Приятелите на LeeNeeAnn творят Archives

Все нагоре

LeeAnn January 5, 2021 January 24, 2021Летене (от всякакъв вид), Приятелите на LeeNeeAnn творят 0

(Сопот, съботно-неделно) Автор: Красимир Топчиев Посвещавам на сина си Георги Топчиев-Жорката и всички негови колеги-пилоти, които ще ми липсват като общност до следващото лято. Дай, Боже, пак да се срещнем! Сбруя, каска, очила,нави, варио, вода.Старт, крило, небе, простор,град, земя – от птичи взор. План, контрола, показател,редом със добър приятел.Полъх, термика, изважданекъм условия нагаждане. Хеликоптер, сат, спирала,а край тебе магистрала – спийдъри, тандеми, солокой нагоре, кой надолу… Глъч, кацалка, бол народ,оглед, майсторски заход,меко кацане, зад тебследващият чака ред. Бира, супа, сладолед, и приятели безчет – Емо, Яхоо, Камен, Весо: – Накъде си, докъде си? – Ботев, Шипка, Казанлък, но на връщане, язък – дълго стъргах по реброто, слабо се оказа то, горкото!Тъкмо щях да стигна „Кучето”, ала друго ми се случи – той отпраши сам на…

Сърце в кутия

LeeAnn May 14, 2011 May 14, 2011Приятелите на LeeNeeAnn творят 0

Автор: Ю. Г Очите ти, докосване, целувка, страст, влечение, порок – безумно влюбване. Ръцете ти, усещане за сила, безумен порив, желание за тяхна близост, а устните… ехх устните ти, стремление и похот ненаситна, емоция, неизчерпаем вкус, Телата ни преплитат се в безкраен възел, от чувственост и сладък шоколад. Нозете ти, прищявка на младеж и плод за мен неустоим… ахх несравним Усмивка, сладост, блян, мечта, стремеж, копнеж, любовен еликсир, посипан с прах сандък забравен, със дъх на стари книги… еххх любим. Веднъж опитал този вкус… наслада, си в него вечно влюбен, изумен Агресия и глад за вихър, неистов порив от любовен ураган, Първична сила, мощен зов, пулсиращо сърце в кутия… еххх моля ти се… отворИ я! За мен, суров и детски недодялан, таящ надежда утопична, си…

И това ще премине

LeeAnn February 14, 2011 February 9, 2011Приятелите на LeeNeeAnn творят 4

Колко му трябва на човек? Малко топлинка в мерена реч, която да описва големия смисъл на малките неща! Наслаждавайте се 🙂 И това ще премине Автор: Amelia Еkhart Помниш много от мен и от моите думи, нали? Извини ме за миг. Знам, че бързаш. Кафето изстина. Уж е пролет, а някакъв ситен дъжд странно вали. Знаех много добре и тогава. Това ще премине. И овала ми помниш, и смешните пози, нали? Чух, че плачеш насън и самото безмълвие кимна. След лета, отредени на друг, ще се видим или…? Знаех много добре и тогава. Това ще премине. С пеперудени клепки очите ми помниш, нали? Виж, не бързам и днес ще те слушам. Трамваят отмина. Знаех много добре и тогава. През нас ще вали, ще сме същи и други,…

Четвъртък

LeeAnn October 20, 2009 October 20, 2009Приятелите на LeeNeeAnn творят 3

Автори: Дяволчето Фют & Songbird Красива е есента С разноцветните листа. Гледаш във гората цветовете на дъгата. Златна иде есента, Вятъра си пее песента. Плавно се откъсва, пада Листото жълто в тази вада. Тя листото понася напред, но на следващото идва ред. Падат така листата И тече си кротко реката. Неспокойна, игрива, Ту права, ту крива. Тъй върви си реката И тъй си падат листата. Но иде пролет зелена, Надежда желана, Копняна. Душата се събужда, Промяна пробужда. Усмивката грейва, и поглед в небето зарейва. Слънце бузите гали И ний се чудим дали Ще летим свободни Над полетата родни. Дали ще можем да се реем И с вятъра да пеем, Крилата да разтворим И с птиците да си говорим. Със слънцето да се закачаме И по…

Есен

LeeAnn October 2, 2009 October 2, 2009Приятелите на LeeNeeAnn творят 31

Идва тя, усещат я всички. Листата жълти са, дните мрачни са, нещата скучни са. И пак дъждът ще мокри косите ми… автор: Валентина Иванчева

