Двамата веронци

Дойдоха вчера двама от ВеронаИ за миг изпълниха салонаС радост, смях, но и малко тъгаЗаради предстоящата подла играНа този хубостник Протей,Дето търси приключения на всяка цена Протей, веронски глезльо безподобен,се сдоби с нелека съдба,предизвикана от глупавата му младежка глава,тръгнала да завладява света,крадейки женски сърца. Оказа се, че светът не работи така, априятелството по-силно е от любовтадори и към най-красивата жена. Човек може да намери вдъхновение,да вземе това благородно решениена приятеля си предателство да прости. Може би защото любовта е сляпа,или може би защото помага да затвориш очии да не обръщаш внимание на хорските срамоти. Или може би защото,ако намериш сили да се извиниш,приятелството можеш да спасиш. И така сред закачки, смях и смели обрати,двамата стари веронски познати,преодоляха глупостта,към която ги тласна младостта.Всеки намери своята сродна…

Continue reading

Напразни усилия на любовта

Изправена съм пред дилема една – дали някак ще успея да разбера напразни ли са наистина усилията на любовта? Виждайки дръзката режисьорска игра водеща до нелека актьорска съдба ми е трудно да се съглася че има усилие напразно, стане ли дума за тези дами и господа! Те са банда безподобна, която забърква от Шекспировите слова сатира понятна и удобна дори за нашата географска ширина! Ха, отново ми се случи, римата добре да се получи но за това виновна съм едва, защото римите са част от любовта! Наистина или на шега, оказва се накрая, че където има любовна омая, усилия напразни няма! Ето, случи се пак! Не ме бива в римите, но тези хора някак карат сърцето ми да пърха и да прелива и самò да…

Continue reading

Сън в лятна нощ

Едва ли ще ми стигне цялото вдъхновение да ви преразкажа това произведение, сготвено с наслада, вълнение и малко любовна тъга. На нас, хората, ни е време да признаем, че колкото и много да си мислим, че знаем, за това дето прави от умника глупак и за това дето осветява пълния ни мрак, сме загубени без ефирната омая, дето Пък пръска навред (макар и не съвсем по стриктен ред), в непрогледната тъма на собствената ни глава. И ако трябва още нещо да добавя, ще се наложи да призная, че Пък пакостник прекрасен, успя да се вмъкне и в мойта душа и да измъкне от там всички слова, оставяйки ме глуповато сияещата и със зяпнала уста. Затова хич не ме питайте сега струва ли си да се…

Continue reading