Пролет е…
Слънце в люляците се оглежда,Лилиум подава се едва, Кандилките поглъщат жадно ситни капчици роса…Пролет е и щъркелите даже са си вече у дома!
Category: Емоции в рими
Смешна Луна
Тъжна е съдбата на поета от луната цяла, ако е превзета. Не ги разбирам тез поети дето пишат стихове превзети при вида на пълната луна, вместо да се изправят на крака и да прегърнат хубава жена. (а, казват – изгрее ли луна – хубава е всякоя жена, па макар и само до сутринта) 🙂 Аз да си призная, изгрее ли луна, гледам да си трая, че казват още – от всички най-красива била мълчаливата жена 🙂
Всички цветя…
Мога да съм Люляк – дързък, уханен, подканващ, предизвикващ, разбуждащ любов… Мога да съм Роза – красива, бодлива, почти недостъпна, и всяко докосване да оставя следа… Мога да съм Мак – уязвим, раним и копнеещ, волен, самотен и чезнещ… Мога да съм Момина сълза, Минзухар или Трендафил… … но съм Жена, и в мен живеят всички цветя!
Крадецът на сънища
Открадна съня ми и го положи за постеля на обърканата си душа… Спи. Потърси утеха в откраднатите мечти… Простено е. Всеки е малко или повече крадец… Говори. Изречена в съня, истината не боли… Беззащитни блянове, загубили пътя, треперят от студ… Нахрани мечтите със слънце, за да мога отново да спя.
Обичам те
Обичам те когато гледаш ме с копнеж И тихо в тайнството ме въведеш Обичам те когато с залеза говориш И замислено с утрото мълчиш Обичам те когато мило ми шептиш И с въздишки неми от страст крещиш Обичам мислите ти да усещам – с малки стъпки по гърба ми тичат Обичам чувствата ти да улавям – като с вятър шепите да пълня с тях Обичам с теб в дъжда да тичам, но най-обичам да те обичам!
Сън…
Тихо влезе във съня ми Като дявол с ефирни крила Копнеж в душата разпиля И остави там горяща следа Страх ме е да отворя очи и теб да изгубя В светлината на деня се превръщаш в прах от падаща звезда Не наяве, а на сън Теб обичах и за теб копнях Не наяве, а на сън Ти танцуваш само с мен Аз прегръщам само теб Моля те, нощ, остани твоята дяволска душа тогава ангела във мен събужда Намерих те, Искам твоя да бъда, Страх ме е, страх ме е Да се събудя…
Като бисери върху топъл сатен
Дрезгаво уличните лампи потрепват Градът утихнал е и вече спи. Всяка нощ тъмнината е обзета от страст, а тишината безмълвно крещи… Един прозорец остава да свети, А зад него мъж отново не спи. Всичко в любовта се повтаря… И различното пак е както било е преди… Всички истории за любов си приличат: Неизречени думи разпилени като бисери върху топъл сатен Саксофонът замечтано реди История нова, преживяна преди. Неразумни чувства раздират нощта, Парещи ласки със писък избухват, Разпиляват се плавно, И бързо изчезват почти без следа… Един прозорец остава да свети, А зад него мъж отново не спи. Всичко в любовта се повтаря… И различното пак е както било е преди… Саксофонът замечтано реди История нова, преживяна преди. Медните звуци думи намират Бисери се сипят в…
Здравей, търпеливо момче…
Здравей, търпеливо момче, бях забравила колко са зелени очите ти… Благодаря ти, че времето спря и можах отново в тях да надзърна… Погледнах те, но вместо да спре, времето назад ме върна… Там, където още нямах крила, които в птица да ме превърнат… Ти ми каза „ела” и с теб тръгнах Ти ми каза „вземи тези крила”, аз ги прегърнах, а ти бавно в мечта ме превърна… Здравей, търпеливо момче, бях забравила колко са зелени очите ти…
Лилава мечта
Сънувах наяве лилава мечта – промъкна се бавно когато падна нощта… Облак от звук тишината прогони, Прегръдка спонтанна понесе ме в танц едва уловим… Мелодия бавна сетивата пробуди и душите ни сля в ненатрапчив захир… Песен любовна в сноп светлина ни превърна и робата на тъмнината с писък раздра… Сънувах наяве лилава мечта, измъкна се бързо когато настъпи деня…
Жива вода
С всяко докосване мрака боли Всяка болка стените руши С всяко твое докосване светлината си проправя път през нощта. Любовта ти е жива вода Обгръщай ме с нея, докато отмиеш всяка тъга. Прегръщай ме силно, обичай ме нежно, докато от мрака не остане дори и следа. И когато светлината превземе света, двамата с теб ще вървим ръка за ръка, излекувани и спасени, без спомени забранени, разпръсквайки капки жива вода! Любовта ти е жива вода Обгръщай ме с нея, докато заличиш всяка тъга. Прегръщай ме силно, обичай ме нежно, докато светлината превземе света.
