Category: Приказки за Рицари и още нещо

Драги поданици, скъпи зрители и нищо-не-подозиращи случайни минувачи: трябва да сте наясно с едно: Принцесите са чупливи! Всички до една! Не, не си мислете, че това ги прави еднакви. Нищо подобно! Принцесите са от стъкло. Всяка от тях е творение на изкусен майстор… Някои са от фино стъкло, други – от удароустойчиво, трети са от топлоустойчиво стъкло, четвърти – от закалено… И няма значение с колко слоя рокли, обноски, капризи, задръжки и финтифлюшки е покрита принцесата – стъклото е там и продължава да бъде чупливо. Понякога под богатите многопластови одежди, драскотините и пукнатите не личат и вироглавите самовлюбени несъобразителни принцове може и да не разберат, че ги има, докато не започне да става късно… Вероятно много принцове си мислят, че могат лесно да пленят принцесешка…

Continue reading

(Началото…) Тогава Рицарят разкрил на Принцесата истинската причина за посещението си в нейното Царство, като й разказал своята история… Рицарят се бил борил със Змейове и Лами, за да задоволи капризите на своенравни принцеси, бил воювал с дракони, чудовища и великани, бил пребродил много планини и гори, бил препускал надлъж и на шир, без почивка и без покой, и така и не разбрал кога и как успял да изгуби… съня си! Всеки ден, когато след дълга битка се оттеглел уморен и се надявал в обятията на мрака да намери заслужена почивка и покой в съня, се случвало нещо… Нещото в началото било странно, после било интересно, но накрая станало изморително и досадно! Всяка вечер, когато Рицарят се освобождавал от доспехите и броните си, около него…

Continue reading

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да… спи 🙂 Тя затваряла очички когато Слънцето си тръгвало и отстъпвало път на мрака и ги отваряла едва когато то я погалело отново на сутринта. Вероятно затова Принцесата никога не била виждала нощта! Тя знаела, че светът е пълен с рицари, които познават добре нощта, но и тях никога не била срещала. Даже била сигурна, че никога няма и да ги срещне, защото си мислела, че те обитават тъмното и не излизат на дневна светлина… И тъй като обикновено на принцесите никой никога за нищо не им противоречи, тя нямало как да знае, че греши. Затова, ако си мислите, че на принцесите им е лесно да си живеят…

Continue reading

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била много добра в организирането на рицарски турнири. Поданиците на кралството знаели, че веднъж на 1000 фантагодии Принцесата организирала турнир и събирала най-достойните рицари, за да им даде своя специален ДБППДЗ, но нито един от поданиците й не знаел с какво точно рицарите били заслужили честта… Да, наистина, заедно с ДБППДЗ, Принцесата споменавала и заслугата, но все пак… И както обикновено става в приказките за принцеси, имало само един човек в кралството, който знаел истината. Но тъй като това не е съвсем обикновена приказка, по изключение,  в този случай, истината била известна само на Принцесата 🙂 И така, преди много много лета, в една красива утрин, когато слънцето припичало, а птичките…

Continue reading

Имало едно време една Принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна. Тя живеела в най-високата кула на замъка си, далеч от хорската суета и близо до залеза. Толкова близо до залеза, че известно време това била единствената топлина, която очите на Принцесата срещали. И добре, че било така, иначе не само частица от сърцето й щяло да се превърне в стъкленица… Минало известно време, преди Принцесата да свикне с мисълта и усещането, че част от сърцето й било затворено в стъкленица. Тревожела се всеки път, когато й се налагало да го ползва – когато помиришела цвете, или когато чуела завладяваща песен, или когато съзерцавала небето… Притеснявала се, защото не знаела, дали стъкленицата, която носела в сърцето си, ще издържи. Принцесата се страхувала, че ако стъкленицата…

Continue reading

Имало едно време едно странно царство-господарство, спотаено в едно от най-забутаните и отдалечени кътчета на страната Фантасмагория. По нищо не личало, особено денем, че там има царство-господарство. И никой и нямало да разбере, особено денем, ако над китните дървета тайнствено не се подавали островърхи кулички. Но, така или иначе, особено денем, никой не минавал от там, защото всеки, който приближавал края на Фантасмагория, ще не ще чувал клюкарския ромон на клокочещата река и веднага научавал слуха… Слухът, че в това странно крайно царство-господарство имало замък! Е, че какъв слух е това, нали куличките надничат над дърветата! – ще кажете вие, но ще избързате, затова си мълчете и не ядосвайте принцесата, която разказва приказки от Фантасмагория. Слухът, който се леел по повърхността на клокочещата вода съвсем не…

Continue reading

Имало едно време една принцеса и въпреки, че била умна, разумна, първа хубавица, тя не била като другите принцеси. Тя била различна – имала си придворни, имала си и дворцови, имала си билкар и сладкар, смешник и мълчаливец, имала си ЧАР, КГБ и дори ПОТНИК. До тук нищо ново, ще кажете, и няма да сгрешите много. Но принцесата си имала и рицари. Много рицари! Най-различни рицари. И тук нищо ново. Е, да, ама принцесата организирала рицарски турнири! Знам, че вече се кискате и превивате от смях и си мислите, че знаете всичко за турнирите, но тук вече много сгрешихте! Рицарските турнири били нещото, което различавало принцесата от всички останали на света. Веднъж на 1000 фантагодии принцесата организирала специален рицарски турнир, на който идвали най-знатните и…

