Порта в Небесата

Има порта в Небесата, през която всяка вечер Богът на гръмотевиците слиза при земната си любима, като в знак на безкрайната си обич ѝ подарява мимолетен залез – всяка вечер различен феноменално впечатляващо уникален залез, тъй като никоя самоуважаваща се земна любима не би приела възлюбеният ѝ да се появява всяка вечер по един и същи начин, пък ако ще да е Бог, па било то и на Гръмотевиците… Има вечери обаче, в които земната му любима се съгласява да се качи при него в Небесата и тогава той, не свъртайки се от радост в безбрежното небе, строи за нея вита стълба, маскирана като най-обикновен алтокумулус, за да предпази небесните си покои от прииждащи тълпи мъгъли 🙂

Continue reading

Небеса (3)

Има дни, в които Слънцето не може да реши кога да плени впечатлените ни очи – на изгрев или на залез…   Затова събира всички цветове, разбърква ги като палаво дете, хвърля ги на високо и чака да види кой ще забележи творението му и колко обожателни въздишки ще полетят към него… То ги събира и разстила внимателно, с помощта на верния си приятел Вятъра, а накрая самото То въздиша и разрошва едно ъгълче от перфектната картина… Останалото… е радостта, която дава на очите ни на сутринта…

Continue reading

Небеса 02…

Има вечери, в които Слънцето държи да напълни душите ни с красота до краен предел и даже и още малко, за да е сигурно, че с тази прелест за душата ще изтласка вън от нея всички нагнетени умори и разочарования, празни надежди и очаквания и дори горчивината от не спазени обещания… Да, наистина, всяко отпускане съвсем нормално започва с въздишка. Когато Небето въздиша, там се появява дъга… И ако човек бъде така глупав, че дори за миг отклони поглед от Небето, на следващата утрин би казал, че няма нищо по-красиво от мимолетна дъга. Но ще сгреши, и тази вечер Небето бе решило да ни го докаже, като ни покаже цветове, за които дори нямаме имена! И точно когато си помислих, че това е всичко, се…

Continue reading

Небеса…

Понякога Слънцето отказва да се оттегли преди да е събрало всички въздишки на земните обитатели и да ги е превърнало в неповторим небесен пътеводител. Днес Слънцето събра въздишките от умора и ги превърна в ефирни сиви плетеници… Въздишките от любопитство и нетърпение запали с огнените си лъчи и освети с тях пътя към сбъднатото утре… …а замечтано-влюбените въздишки превърна в розово-лилав бонбонен фондан и застла с него пътя към споделеното утре. Въздишките на облекчение и удовлетвореност постла на пътя към щастливото утре… Едва тогава, оставяйки земята обгърната в мечтателност и нежност, се оттегли и тихо заспа…

Continue reading

Подарявам ви спомен!

Винаги съм обичала да съзерцавам облаците, да потъвам на меко в тях, да пътувам с тях и да се променям с тях. Като се загледам в облаците, сякаш ме обгръща топлина и спирам да усещам околната температура. Е, не всички, разбира се, ми създават чувство за уют и топлина – само тези, в които обичам да потъвам и да се отнасям 🙂 Винаги съм обичала да снимам облаците. Колкото и последователни кадъра да направиш – две еднакви снимки на един и същи облак няма, та какво остава за два еднакви облака. Затова харесвам облаците – те са красиви, непостоянни и са в непрекъснато движение. По-живи са от всичко наоколо! И толкова много приличат на хората! Или пък хората – на тях, още не съм решила…

Continue reading

Високите облаци, част 1: Cirrus

От всички облаци, които изобщо могат да се вместят в някаква класификация, несъмнено Cirrus-ите са най-ефирните и красивите. За разлика от пухкавите Кумулуси и тромавите Cb-та, те са феерични, нежни и чудесно пасват на описанието „мимолетно дихание на природата”. Те изглеждат толкова далечни, крехки, недостижими, че повече приличат на миглите и къдриците на някоя префърцунена госпожица, отколкото на обикновени облаци. А, и те са всичко друго, но не и обикновени. Самият им начин на формиране също ги прави необикновени. За името да не говорим 😉 Cirrus идва от латински и означава „кичур” 🙂 Cirrus-ите се формират на височина около и над 8000 метра и са съставени изцяло от фини ледени кристалчета. Кристалчетата в тях не са свързани едно с друго, на което се дължи огромното…

Continue reading

Облаци: ниски и средни (обобщение)

Съзнавам, че всеки опит за обобщаване на нещо такова като Облаците, е същото като да кажеш „Ей сега ще хвана в шепи вятъра” или „Ще ти откъсна парченце от небето” и да успееш да го направиш 😉 Всъщност, аз го мога 🙂 , но засега ще пусна Вятъра на воля и ще ви покажа само парченца небе в облачни одежди. Не знам дали сте обърнали внимание, но от това с какво е облечено небето, много зависи това с какво ще бъдем облечени ние. Много хора заблудено поглеждат навън, за да видят как са облечени минувачите и по това да си изберат дрехи. Аз обаче поглеждам небето и тогава решавам – не ми трябват нито минувачи, нито дори термометър 😉 В повечето случаи дори не ми е…

