Имало едно Време…
Ами то и сега си го има!
От гледната точка на човека, Времето е всичко, с което разполагаме и най-хубавото му е, че е безкрайно.
От гледната точка на Времето – хората не съществуват! Те са само Енергия! Времето е константна величина – то винаги е там и си е точно толкова – нито повече, нито по-малко и нито тече, нито се променя, и никъде не е тръгнало да ходи изобщо! Това е човешката интерпретация на пространството. Защото човекът има нужда всичко да измерва и вкарва в рамки и граници.
Единственото вярно е, че Времето е безкрайно. То е мястото, в което съществуват мислите, желанията, съдбите и техните пътища – т.е. едно глобално енергийно-информационно поле, в което отдавна всичко е написано и чака да бъде прочетено. Всички хора съществуват благодарение на тази информация. Тази информация, също като Времето, е константатна величина. Тя е там – за нея няма минало, няма и бъдеще – има само сега! Някои хора са способни да се докоснат до тази информация и да се доверят, повече или по-малко, на сетивата си /да, за интуицията говоря ;-)/ и да се „възползват” от нея. Други не успяват да го направят или просто не го съзнават.
Кой е съставителят на тази информация? Мисълта!
Да, в началото е съществувала само Мисълта. (Глобално погледнато, и сега си съществува само Мисълта. Друг въпрос е, кой я ползва, и кой – не 😉 ).
Усъвършенствайки се, тя лека-полека е започнала да се материализира – планини, реки и накрая хора. За колко „време” е станало това? Не знам. Не е и важно! Важното в случая е, че Мисълта има както съзидателна, така и силно деструктивна сила! Мисълта е тази, която материализира нашите очаквания – добри или лоши. Колкото повече човек мисли за лошите неща в живота си, толкова повече беди му се струпват на главата и той сякаш се завърта в една нескончаема спирала надолу, и надолу, и надолу… и само Мисълта е в състояние да го върне обратно по спиралата нагоре.
Мислейки за лоши неща (в т.ч. поставям и отрицателните мисли, чувства и емоции – злоба, завист, омраза, ненавист, отрицание на всичко и всички, нежелание за развитие, та даже и чистата глупост!), човек излъчва отрицателна енергия, която се влива в това енергийно-информационно поле и „смуче” от положителната енергия, необходима на полето да съществува. Положителната енергия, както се досещате, се формира от точно противоположните мисли, чувства и емоции – любов, доброта, разбирателство, толерантност, търпение…
Когато отрицателната енергия стане повече от положителната, Земята започва да се задъхва, а сетне – да се задушава! И какво може да направи Земята, за да се спаси, за да диша отново и да запази от унищожение енергийно-информационното поле, което я обгражда и в което тя съществува? Трябва по някакъв начин да се избави от отрицателната енергия, някак да се отърве! Тя, Земята, е намерила начин да се справи! Как? Попитайте Атлантите!
А докато получите отговора – мислете положително! Вселената има нужда от положителна енергия, за да продължи да съществува, за да имаме право на избор, за да можем да черпим живот от глобалното енергийно-информационно поле, за да избираме пътя и съдбата си!
Съжалявам, че май няма да съм в тон с твоята емоция, накарала те да напишеш тези редове, но аз лично съм забелязала следното: в живота на различните хора се случват горе-долу едни и същи неща, които обаче всеки от тях преживява по различен начин. От тук и песимистите, които си мислят, че винаги им се случват само лоши неща, не са нищо повече от оптимистите, които преживяват само положителното. Но така или иначе всеки от нас преживява точно толкова хубави и лоши неща, колкото може да понесе. И по такъв начин, по който само той може. Времето е константа, да, но ние в това време сме менящи се и различни и никога няма да бъдем същите в следващия миг и няма да преживеем отново нещата така, както бихме ги преживели в предишния. Затова и нашата планета трябва да се променя, за да отговори на променените ни изисквания – не й е лесно 🙂 Положителната енергия, която излъчваме, ще спаси нас самите… не забравяй обаче, че има хора, които ще бъдат спасени именно от отрицателната… защото те са имали нужда от нея, за да се почувстват себе си. Важното е да си изживеем собствения живот и да не попречим на другите да изживеят своя така, както те искат и имат нужда.
@ Биляна:
Няма нужда да си на моята емоционална вълна, за да си обсъждаме Вселената. Нали точно това му е хубавото – всеки е различен и уникален, и мислите му го правят такъв. Но ние, все пак, с теб говорим за едно и също нещо, с единствената разлика, че не бих ги нарекла “песимист” и “оптимист”, а по-скоро “негативист” и “позитивист”.
