Category: Приказки за разни неща…

Отново бяха празници и противно на общата нагласа, Л. не харесваше тези периоди. За него това означаваше огромно, непосилно напрежение. От години той бе свързан с П. във всички възможни смисли и всеки път историята се повтаряше. Коледа минаваше, после Нова година, Ивановден идваше неусетно и докато П. се забавляваше, Л. се напрягаше все повече и повече. Единствените мигове на спокойствие, Л. споделяше със съ-обитателите си, но те не можеха да го разберат, защото за тях празниците бяха време за почивка. Чудеха му се на мрънкането и оплакванията. Липсата на разбиране, не правеше живота на Л. по-лек. Той се чувстваше напрегнат, изтерзан и вехт. Мислеше си колко му е писнало всичко и обмисляше да скъса с П. Във всички възможни смисли. Заплаши го, че ако изяде още…

Continue reading

Имало едно време една страна на име Етикпуд, а коренните й жители сами себе си наричали Икпуд-и. Това е същата страна, за чиято столица и нейните проблеми с дупки и трафик съм ви разказвала и преди. Сигурно си мислите, че мълчах толкова време, поради липса на развитие? Грешите. Мълчах, защото съм поразена и обезсловена от развитието и напредъка. Предложението ми за преместване на трафика по тротоарите и градинките беше прието радушно и подкрепено от гражданите Икпуд-и, които оградиха дупките и ги превърнаха в източник на забавление и финансови облаги. Някои по-напредничави бизнесмени превърнаха част от дупките в рибарници и сега пускат нетърпеливите Икпуд-и  да ловят там риба – срещу заплащане на килограм, разбира се. Не, не на килограм риба, а на килограм Икпуд 😉 Особено високо…

Continue reading

Как изглежда ли? Изглежда ей така: Лъскава втора употреба от миналия век, но нов внос; На огледалото висят: 5-6 ароматизатора “борче” + кръстче и малка иконка + задължително мартеница от миналата година; Поставка за чаша на вратата, червена, ле-е-еко избеляла, от McDonalds; Поставка за телевизорче отгоре на жабката – телевизорче няма, че е много скъпо – поставката е от старо такова на приятел; Радио, което хваща само „Сигнал+” и още една-две радиостанции, на които не знам дори имената; Лепенка на задния капак, малко над номера с конфигурация от пет пръста, в която преобладава средния; Лепенка „ГАЗ” в горен ляв ъгъл на задното стъкло; Кофичка от сладолед върху топката на теглича, за да не ръждясва; Картон – специален, зимен, лесно подвижен – хванат с тънка тел…

Continue reading

Отдавна за бай ви Ганя не съм ви разправяла, та рекох си – залипсвал трябва да ви е. И за да не решите, че се е загубил нейде, ще ви успокоя – не се е още и скоро няма да се! — Бай ви Ганя европеец пръв винаги е бил. И по Европата е походил, и по държавните дела безразличен не е седял, а където се появи – все колорит е допринасял. Откак и за Интернета научи – и от там сивото изчезна. Но доскуча му на бай Ганьо – че то по семинари и конференции все едно и също приказват и все с едно и също гощават. Реши наш Ганьо на колтурата* си малко внимание да обърне, на театърче нещо, на концертче да иде. Ама…

Continue reading

След като принципно вече знаем как да се справим с дупките по улиците, кьопавите пешеходци и досадните детски площадки, е време да помислим и за облекчаване на трафика в столицата. Предлагам следния график за придвижване: Понеделник: Движат се само големи автомобили (джипове, лимузини, бусове, ванове…). Вторник: движат се само малки автомобили – такива, които не са големи. Сряда: движат се само нови автомобили (произведени след 2004 г.) Четвъртък: движат се само стари автомобили (произведени преди 2004 г.) Петък: движат се само автомобили, управлявани от шофьори. (Тук особеността е, че „шофьор” не значи „мъж”, а значи „адекватен участник в движението, без талант да свирка, рипа, рита, плюе и псува наред и навред, който знае правилото на десния, различава червен от зелен цвят и „ляво” от „дясно”,…

Continue reading

В този ден Слънцето не искаше да залезе… Заинати се и отказа! И друг път съм ви разказвала колко своенравен е баща ми, но този път, по едно време, съвсем вече не вярвах, че ще успеем да излезем на глава с него и да го накараме да се оттегли… Освен, че е своенравен, той е и доста кокетен! Слънцето много добре знае, че дори и най-лошите и безчувствени хора се радват на цветовете, които разлива по небето, когато се приготвя за сън (… макар и това да не е точно сън…). И той, също като всички природни творения, всяка земна вечер, преди да се оттегли от небосклона и да даде на част от мен и обитателите ми заслужена почивка, си прави вечерен тоалет! Суетата и…

