Робърт Бърнс
превод: Владимир Свинтила
Идейки си запъхтяна
Вечерта веднъж
Джени вир-водица стана
В цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла
Джени пламва изведнъж
Бърза мокра до колене
В цъфналата ръж.
Ако някой срещне някой
В цъфналата ръж
И целуне този някой
някого веднъж
То нима ще знае всякой
де кога веднъж
Някого целувал някой
В цъфналата ръж!
Наистина любимо! 🙂
Червената шапчица
според Робърт Бърнс
— Кой хлопа в този късен час?
— Аз хлопам – каза Вълчо.
— Иди си.Всички спят у нас.
— Не всички – каза Вълчо.
— Не зная как си се решил!
— Реших се – кза Вълчо.
— Ти май си нещо наумил?
— Май нещо – каза Вълчо.
— Веднъж да минеш моя праг …
— Да мина – каза Вълчо.
— Утре ти ще дойдеш пак!
— Ще дойда — каза Вълчо.
— Ни дума никому за туй!
— Ни дума – каза Вълчо.
Ммда, Nick, мислех да оставя за по-късен етап публикуването на “Финдли” на Робърт Бърнс, но тъй като ти имаш всички шансове да опорочиш красотата му с тази жалка ….. и аз не знам как да я нарека, не намирам думи от възмущение, ще го публикувам тук и сега, а когато му дойде времето – и в “Любими стихове”!!!
ФИНДЛИ
Робърт Бърнс
– Кой хлопа в този късен час?
– Аз хлопам! – каза Финдли.
– Върви си! Всички спят у нас!
– Не всички! – каза Финдли.
– Незная как си се решил….
– Реших се! – каза Финдли.
– Ти май си нещо наумил?
– Май нещо! – каза Финдли.
– При тебе ако дойда вън…
– Ела де! – каза Финдли.
– Нощта ще минеме без сън!
– Ще минем! – каза Финдли.
– При мен да дойдеш, току-виж…
– Да дойда! – каза Финдли.
– До утре ти ще престоиш!
– До утре! – каза Финдли.
– Веднъж да минеш моя праг…
– Да мина! – каза Финдли.
– И утре, знам, ще тропаш пак!
– Ще тропам! – каза Финдли.
– Ще ти отворя, ала чуй…
– Отваряй! – каза Финдли.
– Ни дума никому за туй!
– Ни дума! – каза Финдли.
пародия.
съвсем спокойно може да използваш тази дума. но пък според мен стила на бърнс са го докарали и не мисля, че съм опорочил нещо. даже започна да ми харесва. не пародията, а ричард бърнс.
и не гледай толкова намръщено на нещата, това е моя територия :о)
Да, Nick, думата е пародия! В пристъп на ярост не я открих! 😉
А горкия човек се казва Робърт, не Ричард. Това, че го харесваш, не ти дава правото да му сменяш името, ……нали?
хм, като се замисля, ти и на други хора имената смени, но това е друга тема 😉
няма да ти навлизам в територията, остани си “лошия в страшния филм” 😉
oops, my fault.
съжалявам, но изобщо не съм го видял — успя да ме изненадаш с този коментар (btw бързо напредваш, щом успяваш за втори път да го постигнеш) и не преброих до 10 преди да го изпратя, а и мислех, че съм написал робърт, а не ричард.
Привет, много се радвам, че срещам в блогосферата почитател на поезията и в частност на Бърнс 🙂 Ти ми извика един много мил спомен – как трима приятели – поетични маниаци си рецитираме Бърнс – единият казва един стих, вторият продължава със следващия, третият със следващия… Невереоятно преживяване е подобно съвместно рецитиране. За жалост, днешните хора в западната цивилизация не го ценят и разбират. Любимата ни беше “Балада за Том О`Шентър” –
[i]Когато вечер преди мрак
пазарът опустее пак
и фермерът поеме в път,
а из града тълпи сноват,
все някой жаден се намира
да ти предложи чаша бира.
Доволен с чаша бира в мрака,
не мислиш ти, че път те чака,
опасности, реки, завои,
коварни бродове, порои,
а до дома шотландски мили
бeзбройни са се навървили….[/i]
И така нататък… Добре дошъл в блогосферата 🙂
Благодаря, Вени!
Благодаря и за “Добре дошъл в блогосферата”.
В рубриката “Любими стихове” ще публикувам наистина само такива, затова моля те, ако не ти представлява трудност, изпрати ми това стихотворение цялото, за да го сложа на полагащото му се място, а не като коментар.
Искам да Ви благодаря, че сте публикували стихотворения на Жак Превер – той ми е един от любимите поети. Най-много ми харесва стихотворението му “Cet amour”. Хубаво е както на френски, така и на български. Добре ще е, ако има и други стихотворения, на други известни френски писатели, например Пол Верлен и др.
Коментарът е модериран и редактиран от LeeAnn.
Оригиналното съобщение изглеждаше така:
Iskam da vi blagodarq,4e ste publikuvali stihotvoreniq na Jacques Prevert,toi mi e edin ot lubimite poeti .Nai-mnogo mi haresva stihotvorenieto mu-“Cet amour”.Houbavo e kakto i na frenski ,taka i na balgarski ezik.Dobre 6te e ako ima i drugi stihotvoreniq,na drugi izvestni frenski pisateli,kato naprimer Paul VERLAINE i dr.
Evgeniq, моля спазвайте правилата за публикуване в този сайт. Следващ коментар на “шльокавица” ще бъде изтрит, освен ако не ни покажете уважителна причина, поради която не ползвате българските букви.
Текстовете са страхотни – спор няма! Искам само да питам нещо: Стихотворението, кръстено тук “Прекосявайки ръжта”, не е ли с оригинално заглавие “В цъфналата ръж”?
@Maya
Въпросът ти е наистина интересен! Досега не се бях замисляла. Вероятно грешката идва от там, че като дете си събирах стихове в тефтер. Сега, когато имам възможност, ги преписвам в блога.
Като попитах Гугъл за заглавието, намерих най-разпространеният известен превод тук
http://www.litclub.com/library/prev/burns/ruj.htm , подписан от Владимир Свинтила и със заглавие “В цъфналата ръж”.
Това значи, че коригирам името на стихотворението и добавям името на преводача, и освен това ти благодаря!!!
нека някой среща някой все по често в цъфналата ръж и целува някой изведнъж
Защо тук нийде няма-
на таз Земя обширна и голяма?
Защо тук никой не целува никой-
в цъфналата ръж,
даже от небето да се сипе
като изведро проливен дъжд?
Търси Диоген с фенера ЧОВЕКА,
Но май ще го търси –
поне още няколко века…
Благодаря, Лиляна 🙂