Continue reading

Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни с всички, били очарователни и обаятелни, харесвали всички принцове и рицари и всички харесвали тях. Но както обикновено се случва в обикновените приказки, в такъв приказен момент се появява я мащеха, я зла вещица, която разваля рахатлъка на хората. Тази приказка обаче не е обикновена и няма да я развали обикновена мащеха или вещица, а появата на един неразумен принц. Защото, колкото и да е необикновена една приказка, не-разумността си е чиста глупост, която винаги е обикновена, но с необикновената способност да разваля дори и най-приказните приказки. Но, да не се отплесвам. Та… Имало някога време, когато всички принцеси били слънчеви, усмихнати и лъчезарни, помагали на всички, били внимателни…

Continue reading

Живяла някога една принцеса, която била очарователна, пленителна и омайна! Живее и сега – в Царство, далеч от хорската и дворцова суетня. Царство, в което нямало нищо друго освен трева, поточета, небе, замък (няма как без замък) и една кула. Кула, от която Принцесата гледала залеза. Всяка вечер, тя се изкачвала до най-високото място в кулата и впервала поглед в далечината. Слънцето постепенно се скривало зад хоризонта, а очите на Принцесата постепенно свиквали с тъмнината и тя продължавала да се взира дори когато навън настанел непрогледен мрак. Принцесата прекарвала толкова дълго време в кулата и се взирала така дълго в тъмата, че била свикнала да разпознава трепета на листата и полюшването на клоните, причинени от преминаването на хора и животни през гората. Седяла Принцесата в кулата, наблюдавала и…

Continue reading

Всички принцеси са глезани, но не всички глезли са принцеси! П.П. Твърдението, че „глезла” и „принцеса” е едно и също нещо, е смешно, необосновано и фактологически неточно! Това е така, защото принцесите притежават още куп други свойства достойнства, освен това да са „глезани”. Принцесите безпогрешно могат да различат придворен сладкар от обикновен такъв, придворен мълчаливец от обикновен такъв, придворен смешник от обикновен такъв, могат да различат генномодифицирана тиква от обикновена такава, двор от дворец, грес от грис, успоредно от перпендикулярно (паркиране), както и дори ПТЗ от ПТП! А глезлите не притежават никакво друго свойство. Те са едни самозвани, добре прикрити лигли, които зле подражават на истинските принцеси, мислейки си, че фръцкането и консумирането на шоколад без боклуци, са достатъчни за короната. Е, да, ама не са, пък!…

Continue reading

Съставен по молба на принцове и рицари, заети с битки и геройства, които нямат време сами да провеждат анкети и технически прегледи, да питат и разпитват, да съставят ПТЗ-та и сам-самички да си търсят принцеси. (ПТЗ = Принцесо-Техническо Задание) В тяхна помощ се отзова Контролна Агенция по Търсенията (съкратено КАТ) и състави кратък, но много показателен въпросник, на който се подлагат всички участници в ПТП, демек Принцеса, Търсеща Принц или обратното, но най-често и в повечето случаи първото, тъй като за второто отговарят от ПОТНИК. Въпросите са лесни, но много значителни, а често пъти дори многозначителни и като такива допускат само един правилен отговор със съответните предварително дефинирани нюанси. Тестовете и въпросите се задават от Агенцията. Служителите от КАТ преценяват дали това срещу тях е…

Continue reading

Имало едно време един рицар. Той думи си имал, имал си и посока, но от много обикаляне зад девет планини в десета и зад девет царства в десето в търсене на приказни принцеси, бил загубил пътя. Докато обикалял и се загубил. И тъй като някъде по пътя било останало и сърцето му, то съвсем спокойно можело да се каже, че Рицарят нямал сърце. Или поне така изглеждало отстрани. Рицарят гледал напред сякаш търсел път в гъста мъгла, ходел едва-едва с приведена глава, сякаш стъпвал в непрогледна тъма. Принцесите минавали покрай него, но той вече не ги забелязвал. Някои принцеси се спирали за миг и се опитвали да го поздравят /Рицарят съвсем не бил „за изхвърляне”/, други не се осмелявали. Рицарят вървял напред, но то не…

Continue reading

Тогава Рицарят решил отново да тръгне на път. Тръгнал бързо. Нямал нужда от специални приготовления, защото не притежавал нищо. Имал единствено усмивката на сияйната принцеса от сънищата си, която така или иначе винаги носел със себе си. Сега обаче поел по най-дългия път – този, който започвал точно пред краката му. Бил чувал да говорят, че този път е възможно най-трудният, защото докато вървиш напред срещаш себе си. Рицарят знаел, че този път извежда право под Дървото на Любовта. Бил чувал също, че малцина се осмелявали да тръгнат по него и още по-малко се завръщали, но той нямал нищо за губене. Тръгнал без да се сбогува, без да отрони и дума дори, сякаш думите отново се били изгубили… Надявал се да се върне бързо. Надявал…