“…песимистите, които си мислят, че винаги им се случват само лоши неща, не са нищо повече от оптимистите, които преживяват само положителното.” Нали и аз това казах! Мислите ни са тези, които определят пътя и преживяванията ни! Ако, във всяко нещо, човек вижда лошото и преживява само лошото, той не умее да се наслади на хубавото, да го открие и почувства /защото винаги очаква нещо лошо да помрачи радостта му/ и сам пропада в спиралата, а това неминуемо води и до причиняване на зло. Това в никакъв случай не значи, че негативистът прави лошо на другите нарочно. Не. Прави го несъзнателно, с мислите си, което му носи допълнителна мъка, защото го вижда, но не може да го спре. Обратното – ако човек мисли за хубавото, търси хубавото, намира го и го преживява, то това го отваря и към правене на хубаво и добро. Това, разбира се, не означава че позитивистите са някакви безотказни машини за производство на щастие. В никакъв случай. Но, все пак, усмихвайки се и мислейки за хубавото и доброто, човек, отново несъзнателно, прави добро. Този позитивизъм се излъчва от тях. Това са хората, които определяме като лъчезарни, любвеобвилни, обичливи и т.н.
Не казвам, че на негативистите не се случват хубави неща, а че те не знаят как да ги оценят и задържат, защото и в тях търсят лошото. Познавам такива хора! Ако им се случи нещо хубаво, в което не могат да открият мъка и нещастие, те казват: “Е, това е изключение! Следващият път ще е зле!” и ако наистина е зле, те са доволни, защото са прави. Хм, това някак води до абсурдния извод, че негативистите са щастливи, само когато са истински нещастни! Зловещо е!
Не казвам също, че на позитивистите не се случват лоши неща, а че те съумяват да открият светлинката и надеждата и да ги преживеят и продължат напред, отново с усмивка.
Съгласна съм с теб, че получаваме точно толкова, колкото можем да носим! Но кой колко може да носи? Колко от хубавото и колко от лошото? Кой определя обема? Вселената? Времето? Някое божество? Не! Определяме го ние посредством Мисълта!
И отново Мисълта е тази, която определя преживяванията ни на хора, съществуващи във Времето и Пространството.
Тук се сещам за една теория, която имам за произхода на някои човешки болести. Тя е твърде зловеща, но все пак, мисля, че много от болестите ги предизвиква точно тази отрицателна енергия! Не говоря, разбира се, за вродени малформации и генетични изменения. Не пожелавам болест на никого. Дори не искам да мисля за болести!
Говоря за следното: много пъти съм си задавала въпроса: „Как е възможно млад, прав и здрав човек, да се разболее, например, от рак? Без генетична предразположеност, без болести в семейството, без да работи в атомна електроцентрала, без причина?” Единственият отговор, който намирам е „Отрицателната енергия”. И не винаги той е негативист и това е неговата собствена отрицателна енергия. Често пъти той е лъчезарна, любвеобвилна и позитивна личност, която обаче не е успяла да се справи с отрицателната енергия на хората около себе си или на най-обичния човек до себе си. И тогава, негативистът ще каже отново: „Видя ли – много хубаво не е на хубаво! Нямаше начин да сме щастливи и да си живеем дълго и доволно!” Имаше начин! Не казвам, че негативистът е пожелал болест дори неволно! Казвам, че непрестанното поемане на отрицателна енергия, наша или на човек до нас, се натрупва с клетките на организма и накрая ги убива!
За съжаление, неосъзнатите мисли, особено когато са негативни, влияят най-силно, защото са неконтролируеми.
Затова ми е трудно да се съглася, че можем да живеем живота си, просто така, без да влияем на останалите и без те да влияят на нас.
По отношение на хората и мястото им във Времето и Пространството съм планирала публикуването на част 2 на поста за Вселената. Надявам се, да ти бъде интересно и да „наминеш” отново!
Така е! Но и хората понякога имат нужда да се избавят от отрицателната енергия около тях. В такива случаи, просто няма как да си оптимист. Тогава и ти самият се задъхваш и сетне задушаваш. В такива моменти, човек обикновено не може да прикрие отрицателното си настроение, което влияе лошо дори и на оптимистите.
Има и хора, които са си такива по рождение. Те мислят само за лошото. Колкото и добро да е нещо, те веднага намират лошата му страна, колкото и незначителна да е тя.
Как човек може да прикрие тези отрицателни чувства, така че да не влияе лошо на околните?
@Валчето:
Ако схващам правилно, ти си позитивист, който се задъхва от отрицателната енергия около себе си, която в един момент се пропива в теб и имаш чувството, че се излъчва от теб.
Има начини да се справиш.