Continue reading

Средните облаци, част 3: Nimbostratus

Най-подходящият момент, човек да пише за облаци като нимбостратусите (nimbostratus), е моментът, в който тях ги няма на небето. Когато са на небето, най-добре е човек да легне и да спи и да не поглежда навън. Защото дори и да погледне, нищо няма да види. Но, затова малко по-късно. Да започнем от малко по-далеч този път. На латински думата „nimbus” означава дъжд. Думата участва в името на този облак, защото той е типичен дъждовен облак. Всъщност, вода под различна форма се отделя от много видове облаци, но като типичен „дъждовен” се квалифицира само този, чиято вода винаги достига до земната повърхност. Ако от облака може да вали, но може и да не вали, то този облак не се брои за дъждовен. Ако си спомняте, съставката…

Continue reading

Средните облаци, част 2: Altostratus

Вторият вид средни облаци, които се забелязват по небето, се наричат  Altostratus (произнася се „алтостратус”). Името им е формирано от представката „алто” (на латински означава „висок”) и корена стратус. Тези облаци много приличат на Stratus, но живеят на доста по-високо от тях. Причините за формирането им са съвсем различни, но по красота е трудно да се каже кой е по-грозен. Да, грозен. Stratus е най-обикновена мъгла, докато Altostratus е една малко по-необикновена мъгла ;), но затова пък още по-скучна и безизразна. Това, че гледат на света от по-високо, съвсем не ги прави по-красиви или забавни. Та, те дори си нямат подвидове! Altostratus се срещат на средна височина – между земята и тропосферата – някъде на височина от 2 докъм 5 хиляди метра. Ако сравните височините, които…

Continue reading

Средните облаци, част 1: Altocumulus

Бавно и полека се придвижваме „нагоре” в облачната класификация. След като изчерпах основните видове ниски облаци, разказах ви за Краля-убиец и за неговото най-близко обкръжение, дойде ред на средните облаци. Средните облаци се намират на средна височина 😉 – там, където вече няма ниски облаци и където не могат да слезнат високите 😉 . Това е на половината път от земята до края на тропосферата. Средните облаци са два основни вида – Altocumulus (произнася се „алтокумулус”) и Altostratus (алтостратус). Различават се изключително лесно на външен вид. Ако забелязвате, имената им приличат много на ниските облаци кумулус и стратус, но имат представка „алто”. Това не е случайно. На латински „алто” означава „висок”, или с други думи Алтокумулус е „висок кумулус”, а Алтостратус е „висок стратус”. Всъщност…

Continue reading

Ниските облаци, част 4: Stratocumulus

Stratocumulus (произнася се „стратокумулус“)… та, Стратокумулусите са ниски облаци. Те много приличат на кумулусите и още повече приличат на кумулус радиатус, но не са нито от едните, нито от другите. Кумулусите са единични, разграничени помежду си и дори когато формират облачна улица, ясно си личи, че не са един общ облак. Стратокумулусите изглеждат различно. Те също са пухкави, но са безкрайни – сякаш машината за облаци се е развалила и бълва ли, бълва пух… Повечето от вас са ги виждали. Това е онази пухена яка, която си премятат планините в ясните, но хладни дни. Облакът се проточва по цялото било и прилича на памук, омотан в шипков храст.     Отгоре погледнати пък, са приказни – идва ти да скочиш в тях. Стратокумулусите са облаци,…

Continue reading

Убийствена красота

Update 5-Dec-2008 Никой от вас не изропта, че словосъчетанието „убийствена красота” прилича на  оксиморон. Това ме навежда на мисълта, че и вие като мен, мислите, че не е. В природата често се случва най-красивите явления и видения, в т.ч. човеци 😉 , да са най-опасни и да са склонни и способни да убиват, и то не само в преносния смисъл на думата. Облакът, който виждате на снимката наистина е убийствено красив. И в прекия, и в преносния смисъл на думата. В преносния, защото когато го видиш, дъхът ти буквално спира от възхищение, а красотата му се мени толкова бързо, че не смееш да отместиш поглед от него. Стоиш като вцепенен и ако нямаш фотоапарт в ръцете си в момента – и снимки няма, защото забравяш…

Continue reading

Ниските облаци, част 3: Stratus

С чиста съвест мога да нарека Stratus-ите «най-скучните облаци» от облачната класификация (произнася се «стратус»). И не само защото не изненадват очите ни с интересни форми и весела игра на цветове и сенки, но и водят до истинска човешка скука. Когато навън има Stratus-и, ние, хората гледаме да си стоим вкъщи – няма по-неприятно време за разходка, освен ако не се качиш над тях. Влажно е, мрачно е, не можеш да дишаш спокойно и небето не се вижда, за слънце пък дума не може да става. Това, мен поне, ме кара да се чувствам нещастна. Вероятно вече сте се досетили, че говоря за най-обикновената мъгла! Искаше ми се да пропусна разказът за мъглите, но този вид облаци са удобен повод да напомня, че формирането на…

Continue reading

Cumulonimbus Mammatus

Поразказах ви туй-онуй за Cumulonimbus-ите и си признах, че много-много не ги обичам, но без тях не може. Така че – примирявам се и продължавам нататък 😉 Обещах да ви разкажа за една от разновидностите на Cumulonimbus, а именно Cumulonimbus Mammatus (произнася се „кумулонимбус маматус”). Това са едни странни облаци, които аз бих нарекла „дъщерни” на Cumulonimbus, заради начинът, по който се образуват. Трябва да е лято. Трябва да е жега. И трябва да има цебета. Или поне едно. Когато цебето застане над силно нагрятата земя, то започва да се чуди да пусне ли дъжд на нещастните твари, дето са се опекли долу, или не. През това време от земята не спира да се отделя топъл въздух, който да отива право нагоре към цебето, да го нахрани и…

Continue reading