Урок за мъже

LeeAnn September 23, 2009 June 17, 2010Децата ни и ние!, Приятелите на LeeNeeAnn творят 15

Ако си ерген някъде между двайс’пет и трийс’пет, ловец, мачаджия, борец, баровец, юпи с пооплешивяло „ю” или свободен интелектуалец, то тогава е много вероятно да те блъска скуката. Кинтите не помагат (започват да изискват), жените за секс не помагат (започват да досаждат), торентите не помагат (дори и да гледаш всички премиери още на другия ден, след като пуснат промото в Китай), алкохолът не помага (започва да води до все по-чест махмурлук и, по дяволите, отразява се на „оная работа”, а преди не беше така). (Сега да не изглежда, че дискриминирам – може и да си пе’десегодишен учител, който си пада по риболов и има наследствено жилище.)Е, аз имам решение за теб. Децата. Знам, ти вече понякога, съвсем самостоятелно и без подсказване се чудиш за к’во…

Правилните въпроси

LeeAnn May 20, 2009 May 18, 2009Приятелите на LeeNeeAnn творят 5

Робърт Шекли Отговарящият бе създаден така, че да просъществува колкото е необходимо – което беше дълго, според начина, по който някои видове измерват времето, и кратко, според начина на други. За Отговарящия беше достатъчно дълго. На размери Отговарящият беше голям за едни и малък за други. Можеше да се каже, че е сложен, макар че на някои им се струваше елементарен. Отговарящият знаеше, че е такъв, какъвто трябва. Над и отвъд всичко останало – той беше Отговарящия, той Знаеше. Колкото по-малко се каже за съществата, които го бяха създали, толкова по-добре. Те също Знаеха и не бяха казали на никого, дали познанието е нещо приятно. Създадоха Отговарящия в помощ на по-неразвитите видове и се оттеглиха по свой неповторим начин. Само Отговарящият знае къде са. Защото…

Съществуваш в мен…

LeeAnn March 18, 2009 March 17, 2009Приятелите на LeeNeeAnn творят 0

[youtube:http://www.youtube.com/watch?v=85i4tn-nCsk] Esisti dentro me Il Divo Il tempo non cancellera il nostro amore restera tra le mie braccia ti vorrei nella mia anima tu sei la vita non si fermera e un nuovo sole nascera non sai quanto ti vorrei nella mia anima tu sei Ancora tu nella mia mente solo tu chiudo gli occhi e pensa a te perche esisti dentro me ripenso al blu degli occhi tuoi ma ormaai lontani siamo noi tu sei la gioia che vorrei nella mia anima tu sei Nei miei sogni ancora tu nella mia mente solo tu chiudo gli occhi e pensa a te perche esisti dentro me Nei miei sogni ancora tu nella mia mente solo tu chiudo gli occhi e pensa a te IO…

Ти

LeeAnn February 14, 2009 February 25, 2020Приятелите на LeeNeeAnn творят 8

Следващите редове са ни подарък от един мой много любим малък гост. Използвам тях, за да ви кажа от негово и свое име: Честит Празник, Влюбени Хора! Автор: Дяволчето Фют Бог изпрати от ангелите си И в някои от хората ги скри Бог скри един и в теб, Той тайно те направи по-добър човек. Когато теб видях, Мислите си разпилях. Дали изпратен си от небесата, Да се грижиш за добрината? Когато ангела съзрях, Малка истина проумях. Твоето сърце е избрано Да приюти нещо голямо. Една огромна сила, Която в тебе се е скрила. Ангелът на вдъхновението, На красотата олицетворението. И когато те открих, Твоята тайна разкрих. Че си толкова специален, Защото душата ти е ангел уникален!

