Category: Патилата на порасналите

(продължение от част 01) Точно бях заспал хубаво и телефона на хотела зазвъня на пожар …  (опс, грешка на езика, тази дума е забранена   ) Погледнах часовника – 1:30 ч. !!!! Оф, ужас, тия хора не спят ли, какво искат сега! Кой звъни? –          „Трифон Зарезан” добър… ден/нощ… лека нощ… Кого търсите! –          Г-н С.АУ там ли е? –          Да, тук е, кой го търси? –          Дръжте го там, не му давайте да излиза, идваме! –          ?@!!!@%&@&()! К`во? Кои сте вие, за какво ми говорите? –          Аз съм (представя се по чин) от полицията в Кърджали и идваме да арестуваме г-н С.АУ. –          Ама как ще го арестувате? За какво? Той е гост на хотела, има малко дете и в момента СПИ! Не може да…

Continue reading

Сезонът започна слабо тази година… Като се има предвид, че вече е средата на юли, а времето още е хладно, друго не можеше и да се очаква. Затова и тук още го броим за „начало на сезона” – белким се раздвижи през август. Слабата активност създава усещането, че хората са се посвили, като че ли смятат лятната почивка за лукс, а луксът за излишен разход и гледат да не шават много-много насам-натам – да не харчат на халос пари. То и „слабо” не е точната дума, защото хора идват, ама за по ден-два, най-много за три нощувки остават. Стават сутрин, закусват и тръгват да обикалят забележителностите из района. А в нашия район не е като да няма къде да отидеш – докато видиш Перперикон, Скалните…

Continue reading

Аз като бях малка, не бях голяма. Като бях малка, бях послушна, но много обичах шоколад. И сега обичам шоколад. И после ще обичам шоколад. Но сега и после мога да отида да си купя, а преди, като бях малка, не можех. В моето детство всъщност почти не си спомням да се е продавал свободно шоколад или пък родителите ми не са можели да си го позволят. Не знам. Нямам ясни спомени, но малкото, които имам, са по-скоро весели.  Живеехме в голям апартамент, с две входни врати, много дълъг коридор, който отделяше кухнята от жилищните помещения и врата по средата на коридора. Идеята е била слугинята да има ключ от входната врата, която води към кухнята, а стопаните да заключат средната и тя да няма…

Continue reading

А, не! Това вече преля чашата! Днес се обърнаха към мен със “Здравей, Калпазанке, как си?” без да съм направила нищо конкретно, ама съвсем нищо и то пък точно днес! На протестите ми, отговорът гласеше: “Защо не? Виж колко ти отива!” Това наистина беше последната капчица, която чашата чакаше, за да прелее и да се превърне в една нова подкатегория, в която ще ви разказвам за детските си пакости, но разчитам и на вашата помощ, защото аз всъщност бях (и още съм си) едно много добро и кротко дете… Е, ако не се брои това, че играех само с момчета и първия път, когато баба ми облече рокля, отидох с тях да крадем джанки от съседите… Ама съседката-бабка ни видя и ни погна. Е, да, ама…

Continue reading

„Който не знае къде е север – ходи пеш!” Така може накратко да се разкаже историята за създаването на света и определянето на посоките му. Историята за това, че мъжете винаги са успявали /някак!/ да се ориентират по слънцето, звездите, луната. Та дори и по картата, ако щете. Това е бърз преразказ на историята за това, че жените се оправят /що-годе/ с ляво и дясно, горе и долу, защото от край-време са си седели в пещерите /къщите/ да си гледат децата и изобщо не ги е вълнувало къде е север и къде е юг. В съвременността, историята не се е променила много. Мъжете се ориентират пак по звезди, слънце, луна и карта. Жените… пак не се ориентират. Или поне повечето. Аз се справям прекрасно с…

Continue reading

Някъде из съвсем близкото минало, в началото на този век… Повечето жилищни квартали, освен че са осеяни с множество дупки и открай време приличат на лунен пейзаж, са структурирани така, че от тях се излиза само от едно или най-много две места, ако си с кола. И, ако си бил на гости в някоя отдалечена от главния път част, има да си въртиш поне 2 км из уличките, докато намериш „царския път”. Та, за едни мнооого дълги два км искам да ви разкажа сега. Действието се развива в една прекрасна съботна августовска ранна утрин, някъде към 2.30 ч., когато по улиците на София се срещат предимно таксита, возещи закъснели попийнали клиенти. Не обичам да шофирам на тъмно, но пред алтернативата да се возя на такси,…

Continue reading

Някъде през миналия век, в далечната 1998 год., започнах работа като секретарка в прилично голяма фирма /явно, щом вече им трябваше секретарка 😉 / Работата си беше екстра за плямпало като мен – в топъл офис, с осигурени контакти с разнообразни социални прослойки 😉 – супер! Успявах да си изговоря дневния дебит от думи и вечер у дома бях тиха като пеперуда… Е, вдигах домашния телефон със служебното съобщение, но… казвах, че е нарочно и ставаше весело 😉 Освен да превеждам, уреждам срещи, следя Някой да не си затрие някъде документите и/или главата, задълженията ми обхващаха и работа с телефон. Офисите на фирмата бяха на два различни етажа и колегите от долния етаж /низшите, демек ;)/ нямаха достъп до външна линия, вкл. градска. Затова, всеки,…

Continue reading

Имаме си близък приятел, Пламен се казва /Здрасти, Пламене 😉 /, който по времето, по което се развива случката, някъде съвсем в края на миналия век, караше шкода. И то не каква да е, а Skoda 120L. И то не каква да е, а зелена. Не, че зеленото му помагаше особено … 😉 Караше си шкодата, нямаше си джи-ес-ем… Тогава никой от нас си нямаше… Пътувахме си доста насам-натам в онези години. И беше прекрасно. Един от любимите ни маршрути беше София – Козлодуй – София. И в този ден се прибирахме приблизително от тази посока… По-точно: от Белоградчик. … Та, шкодата, както вече казах, беше зелена. И това беше единственото предвидимо и постоянно нещо в нейното поведение – каквото и да ставаше, тя си…

Continue reading

Има истории, които са се случили, когато са се случили, но никой не ги е забравил и се предават като легенди от уста на уста. Това са истории, които обикновено ни просълзяват от смях и присъстват на всяко събиране на повече от 5 човека на едно място… истории, които са хем истински, хем различни при всяко следващо разказване… А днес е прекрасен ден, свързан с една много специална годишнина. Днес е ден, в който точно преди 17 години, се опитах да направя на бъдещия си съпруг кафе в кафемелачка, вместо в кафеварка, защото като го видях и онемях, и оглупях, и се влюбих умопогубващо 😉 … Тази история ще си остане толкова кратичка и недоразказана, но ви обещавам много и дълги, и смешни истории…

Continue reading