Буйна, но укротима…
Пламтяща, но нежна…
Изгаряща, но даряваща живот…
Непоколебима, но слаба…
Безстрашна, но изплашена…
Уверена, но плаха…
Непостоянна, но вярна…
Жадувана, но недочакана…
Мечтана, но неуловима…
Пожелавана, но отричана…
Измислена, но несъздадена…
Намерена, но неоткрита…
Видяна, но недокосната…
Усетена, но непочувствана…
Тайнствена, но сияеща…
Забележима, но чезнеща…
Присъстваща, но невидима…
Вечно търсеща…
Спонтанна…
Чувствителна…
Дълбока, но кристално прозрачна…
Призрачна, но осезаема…
Обгръщаща…
Отдаваща…
Обичаща…
… стихията, наречена…
… ЖЕНА
ами нямам какво друго да кажа, освен изтърканото “честит празник” и да продължаваш по същия начин.
Честит и от мен – и това наистина ми хареса! 🙂
Благодаря и на двама ви,… за всичко! 🙂
Страхотно е! И много истинско.
Сама по себе си, жената е едно голямо “Но”, едно голямо отрицание. Това я прави да е толкова желана, търсена, обичана…