Доброто духче

Не знам таласъм ли е, кикимора ли е или добър караконджул, но снощи беше там! От доста време духчето се беше скрило в дън гори тилилейски и не си показваше носа навън… Нещо го беше изплашило и прогонило – това, че и хората се бяха изпокрили и си мишкуваха привидно кротко или нещо друго – не знам. Но вече няма и значение! Снощи доброто духче, което обединява душѝте, завихря ги в безспирен танц и ги кара да се смеят с цяло гърло, без значение какви безредия вършат краката им, отново беше в любимата ни Хоротека! И беше в най-доброто си възможно настроение. Беше събрало повече от 100 танцуващи душѝ и ги въртеше, въртеше, въртеше… И аз бях там, и аз танцувах и се смях, и…

Continue reading

LeeNeeAnn на 17!

21-ви януари е чудесна дата да се родиш, особено ако си блог. 21-ви януари е по-близо до началото на новата година, отколкото до каквото и да било друго от нея и това го поставя в „Сезонът на големите обещания“. Ако си човек, обещанията са дадени на себе си, може и насаме… Ако си блог обаче, обещанията идват отвън, сливат се с празника за рождения ден и не могат да бъдат потулени след това 😊 На 17-я рожден ден на LeeNeeAnn се събраха част от най-старите и най-верни приятели. Разказахме си всички весели истории от началото на LeeNeeAnn, на Choku-Geri, как ни откри Mari-Ana, защо Контесата чете на детето само творби от мъртви автори и какво общо има с това сладкарница „Пчела“, къде се дяна K.I.S.S.,…

Continue reading

Заблудата

Дъх на стара родопска къща, пресен хляб и пролет… Ленива писанка и дружелюбен мълчалив старец… Тишина и вятър, брулещ вековни дъбове… Съкровеното и истински човешкото, без грим и суета… Усещане за уют и умиротвореност, за бягство и спасение, за край и начало, едновременно… И въпреки, че книгата се казва „Заблудата“, тя съдържа единствено и само истини – изконни и човешки – такива, които искаш да помниш и такива, които се опитваш да забравиш… Всеки разказ е всъщност цяла вселена и хем има начало и край, хем те кара да разширяваш и довършваш историите в главата си – истории, които със сигурност не са твои, но толкова силно се откриваш в тях, че се чувстваш заобиколен от невидима сила, защитен и не сам… Най-хубавите разкази ги…

Continue reading

Моите почитания, г-жо Робева

Когато отиваш на спектакъл, обикновено казваш „Отивам на опера“ или „Отивам на театър“, или… на рок-концерт, на симфоничен концерт… За да опишеш спектакъл на Нешка Робева, трябва да изброиш всички видове танци, спортове и музика, които познаваш и със сигурност ще изпуснеш нещо. Пък и дори да успееш да ги изброиш, кой ще ти повярва, че в един спектакъл можеш да видиш съчетани рап, брейк, хип-хоп, кан-кан, танго, суинг, рок, сиртаки, турски фолклор, и всичко това елегантно и нестандартно преплетено с български фолклорни елементи – ръченица, Джиновско, шопски (граовски) елементи, както беше в „Купонът“?! Или пък друга, по-смела комбинация: опера, балет, кан-кан, рок и пак български фолклор, както беше във „Търси се Фигаро – последната грешка на Нешка“. Моменти от „Търси се Фигаро – последната…

Continue reading

Дачи, която управлява процесите и пилотира работата и живота без излишен риск*

Специален проект на Капитал за Telelink Business Services: Талантите на Telelink Business Services с техните лични истории и разнообразни работни занимания в специалния проект “В добра компания” Даниела Соколова, специалистът по “Управление на процеси” в Telelink Business Services, знае какво се случва три хода напред и никога не скучае 5 ноември 2022 Снимка: Яне Голев “Всяко нещо е процес. Когато станете сутрин, първо си обличате бельото и после панталона, не обратното. Ако го направите наобратно, ще пострада нещо друго, най-малкото имиджът ви, смее се Даниела и продължава: Това е процес. Опитвам се да помогна на всички и най-вече на колегите си да разберат, че процес и живот е едно и също нещо. Не може да живееш без него, не може да живееш и без What…

Continue reading

Моторите на Ваклин

Ваклин Йосифов живее в може би най-китната част на Родопите – районът около Златоград. Когато преди 7 години се пенсионира и остава с повечко свободно време, превръща любовта си към моторите в хоби. Започва да издирва и събира стари мотори, да ги реставрира и консервира. Събира ги основно от района, цели или на части – всички, пренесени изцяло със собствения му пасат-комби. Моторите, които събира на части – старателно сглобява, тези, които са що-годе цели – възстановява до състояние да бъдат в движение и след това консервира двигателите им. Някои части стигат до него чак от другия край на България, но по-важното е, че за сглобяването и възстановяването на моторите използва само оригинални части. Оттам идват и предизвикателствата – части за такива машини отдавна вече…

Continue reading

Clair de lune

Захвърли ме обратно в детството като в сън, за който не можеш да вземеш решение добър ли е или лош… Обратно при истории, разказвани с половин уста и само сред най-близките и доверени приятели… Обратно при страха да закачиш парче халва на конец, да поискаш прошка, да се похвалиш с червен борец… Пред малката портиерска стаичка, в която сега живее странна възрастна дама с добри очи, остър език и пиперливо чувство за хумор… Картините от детството изплуваха една по една в главата ми, идваха като вълни, заливаха ме, потапяха ме и ме издигаха… Преживях не само историята на Жюси и нейните предци, преживях отново своята… За мен книгите са като виното – или са хубави, или не! Понякога нюансът може да е по-скоро сладникав, друг…

