Небето. Облачето се почувства така, сякаш бе спряло порива на Вятъра! Вятърът, по-студен и пронизващ от всякога, посъветва Облачето да потърси други Ветрове… Облачето се натъжи отново… То знаеше, че не е най-важното Облаче в…

Continue reading

Облак, Вятър и Слънце

Облакът, всъщност беше момиче, даже не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непорастнала жена, така, че по-скоро беше момиче. Облакът, всъщност беше Облаче, пухкаво и щастливо, което имаше мечта. То искаше да намери Вятъра, или поне топлият въздух, който се издигаше от земята, и заедно с него да полети и да достигне другите облачета, които нежно плуват в небето. Облачето искаше да ги пипне и да надникне в тях, а даже му се искаше да погъделичка ангелчетата, които кротко спинкат там. Един ден Вятърът дойде при Облачето. Вятърът, всъщност беше мъж, пораснал и зает, който някак бе разбрал за мечтата на Облачето. Вятърът беше виждал много облачета преди и разказваше на малкото Облаче за тях. Вятърът беше летял насам, натам, наляво и надясно,…

Continue reading

Усмивката

Усмивката е най-красивото творение на природата. Чудели ли сте се защо няма грозни булки? Или защо малките деца са “сладки”? Много е просто – защото са усмихнати! Ако всеки от нас се усмихва един път повече всеки ден, в сравнение с предишния, животът ни и светът около нас ще станат по-красиви и по-добри. Усмивката е най-силното оръжие, известно на човека! Опитайте! Усмихнете се на някой, който идва с цел да ви обиди или нарани! Обикновено той бива толкова смаян от тази реакция, че забравя защо е дошъл! Често съм чувала да казват: “Брой до 20 и тогава реагирай!” Аз бих добавила: “Усмихвай се, докато броиш до 20!” Така противникът ви ще бъде най-малкото озадачен, също и леко обезоръжен, а това е част от победата!   Събуждайте…

Continue reading