Мимолетно… (2)
Затворих очи и летях нагоре, въртях се като пеперудена фея, понесена от прашна вихрушка… Тогава видях… Земята, сънят на цветята, диханието на водата, шумът на гората… Открих смисълът им когато започнаха да изчезват… Тогава се върнах.
Зима
Сън. Събуждам се. Студено ми е. Мрачно ми е. Тъжно ми е. Обръщам се – няма те. Липсваш ми – ела си. Така и не се научих да живея без теб, Слънце.
Цветна тъга
Дойде есента и посипа с пъстроцветна забрава горещия спомен за лятото… Дори щастливите дървета заплакаха… Само непримиримите теменужки виолетово ми нашепваха да не забравям да си помечтая отново за пролетта…
Обещание…
За да не забравиш, дори за момент, вземи лист хартия или пергамент, квадратен или просто сив. Вземи после молив и напиши на сивия лист, или пергамент това, което ти убягва за момент. Сгъни го на четири, пъхни си го джоба – онзи, горе вляво, отпред. А когато най-много бързаш, спри за момент и в джоба бръкни – там винаги ще те чака поне един лист хартия или пергамент, квадратен или просто сив, на който е написано с молив, обещание красиво, което извиква в очите дъга и което гласи: «Обещавам да не забравям да живея за мига!» П.С. предишно заглавие: “Не забравяй…”
Тъпан бие!
Тъпан бие! Аз го чух и набързо се обух. Вънка ще се завтека, на хорото ще се завъртя! Мили Чанчета и хлопки, тук елате с бързи стъпки, на хорцето на полето, край рекичка, на тревичка! Кой какво в торбичка сложи, това и на коремче ще подложи, Който носи си месце – огън ще си накладе! Че и мечката в гората знае – на гладен стомах хоро да не играе! Хайде, с края на сезона, идва време за купона! На небето слънцето припече и Земята тръпне вече. А Витоша приготвя сянка, където сред полянка Чановете да празнуват, и до зори да полудуват! Всеки месец септември се откриват нови групи за начинаещи в клуб “Чанове” – просто следете сайта. Да не кажете после, че не съм ви…
Гатанка
Текстът по-долу бе замислен като стихче, но реших, че е много скучно аз да пиша, а вие да четете, без да си давате съвсем никакъв зор. Затова смених някои неща и го превърнах в гатанка. Що е то? То е нещо, от което умните оглупяват, а зрящите ослепяват. То е нещо, от което слабите заздравяват, а силните отмаляват. То е нещо, което не можеш да имаш „почти” – то или е студено, или гори. То е нещо, което можеш да получиш даром, но не можеш да вземеш насила. То е нещо, което можеш да дадеш на друг, без достатъчно за теб да има. То е нещо, което няма стойност, но за него всеки плаща цена. Що е то? 🙂
За днешната вяра…
– Пишеш брилянтно, мойто дете, И всичко написано до тук е добре, Но трябва да пишеш за вярата, която от душата извира, за вярата, която отвътре напира и която те кара без спир да летиш… Напиши за вярата, която те кара да галиш тревата, напиши за небето, за снега, за цветята… Напиши, че с вяра различно слънцето грее, и в различно синьо морето синее… Напиши и за другата вяра, тази, която те кара, с усмивка да започваш деня, и тази, която те държи будна, когато те надвива съня. Напиши за тази, с която децата растат, и за тази, която им даваш, когато тръгнат на път… Напиши за вярата на малкия човек, онзи, дето продава сладолед, но не за да печели пари за храна, а за…
Бяло сбогуване
Бяла тишина в бяла прегръдка бяла надежда без милост души. Бели късове от бяла душа в бял огън горят без следа. Бял спомен в бяла постеля замръзнал лежи и бяло сбогом на побелели устни боли.