Най-трудната рецепта

LeeAnn February 1, 2009 January 29, 2009Приятелите на LeeNeeAnn творят 4

– Това е най-трудната рецепта – каза старата вещица на младия човек, коленичил да я моли за помощ. – Защо? – запита той. – Защото има невъзможни съставки, които дори аз не мога да си набавя. – Аз ще го направя вместо теб! – Толкова силно ли го желаеш? – Повече от всичко! – Добре! Ето ти нещо лесно – „змийски нокти”. – Но това е абсурдно! Змиите нямат крака, а ти искаш да ти донеса нокти! – възмутено извика младият човек. – А нима твоето желание не е абсурдно? – запита спокойно старата вещица и се загледа в поредния отдалечаващ се авантюрист, отказал се да постигне една реалност… Автор: Tani

Сега ти

LeeAnn January 21, 2009 January 21, 2009Приятелите на LeeNeeAnn творят 5

[youtube:http://uk.youtube.com/watch?v=VoLyZELpmws] Adesso Tu Eros Ramazzotti Nato ai bordi di periferia Dove i tram non vanno avanti più Dove l´aria è popolare È più facile sognare Che guardare in faccia la realtà… Quanta gente giovane va via Acercare più di quel che ha Forse perché i pugni presi A nessuno li ha mai resi E dentro fanno male ancor di più Ed ho imparato che nella vita Nessuno mai ci da di più Ma qaunto fiato quanta salita Andare avanti senza voltarsi mai… E ci sei adesso tu A dare un senso ai giorni miei Va tutto bene dal momento che ci sei Adesso tu Ma non dimentico Tutti gli amici miei Che sono ancora là… E ci si trova sempre più soli A questa…

Химия

LeeAnn January 13, 2009 February 25, 2020Приятелите на LeeNeeAnn творят 4

Автор: Дяволчето Фют Химията наша поднася ни задача И най-безсрамно с нея ни закача. Периодичната система отговора крие, Но бързо всичко ще разкрием ние. Периодичният закон бавно се задава И на нас, в ръцете, отговора дава, С думите: „Внимавайте! На задачите не се давайте! Те не са тук, за да ви стреснат И по челото да ви плеснат. Нито, за да ви накажат! Напротив, те са тук да ви покажат, Че химията не е зла Нито за малката муха, Нито за големия слон!”- Каза важният закон…

Забравена реалност

LeeAnn December 8, 2008 February 25, 2020Приятелите на LeeNeeAnn творят 8

Автор: Дяволчето Фют Как искам да забравя реалността! Как искам да съм като малките деца! В реалността забравена Лежи лъжа от сладолед направена. Сладоледът се топи И лъжата се разкри. Неприкрита тъга И виелица една. Викове и крясъци. Стенания и плясъци. Доверие разрушено В сърце съкрушено. Таз реалност искам да забравя. За таз реалност искам да нехая. Лъжата искам аз да залича. И някак си да спра плача. Да намеря радост и да забравя тая пакост. В реалността забравена лежи кавга недоизказана За нея си спомням аз и започвам да плача в захлас Умът си аз напрягам и реалността забравям И с усмивка на лице не плаче моето сърце.

Дума

LeeAnn November 29, 2008 February 25, 2020Приятелите на LeeNeeAnn творят 8

Автор: Дяволчето Фют Толкова е трудно да намериш Дума, Която да не може да се изтрие с гума. Дума, толкова добра, Че всичко да казва сама. Дума да откриеш една И така да прави Tя, че тъгата не да скрива, А да я отмива. Да бъде ведра и щастлива И всичко да осмива. Своята Дума аз открих И на Нея посветен е този стих. Думата, която успя Да завърти отново Света, Когато Той се бе спрял за миг, За да чуе тоз отчаян Вик. Той дойде от тъмнина, Но търсещ светлина. Викът видя Думата да се разхожда И започна с поглед Той да я пробожда. Огледа Я за недостатъци подозрително, Ала всичко, което откри бе незначително. Тогава Той се приближи, А Тя Го погледна с…

Момичето, което…

LeeAnn November 20, 2008 February 25, 2020Приятелите на LeeNeeAnn творят 6

Автор: Дяволчето Фют Тя е, която всички познават. Тя е, която всички поздравяват Момичето, което утешава и разсмива. Момичето, което сдобрява и разбира. Момичето, с което всеки обича да спори И се надява тя да му отговори. Защото тя слага смях във всяка дума. Смях, който не можеш да изтриеш с гума. Когато си тъжен – нея молиш за съвет. Но, не мислиш ли, че е вече неин ред? С нея винаги можеш да се пошегуваш. А някога питал ли си я „За какво тъгуваш?” Виждал ли си мъката зад нейната усмивка? Виждал ли си как тя сълзите си стиска? Искала ли е душата си да излее, Когато в сърцето й пойна птица пее? Птицата, пред която може да е себе си. Пред която може…