Continue reading

И почва се писането… “Научаваме се, че…” – пише бай Ганьо и излага върху един лист бяла хартия такива черни хули срещу своя съсед, за каквито не само че не се е “научавал” някой път, но нито насън му са минавали. Пише бай Ганьо, пише и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели: крадец е за него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален. Съседът, жена му, децата му, родът му – излизат под перото на бай Ганя феноменални изверги… Той чете своето произведение на Данка Харсъзина. Данко, със светнали от мастиката очи, поощрява с въодушевление майстора на антрефилетата. … из “Бай Ганьо журналист” ***…

Continue reading

Всеки ден съм по улиците на София, движа се главно с автомобил, по-рядко пеш. Наблюдавам и си вадя изводи и заключения! И така, лека-полека, съставих списък с дребни предложенийца, които много биха улеснили оцеляването на столичани и гостите на столицата в неравната битка с „пътните” превозни средства. Като за начало, предлагам пътните превозни средства да спрат да се наричат така. Това е инсинуация, защото те изобщо не са пътни. Първо, защото път няма и второ, защото, те се движат много повече по тротоари, алеи, паркове и градинки и много по-малко по т.нар. „път”. Съгласна съм това название да продължи да се прилага само за трамваите, защото някой хитрец се е сетил да им свали гумите и ги е обрекъл да се движат по релси… Мисля…

Continue reading

“Е, не можеше ли сега без него, ама де-де! Не беше ли санким съвсем достатъчно да свършат работата само официалните делегати, ами трябваше и бай Ганьо да си въвира гагата. Мигар, ония, официалните, не бяха в състояние да покажат пред външния свят какво значи българин и български патриотизъм. … Но ний ще надминем и едните, и другите. Опитайте се например да се изправите насред чаршията със завързани очи: аз ви уверявам, че първият българин, когото вий хванете и попитате: “Желаеш ли да станеш български княз?” – без да се колебае една минута, ще ти отговори утвърдително; може би само ще ти тури условие подаръците и бакшишите, които раздава, да се изплащат не от платата му, а от хазната… За бай Ганя е приказката… Та това…

Continue reading

“Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец”… Щастливецът го срещнал из Европата в далечния 19 век и въпреки твърденията му, че се върнал вече оттам, аз също го срещнах. Пак там! Само дето вече не гони тренове, а самолети. И дето не къта в пояса си гюлово масло, а алкохол от безмитна зона. И само дето не си носи хляб и лучец от къщи, ами плюска на аванта в самолета, “щот нали му влиза в билета”. И само дето… вече сме 21 век. Та, да ви разправям за бай ви Ганя, този модерният, от 21 век. Качихме се, значи, в бусчето на аерогара София…

Continue reading

Аз съм Земята, Луната е моята майка, а Слънцето ми е баща.И обичам повече майка си! Не ви разбирам вас, хората, защо толкова много обичате баща ми, Слънцето? Не ви разбирам… Майка ми винаги е до мен – тиха, почти незабележима, спокойна, ненатраплива… Тя винаги е точно там, където трябва и прави точно това, което ми е нужно. Само не знам защо я наричате „спътник”, ама това не е важно за мен. Ако „спътник” значи, че осъзнавате, че тя ме следва неотлъчно, за да ме предпазва и напътства, тогава съм съгласна. Иначе – не! Ама, за Слънцето, не ви разбирам… Само чакате баща ми, Слънцето, да се върне от почивка, която не знам защо наричате с това глупаво име „зима” и веднага изскачате навън и…

Continue reading

Какво се случва при съприкосновението на Огън с Лед? Огънят стопява и изпарява Леда до последната молекула Н2О? Не!!! Ледът поглъща и потушава Огъня до последната искрица? Не!!! Има място в пространството, което не се подчинява на природните закони, където Огън и Лед съжителстват в равновесие! Огънят е горещ, спонтанен, буен, темпераментен, емоционален, пламтящ, питащ, търсещ… Ледът е студен, уравновесен, спокоен, здравомислещ, практичен, логичен, тактичен, знаещ… Когато Огънят запламти със застрашителни за равновесието размери и има опасност да изпепели пространството, Ледът идва, уверен и непоколебим. Той обгръща Огъня, охлажда най-горещите му пламъци, и жертвайки част от собствената си студенина, го облича с прозрачна мъгла, до завръщане на равновесието, като нежно запазва искрицата, която го поддържа жив и го прави Огън! Когато Ледът се отдаде на…

Continue reading