Океанът на чувствата
Когато Океанът се изправи и те стресне във съня, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже любовта. Когато Океанът те залее и те направи вир-вода, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже нежността. Когато Океанът се разстели и останеш сам в самата му среда, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже вечността. Когато Океанът се отдръпне и на две пред теб се раздели ти по пътя си не спирай, а напред през чувствата върви. Мини поне веднъж през Океана, напий се с чар и красота и кажи едва тогава, че истински живял си на света.
Тайната (ми) математика
Едно и едно не прави две това го знае всяко дете. Математиката е да си седиш и кротко рибки да броиш. Но ако искаш птица да си уловиш, ще трябва да се научиш да летиш. И две и две четири не е! Ако аз ти подам ръцете си две и ти ги задържиш в твоите две, ще изгреят хиляда слънца и ще озарят милиони сърца. За три и три се замисли и отговора сам си намери. Той е скрит там където Небето целува Морето, където лодки с по три платна изчезват във безкрайността. Четири и четири осем не е! И това го знае всяко дете! Ти по пътя си спри, два пъти в четирите посоки погледни, и ще усетиш как само в миг от вечността си обгърнал с…
Смешна Луна
Тъжна е съдбата на поета от луната цяла, ако е превзета. Не ги разбирам тез поети дето пишат стихове превзети при вида на пълната луна, вместо да се изправят на крака и да прегърнат хубава жена. (а, казват – изгрее ли луна – хубава е всякоя жена, па макар и само до сутринта) 🙂 Аз да си призная, изгрее ли луна, гледам да си трая, че казват още – от всички най-красива била мълчаливата жена 🙂
Всички цветя…
Мога да съм Люляк – дързък, уханен, подканващ, предизвикващ, разбуждащ любов… Мога да съм Роза – красива, бодлива, почти недостъпна, и всяко докосване да оставя следа… Мога да съм Мак – уязвим, раним и копнеещ, волен, самотен и чезнещ… Мога да съм Момина сълза, Минзухар или Трендафил… … но съм Жена, и в мен живеят всички цветя!
Крадецът на сънища
Открадна съня ми и го положи за постеля на обърканата си душа… Спи. Потърси утеха в откраднатите мечти… Простено е. Всеки е малко или повече крадец… Говори. Изречена в съня, истината не боли… Беззащитни блянове, загубили пътя, треперят от студ… Нахрани мечтите със слънце, за да мога отново да спя.
Обичам те
Обичам те когато гледаш ме с копнеж И тихо в тайнството ме въведеш Обичам те когато с залеза говориш И замислено с утрото мълчиш Обичам те когато мило ми шептиш И с въздишки неми от страст крещиш Обичам мислите ти да усещам – с малки стъпки по гърба ми тичат Обичам чувствата ти да улавям – като с вятър шепите да пълня с тях Обичам с теб в дъжда да тичам, но най-обичам да те обичам!