Continue reading

Приказка за фенери, принцеси и никакви ужасни неща …

(продължение от част 1) И в Царството настанала тъмнина. Поданиците от векове не помнели да са виждали по-тъмен мрак и по-мрачна тъмнина. Дори придворният летописец не могъл да намери нещо написано по въпроса… но не защото не било написано, а защото било тъмно… Придворният летописец не бил вчерашен и вместо да си признае, че е разглезен и използва светлината на уличните фенери, за да чете и пише истории, вместо да държи свещи под ръка, той заявил сериозно и почти отговорно, че такава тъмна тъмнина Царството не било виждало никога преди! Поданиците се примирили с тъмнината и решили, че това е чудесен повод да се наспят поне за една нощ в годината, вместо да ходят на среднощни разходки. Принцесата, която освен че била прелестна и омайна,…

Continue reading

приказка за фенери, принцеси и други ужасни неща …

Имало едно време едно приказно Царство. Високи били замъците му, с островърхи кули, на които облаците си закачали елеченцата, когато си играели на “прескочи дъга”. С прекрасни, древни дървета, китни поляни, синеоки езера и бързоструйни реки. В това чудно Царство, най-чудното нещо била неговата Принцеса – очарователна, пленителна и омайна, остроумна и сладкодумна. В нейното Царство всяка работа се превръщала в удоволствие, защото за всяко нещо, за всеки занаят, Принцесата си имала отлично подготвени придворни Майстори. Освен придворните шивач, готвач, фризьор, учител по танци, пекар, сладкар, поет, портретист, чистач на полилеите, дресьор на соколи и музикант,.. в това царство имало и една много специална длъжност – придворен Фенерджия. В края на всеки ден, когато слънцето отивало към заник и огрявало прозорчето на една от по-ниските…

Continue reading

Щастието е…

Щастието е, казват, в дребните неща… Да се събуждаш до влюбени очи и да заспиваш вечер в грижовни ръце… Да получаваш сила в слабостта и опора в трудни времена… Да кихнеш и да има кой да ти каже “Наздраве!”… Да счупиш нещо на хиляди парченца и да има кой да ги събере, за да не се порежеш… Да разсипеш нещо мърляво и да има кой да го избърше вместо теб… Да имаш с кого да помълчиш, загледан в… без значение къде, може и просто в празното… Да имаш съмишленик за щурите неща и търпелива подкрепа в (не)обикновените неща… Да има кой да събира парчетата и да заличава следите… Щастието се крие в споделения делник, в тишината на звездната нощ, в спомените за миналото и плановете…

Continue reading

Защо пиша?

Защо продължавам да имам блог, а не го зарязах, както направиха част от любимите  ми блогъри? Защо не си направих влог, подкаст или каквото е модерно в момента? По малко причини: Писането е моето нещо. Аз вярвам, че когато правиш нещо – за работа или за удоволствие – то трябва да ти се отплаща емоционално, трябва да ти харесва, да те зарежда и да те пали. Писането прави това за мен. Работата ми е нещо, което правя с удоволствие и което ми се отплаща емоционално. Работата ми предполага общуване с много хора, ежедневно, и ми осигурява трибуна, на която да се изявявам словесно. Казват, че съществува дебит на човешкото говорене и всеки изговаря определено количество думи. Когато си изчерпи дебита – млъква. Някои от вас…

Continue reading

Жълта магия

Клуб по български народни танци “Чанове” на 17 години! Денят след чановски рожден ден е най-трудния в годината! Емоциите те държат (да не кажа „тресат“), не си спал през малкото останало време от нощта, ама то и не ти се спи, но пък си  гладен като звяр, защото си танцувал и не си сложил и хапка в устата си! Гладен си не само за храна. Гладен си за още емоции. А ако си от моята порода, те сърбят и пръстите и единственото, което ги удовлетворява, е да ги пуснеш да потичат по клавиатурата. Правиш го уж за общото благо – да могат да усетят поне малко жълта емоция тези, които отсъстваха. Истината е, че го правиш заради себе си – за да има къде да…

Continue reading

challenge by wish 02 …

challenge by wish ...


Пак е вторник и понеже имаше възложена някаква задача за този ден, пак има нещо картинесто публикувано. Но понеже няма други публикации нито в петък, нито в неделя, публикуваното е само цветно, но не и цветисто.

Преди близо десетина години, някой беше споменал в този дневник, че изпълнява желания всякакви и така беше положено началото на една добра традиция, която мисля да се опитам да възобновя отново. Тази традиция по някакво случайно стечение на обстоятелствата получи името „ппж — предизвикателство по желание”. Защо точно това име, е въпрос за принцеси и аз все още нямам ясен отговор на него (по очевадни причини).

За да се върна на традицията, мисля да обявя горната цветна снимка за поредното ппж с идеята някой да се вдъхнови и да напише кратък (не повече от 1000 думи) разказ по нея. Предлагам разказът да не бъде публикуван като коментар, а само да бъде публикувана хипервръзка към оригиналното му местообитаване (така както направи озорената зори преди години).

Ами това е като за начало – вие гоните 😎