Никола Вапцаров
Отминахме, защото бяхме горди
И сложихме над всичко гордостта
А някъде заглъхнаха в нощта
На любовта последните акорди.
През тази нощ прокълнат бях от мрака
И тъй останах безутешен, слеп
Защото нямах никой освен теб
И нямаше сърцето що да чака.
Не плаках… Звук душата не отрони
Но чувствах тъй ужасна пустота
Призвал те бих… но все пак гордостта
На мойта радост слънцето прогони.
С угаснал плам, след глупава разтрога
Еднакво чужд на слава и позор
Вървях без цел, изгубил своя взор
Почти без страх, почти и без тревога…