Сън…
Тихо влезе във съня ми Като дявол с ефирни крила Копнеж в душата разпиля И остави там горяща следа Страх ме е да отворя очи и теб да изгубя В светлината на деня се превръщаш в прах от падаща звезда Не наяве, а на сън Теб обичах и за теб копнях Не наяве, а на сън Ти танцуваш само с мен Аз прегръщам само теб Моля те, нощ, остани твоята дяволска душа тогава ангела във мен събужда Намерих те, Искам твоя да бъда, Страх ме е, страх ме е Да се събудя…
Като бисери върху топъл сатен
Дрезгаво уличните лампи потрепват Градът утихнал е и вече спи. Всяка нощ тъмнината е обзета от страст, а тишината безмълвно крещи… Един прозорец остава да свети, А зад него мъж отново не спи. Всичко в любовта се повтаря… И различното пак е както било е преди… Всички истории за любов си приличат: Неизречени думи разпилени като бисери върху топъл сатен Саксофонът замечтано реди История нова, преживяна преди. Неразумни чувства раздират нощта, Парещи ласки със писък избухват, Разпиляват се плавно, И бързо изчезват почти без следа… Един прозорец остава да свети, А зад него мъж отново не спи. Всичко в любовта се повтаря… И различното пак е както било е преди… Саксофонът замечтано реди История нова, преживяна преди. Медните звуци думи намират Бисери се сипят в…
Здравей, търпеливо момче…
Здравей, търпеливо момче, бях забравила колко са зелени очите ти… Благодаря ти, че времето спря и можах отново в тях да надзърна… Погледнах те, но вместо да спре, времето назад ме върна… Там, където още нямах крила, които в птица да ме превърнат… Ти ми каза „ела” и с теб тръгнах Ти ми каза „вземи тези крила”, аз ги прегърнах, а ти бавно в мечта ме превърна… Здравей, търпеливо момче, бях забравила колко са зелени очите ти…
Лилава мечта
Сънувах наяве лилава мечта – промъкна се бавно когато падна нощта… Облак от звук тишината прогони, Прегръдка спонтанна понесе ме в танц едва уловим… Мелодия бавна сетивата пробуди и душите ни сля в ненатрапчив захир… Песен любовна в сноп светлина ни превърна и робата на тъмнината с писък раздра… Сънувах наяве лилава мечта, измъкна се бързо когато настъпи деня…
Жива вода
С всяко докосване мрака боли Всяка болка стените руши С всяко твое докосване светлината си проправя път през нощта. Любовта ти е жива вода Обгръщай ме с нея, докато отмиеш всяка тъга. Прегръщай ме силно, обичай ме нежно, докато от мрака не остане дори и следа. И когато светлината превземе света, двамата с теб ще вървим ръка за ръка, излекувани и спасени, без спомени забранени, разпръсквайки капки жива вода! Любовта ти е жива вода Обгръщай ме с нея, докато заличиш всяка тъга. Прегръщай ме силно, обичай ме нежно, докато светлината превземе света.
Мимолетно… (2)
Затворих очи и летях нагоре, въртях се като пеперудена фея, понесена от прашна вихрушка… Тогава видях… Земята, сънят на цветята, диханието на водата, шумът на гората… Открих смисълът им когато започнаха да изчезват… Тогава се върнах.
Зима
Сън. Събуждам се. Студено ми е. Мрачно ми е. Тъжно ми е. Обръщам се – няма те. Липсваш ми – ела си. Така и не се научих да живея без теб, Слънце.
Цветна тъга
Дойде есента и посипа с пъстроцветна забрава горещия спомен за лятото… Дори щастливите дървета заплакаха… Само непримиримите теменужки виолетово ми нашепваха да не забравям да си помечтая отново за пролетта…
Обещание…
За да не забравиш, дори за момент, вземи лист хартия или пергамент, квадратен или просто сив. Вземи после молив и напиши на сивия лист, или пергамент това, което ти убягва за момент. Сгъни го на четири, пъхни си го джоба – онзи, горе вляво, отпред. А когато най-много бързаш, спри за момент и в джоба бръкни – там винаги ще те чака поне един лист хартия или пергамент, квадратен или просто сив, на който е написано с молив, обещание красиво, което извиква в очите дъга и което гласи: «Обещавам да не забравям да живея за мига!» П.С. предишно заглавие: “Не забравяй…”
Тъпан бие!