Shade

LeeAnn September 17, 2008 February 25, 2020Приятелите на LeeNeeAnn творят 1

автор: Valka I am feeling so sad, Because life is keeping us apart. I love you in the same way There is barrier on the highway. I’m standing on my roof, looking at the sky. But it seems to be so high. Like you seem to be so away. But I hope I’m just going astray. My pencil is the barrel of a gun. Reminds me which side you should be on. I want to do an art That you will admire at. I have the picture in my mind. But nothing in my hand. And when I draw finally. The colors will be so lively. The shades will be so strong. They won’t change for very long. I’m just a notch in your bedpost,…

На брега на сивото море

LeeAnn August 25, 2008 February 25, 2020Приятелите на LeeNeeAnn творят 2

автор и художник: Lynn На брега на сивото море стои момиче малко и за любов зове. Влиза във водата, за да се избави и неусетно започва да се дави. На морето от страната друга момче я вижда и я чува, скача и за всичко то забравя на брега я вади и я спасява. Срещат погледите си двама и в миг всичко за тях остава. Толкова години чакали са това, да остави у сърцата им някой следа. Любовта ги посети като птиче малко, изтри със замах един съществуването им жалко. Сега двама те на брега стоят и звездите ярки прегърнати броят. Усмихната бе тя, лицето й светеше като зора. Играеха като деца сред цветята, толкова далеч изглеждаше тъгата. Но той в друга полянка се загледа, изостави…

Записки за женската логика, част 2

LeeAnn July 15, 2008 July 15, 2008Приятелите на LeeNeeAnn творят 2

(продължение от част 1-ва) ПРЕХОД В ДРУГА РАВНИНА Сега ще разгледаме една от най-важните възможности на женската логика – прехода в друга равнина. Именно нея имат предвид, когато твърдят, че в женската логика две по две е равно на дупка на квадрат. Същността на Прехода в друга равнина е по възможност незабележимо да се промени предмета на разсъждението. Естествено, новата равнина следва да си подберем така, че в нея най-лесно да може да докажем правотата си. При правилното прилагане на метода вие автоматично печелите целия спор. В най-примитивната си форма Прехода в друга равнина представлява това, което римляните са наричали „квартернио терминорум”, а ние го обозначаваме с пословицата „Де е камилата, а къде – камиларя.” В по-развитите си форми чрез Прехода лесно ще ви докажат…

Записки за женската логика, част 1

LeeAnn July 14, 2008 July 15, 2008Приятелите на LeeNeeAnn творят 25

В историята на блога, това безспорно е най-дълго отлежалата чернова. Причината е проста – оригиналът е на руски 🙂 и аз все не намирах време за превод, който да става за четене на български. Тези дни обаче, Асен най-сетне се смили над мен (да не говорим, че идеята за превода е негова) и реши да ми помогне да завърша започнатото. И така – на вашето внимание – едно забавно четиво – дългичко е и ще ви го представя в две част. Надявам се да го четете с удоволствие и чувство за хумор и да не забравяте, че присъстващите винаги правят изключение 😉 Записки за женската логика – част 1-ва. автор: Д. В. Беклемишев превод: Дачи, Асен УВОД В нашия век точните науки навлизат във…

Приказка за пролетната фея

LeeAnn April 5, 2008 April 5, 2008Приятелите на LeeNeeAnn творят 0

Тя става от сън. Излиза навън. Бавно се взира. В тайните сенки на деня. – Някой ни вика, Ана! Ние сме птици. Разпери крила и ме последвай. Тя се събуди както всяка сутрин. С усмивка на омайниче и дъх на теменуги. Наоколо всичко бе лилаво – поляната, осеяна с пъстри – жълти и лилави минзухари, трепетлики, оранжеви цветя. Беше облечена в бяла дреха от сатен, която се спускаше по раменете й като роса по току-що напъпилите стъбълца на цветята. Птиците пееха песни и омагьосваха гората с топлината на утро и слънчеви лъчи. Гълъбова ласка, топъл поглед, вглеждане, докосване, вдишване. Тя беше фея – слънчево създание, което прехвърчаше от цвят на цвят и топлеше малките и ефирни чашки на цветята. Обичаше малката гора, в която бе…

Category: Приятелите на LeeNeeAnn творят