Continue reading

Вече знаете доста неща за принцесите. Как да си направите принцеса, как да си я превърнете в Ламя, после пак в принцеса, как да си откраднете целувка и т.н. И това май на повечето разказвачи на приказки им е достатъчно, за да завърши приказката с „И заживели щастливо”? Аз обаче не искам нито тази, нито никоя друга, приказка да свършва и на мен не ми е достатъчно! Искам да знам какво става по средата! След откриването на принцесата, след първата открадната целувка… Струва ми се, че всички разказвачи нещо премълчават. Хъм! Не може то така! И направих проучване. То показа разни неща. Оказа се, че истината за времето от първата целувка до „И заживели щастливо” се премълчава умишлено, защото разказвачите на приказки за принцеси са…

Continue reading

В принцесешкия календар пролетта вече настъпи. Тя се познава не по дните и датите, а по поведението на принцесите и принцовете наоколо. Забелязва се напоследък ле-е-еко размърдване и разбуждане измежду принцовете след зимния сън, което всъщност се дължи на събуждането на принцесите. Те, принцесите, започнаха да подават главички изпод големите си зимни дрехи, също като кокиченца, надничащи изпод снега. За съжаление обаче, това пролетно събуждане потвърди скорошното мнение на един принц, че вече не се намират принцеси, а само “Пепеляшки с лоши обноски”. Оказа се, че наистина принцовете са повече от принцесите. Доста повече. Затова разтревожени принцеси и феи се събраха да умуват какво да правят. И изумуваха… Принцесите, с помощта на феите /разбира се, че как без тях?! Нали някой трябва тайничко да следи…

Continue reading

Напоследък се забелязва едно известно негодувание сред принцове и рицари. Тъгуват за отминалите времена на дуели и рицарски турнири, когато на победителя се е падала не само ръката на принцесата, а цялата принцеса, заедно с първата целувка при това. И се питат “Какво стана, принцесите ли се свършиха?” Неее, не са се свършили принцесите. Просто “Здравната каса” фалира, защото докато победителят се радвал на своята принцеса и се наслаждавал на първата си целувка, другите 10-15 участника се мотаели по болници и санаториуми. Съвременните принцове и рицари роптаят най-вече срещу това, че все по-трудно стана да получиш целувка от принцеса. Особено първа целувка. Всички знаят, че след първата целувка, принцесите дават следващите с удоволствие. Което от една страна е хубаво, защото това значи втори шанс, ако…

Continue reading

“Най-дългият път започва точно пред краката ти.” Всеки рицар, принц, та дори придворен разказвач на приказки от най-далечното кътче на най-затънтеното царство знае това. Знае къде води този път. Знае какво го чака в края. Но малцина са тези, които се осмеляват да тръгнат по него. Пътят е дълъг. Пътят е къс. Пътят е труден. Пътят е лесен. Пътят е прав. Пътят е крив. Пътят е светъл. Пътят е тъмен. Пътят е равен. Пътят е стръмен. Пътят е път. Пътят е брод. Пътят е пътечка през гъста гора. Пътят е друм през поля. Път, осеян с препятствия и предизвикателства, с доверие и лъжи, с предателства и приятелства. Път, покрит с остри камъни, посипан с пепел от рози, постлан с килим от горски теменужки, облян с…

Continue reading

Понякога писмената комуникация не е чак толкова лошо нещо и ражда весели … стихчета. Това е краят на един разговор, отпреди десетина дни ;), но тъй като пак за принцеси иде реч, си е актуален и сега 🙂 И не знам дали защото в края на работния ден, хората нещо изперкват или просто защото Пейо го бива в провокациите, но, според мен, стихчето стана … сладурско (?) … май … Пейо: …….. Дачи: засрамено човече, т.е. “пейо ме смути и не знам какво да кажа” Пейо: колко по-хубаво е с “пейо” в изречението 🙂 ………. Пейо: отде ги извади тия шамари, дето тоя поет ми удари на моята възхитена от деликатност душа се образува болезнена синина Дачи: извадих ги от едни тайни джобчета където ги…

Continue reading

Живял е нявга в едно царство Рицар. Наричали го Мрачния рицар, макар и не съвсем заслужено. Той имал коса, черна като гарванови пера, очи тъмни като най-дълбоката пещера, яздел непокорен черен кон, имал черен щит и черни доспехи, черен меч и черно наметало. Изглеждал така, сякаш нощта му била сестра! Всички единодушно вярвали, че в гърдите си носел също толкова черна душа. Но дали това било така? Никой не можел да прецени със сигурност, защото Рицарят не говорел с никого и никой не знаел какво мисли той. Мислите му обикновено били изписани в очите му, но никой не се сещал да ги погледне. Или не смеел – от страх… Мрачният рицар бил самотен и много тъжен. Не говорел, защото смятал думите за излишно губене на…

Continue reading