Тъпан бие! Аз го чух и набързо се обух. Вънка ще се завтека, на хорото ще се завъртя! Мили Чанчета и хлопки, тук елате с бързи стъпки, на хорцето на полето, край рекичка, на тревичка! Кой какво в торбичка сложи, това и на коремче ще подложи, Който носи си месце – огън ще си накладе! Че и мечката в гората знае – на гладен стомах хоро да не играе! Хайде, с края на сезона, идва време за купона! На небето слънцето припече и Земята тръпне вече. А Витоша приготвя сянка, където сред полянка Чановете да празнуват, и до зори да полудуват! Всеки месец септември се откриват нови групи за начинаещи в клуб “Чанове” – просто следете сайта. Да не кажете после, че не съм ви…
Гатанка
Текстът по-долу бе замислен като стихче, но реших, че е много скучно аз да пиша, а вие да четете, без да си давате съвсем никакъв зор. Затова смених някои неща и го превърнах в гатанка. Що е то? То е нещо, от което умните оглупяват, а зрящите ослепяват. То е нещо, от което слабите заздравяват, а силните отмаляват. То е нещо, което не можеш да имаш „почти” – то или е студено, или гори. То е нещо, което можеш да получиш даром, но не можеш да вземеш насила. То е нещо, което можеш да дадеш на друг, без достатъчно за теб да има. То е нещо, което няма стойност, но за него всеки плаща цена. Що е то? 🙂
За днешната вяра…
– Пишеш брилянтно, мойто дете, И всичко написано до тук е добре, Но трябва да пишеш за вярата, която от душата извира, за вярата, която отвътре напира и която те кара без спир да летиш… Напиши за вярата, която те кара да галиш тревата, напиши за небето, за снега, за цветята… Напиши, че с вяра различно слънцето грее, и в различно синьо морето синее… Напиши и за другата вяра, тази, която те кара, с усмивка да започваш деня, и тази, която те държи будна, когато те надвива съня. Напиши за тази, с която децата растат, и за тази, която им даваш, когато тръгнат на път… Напиши за вярата на малкия човек, онзи, дето продава сладолед, но не за да печели пари за храна, а за…
Бяло сбогуване
Бяла тишина в бяла прегръдка бяла надежда без милост души. Бели късове от бяла душа в бял огън горят без следа. Бял спомен в бяла постеля замръзнал лежи и бяло сбогом на побелели устни боли.
Океанът на чувствата
Когато Океанът се изправи и те стресне във съня, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже любовта. Когато Океанът те залее и те направи вир-вода, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже нежността. Когато Океанът се разстели и останеш сам в самата му среда, ти по пътя си не спирай, той го прави, за да ти покаже вечността. Когато Океанът се отдръпне и на две пред теб се раздели ти по пътя си не спирай, а напред през чувствата върви. Мини поне веднъж през Океана, напий се с чар и красота и кажи едва тогава, че истински живял си на света.
Тайната (ми) математика
Едно и едно не прави две това го знае всяко дете. Математиката е да си седиш и кротко рибки да броиш. Но ако искаш птица да си уловиш, ще трябва да се научиш да летиш. И две и две четири не е! Ако аз ти подам ръцете си две и ти ги задържиш в твоите две, ще изгреят хиляда слънца и ще озарят милиони сърца. За три и три се замисли и отговора сам си намери. Той е скрит там където Небето целува Морето, където лодки с по три платна изчезват във безкрайността. Четири и четири осем не е! И това го знае всяко дете! Ти по пътя си спри, два пъти в четирите посоки погледни, и ще усетиш как само в миг от вечността си обгърнал с…