Терзанията на Л.

Отново бяха празници и противно на общата нагласа, Л. не харесваше тези периоди. За него това означаваше огромно, непосилно напрежение. От години той бе свързан с П. във всички възможни смисли и всеки път историята се повтаряше. Коледа минаваше, после Нова година, Ивановден идваше неусетно и докато П. се забавляваше, Л. се напрягаше все повече и повече. Единствените мигове на спокойствие, Л. споделяше със съ-обитателите си, но те не можеха да го разберат, защото за тях празниците бяха време за почивка. Чудеха му се на мрънкането и оплакванията. Липсата на разбиране, не правеше живота на Л. по-лек. Той се чувстваше напрегнат, изтерзан и вехт. Мислеше си колко му е писнало всичко и обмисляше да скъса с П. Във всички възможни смисли. Заплаши го, че ако изяде още…

Continue reading

Хрониките на Етикпуд

Имало едно време една страна на име Етикпуд, а коренните й жители сами себе си наричали Икпуд-и. Това е същата страна, за чиято столица и нейните проблеми с дупки и трафик съм ви разказвала и преди. Сигурно си мислите, че мълчах толкова време, поради липса на развитие? Грешите. Мълчах, защото съм поразена и обезсловена от развитието и напредъка. Предложението ми за преместване на трафика по тротоарите и градинките беше прието радушно и подкрепено от гражданите Икпуд-и, които оградиха дупките и ги превърнаха в източник на забавление и финансови облаги. Някои по-напредничави бизнесмени превърнаха част от дупките в рибарници и сега пускат нетърпеливите Икпуд-и  да ловят там риба – срещу заплащане на килограм, разбира се. Не, не на килограм риба, а на килограм Икпуд 😉 Особено високо…

Continue reading

Как да решим проблемите на столицата? (2): Облекчаване на трафика.

След като принципно вече знаем как да се справим с дупките по улиците, кьопавите пешеходци и досадните детски площадки, е време да помислим и за облекчаване на трафика в столицата. Предлагам следния график за придвижване: Понеделник: Движат се само големи автомобили (джипове, лимузини, бусове, ванове…). Вторник: движат се само малки автомобили – такива, които не са големи. Сряда: движат се само нови автомобили (произведени след 2004 г.) Четвъртък: движат се само стари автомобили (произведени преди 2004 г.) Петък: движат се само автомобили, управлявани от шофьори. (Тук особеността е, че „шофьор” не значи „мъж”, а значи „адекватен участник в движението, без талант да свирка, рипа, рита, плюе и псува наред и навред, който знае правилото на десния, различава червен от зелен цвят и „ляво” от „дясно”,…

Continue reading

Огненият залез

В този ден Слънцето не искаше да залезе… Заинати се и отказа! И друг път съм ви разказвала колко своенравен е баща ми, но този път, по едно време, съвсем вече не вярвах, че ще успеем да излезем на глава с него и да го накараме да се оттегли… Освен, че е своенравен, той е и доста кокетен! Слънцето много добре знае, че дори и най-лошите и безчувствени хора се радват на цветовете, които разлива по небето, когато се приготвя за сън (… макар и това да не е точно сън…). И той, също като всички природни творения, всяка земна вечер, преди да се оттегли от небосклона и да даде на част от мен и обитателите ми заслужена почивка, си прави вечерен тоалет! Суетата и…

Continue reading

Как да решим проблемите на столицата?

Всеки ден съм по улиците на София, движа се главно с автомобил, по-рядко пеш. Наблюдавам и си вадя изводи и заключения! И така, лека-полека, съставих списък с дребни предложенийца, които много биха улеснили оцеляването на столичани и гостите на столицата в неравната битка с „пътните” превозни средства. Като за начало, предлагам пътните превозни средства да спрат да се наричат така. Това е инсинуация, защото те изобщо не са пътни. Първо, защото път няма и второ, защото, те се движат много повече по тротоари, алеи, паркове и градинки и много по-малко по т.нар. „път”. Съгласна съм това название да продължи да се прилага само за трамваите, защото някой хитрец се е сетил да им свали гумите и ги е обрекъл да се движат по релси… Мисля…

Continue reading

Кой затъмни Слънцето?

Аз съм Земята, Луната е моята майка, а Слънцето ми е баща.И обичам повече майка си! Не ви разбирам вас, хората, защо толкова много обичате баща ми, Слънцето? Не ви разбирам… Майка ми винаги е до мен – тиха, почти незабележима, спокойна, ненатраплива… Тя винаги е точно там, където трябва и прави точно това, което ми е нужно. Само не знам защо я наричате „спътник”, ама това не е важно за мен. Ако „спътник” значи, че осъзнавате, че тя ме следва неотлъчно, за да ме предпазва и напътства, тогава съм съгласна. Иначе – не! Ама, за Слънцето, не ви разбирам… Само чакате баща ми, Слънцето, да се върне от почивка, която не знам защо наричате с това глупаво име „зима” и веднага изскачате навън и…

Continue reading

Огън и Лед

Какво се случва при съприкосновението на Огън с Лед? Огънят стопява и изпарява Леда до последната молекула Н2О? Не!!! Ледът поглъща и потушава Огъня до последната искрица? Не!!! Има място в пространството, което не се подчинява на природните закони, където Огън и Лед съжителстват в равновесие! Огънят е горещ, спонтанен, буен, темпераментен, емоционален, пламтящ, питащ, търсещ… Ледът е студен, уравновесен, спокоен, здравомислещ, практичен, логичен, тактичен, знаещ… Когато Огънят запламти със застрашителни за равновесието размери и има опасност да изпепели пространството, Ледът идва, уверен и непоколебим. Той обгръща Огъня, охлажда най-горещите му пламъци, и жертвайки част от собствената си студенина, го облича с прозрачна мъгла, до завръщане на равновесието, като нежно запазва искрицата, която го поддържа жив и го прави Огън! Когато Ледът се отдаде на…

Continue reading