Не е необходимо да прикриваш отрицателните си чувства, защото това означава, да ги държиш вътре в себе си, което е вредно за теб. Ако има начин да покажеш на тези негативисти, че отношението и подходът им не ти допада – направи го с търпение и такт. Ако и това не помага – спри да им обръщаш внимание. Ако си направила всичко по силите си да убедиш някого, че ти вреди с отношението си, но той, въпреки това, не го променя, друго не мога да те посъветвам, освен да спреш да обръщаш внимание. Слушай думите, но игнорирай поведението и отрицателната енергия. Не пропускай думите, защото в тях може да има смисъл. Игнорирай това, което те натоварва. Усмихвай се, докато слушаш и се опитай да намериш положителното звучене на казаното, защото най-вероятно има такова. „Убий” отрицателната енергия с положително мислене и усмивка, за да не натрупваш отрицателни чувства, които след това да ти се иска да прикриваш, за да не нараниш някой невинен за състоянието ти. Спри отрицателната енергия още на „входа”!
@LeeNeeAnn:
А как би се справил с онези тежки състояния, в които не си нито положително, нито отрицателно настроен. Душата ти сякаш е във вакуум. Вършиш нещата механично, опитвайки да се съсредоточиш. Правиш все повече и повече неща, опитвайки да запълниш празнотата…но тя сякаш става все по-голяма и по-голяма…и опитва да те погълне. Страшното е, ако намразиш всичко и всички. Тогава…
@pinkmousy
… тогава спирам! Тогава душата иска почивка, иначе има опасност да продължи да се блъска в стъклените стени и да иска навън…
Спирам и правя преоценка на всичко и на всички…
Положителните емоции и мисли запазвам, а отрицателните разнищвам до последната фина нишка – намирам причината за тях и се опитвам да я превърна в предимство. Нещата са толкова важни за нас, колкото важност им придават нашите мисли и желания. Когато ми се струва, че всичко е тъжно, сиво и безнадеждно, се опитвам там да намеря нещо, което наистина има значение за мен и за което си заслужава да се боря, притеснявам и да му давам от положителната си енергия. Ако не намеря такова нещо – просто освобождавам душата си от задължението да бъде тъжна и я пускам на свобода. Мисля за важните хора в живота си, за хората, които обичам и за тези, които обичат мен…
… и никога не забравям, че самото щастие е измислило Тъгата…
Точно като по учебник! Но ако сега ми кажеш, че успяваш да реализираш тази система ще ти сваля шапка. На теория звучи добре, но на практика (особено при жените) емоциите пречат за реална оценка и правилни решения.
Аз имам една друга тактика: когато положението се е стъжнило и няма изход си спомням за гладните и нещастните по света, за инвалидите и хората, които са загубили близките си и т.н. И изведнъж оценявам колко много имам аз и колко незначителни са моите бели кахъри:) Така, че ако ви помага и на вас – моля, използвайте метода. В името на повече щастливи и по-малко черногледи хора!
@ Elichka
Наистина звучи трудно. И, че не се получава всеки път, е ясно. Но е важно вътре в себе си да си позитивно настроен и да търсиш по-скоро доброто, отколкото по-скоро лошото. Тогава се получава доста добре и в повечето ситуации.
А, че на жените им (ни) влияят емоциите – това е ясно, но в това е чара ни, все пак 😉
Макар, че какво значи “правилно решение”? Не е ли правилно онова решение, които ние взимаме и което е удобно за нас!? Правилно и честно са най-субективните неща, за които се сещам. Така че, спокойно мога да кажа, че всеки винаги взима правилното решение за себе си. Когато взимаме решение, продиктувано не от емоциите и душата ни, а от реалността и преценката й чрез разума ни, или решение, което да е угодно на друг – това аз наричам компромис. Всеки прави толкова на брой и големина компроси, колкото сам прецени, че може да носи. Съгласна ли си?
Още когато пишех думата “правилно” се замислих, че ще се хванеш за нея:) Знам, че е относително…. но все пак трябва да формулирам някак мислите си. Напълно съм съгласна, че “правилно”,”истина” и “честно” са различни за всеки и всеки има своята гледна точка. Но все пак нали трябва да се унифицират основни понятия, като “добро” и “зло”. Иначе няма да има правосъдие:), а се налага да комуникираме с останалите и да живеем в един свят.
@ Elichka
Ако сега се хвана, точно както предполагаш 😉 за думата “правосъдие”, съвсем ще изместим темата… Затова няма да го правя. Идеята ми, когато съм писала публикацията, по-скоро е била “Мисли добро, прави добро, усмихвай се и обичай, и светът ще ти отвърне със същото”… нещо такова…
А това с унифицирането на основните понятия е мнооого дълга и сложна тема, и определено започва с размисъл от типа “за” и “против” въвеждането на рамки.
Съгласих се с тебе:) Някой ден може и тази тема да подхванем, но със сигурност ще е доста дълга.
А що се отнася за оптимизма, съм твърдо “за”. Друг е въпроса дали е лесно да се постигне и дали е изобщо възможно. А и дали тогава не си с розовите очила и не изпадаш в заблуда колко хубаво е всичко;)
“elichka says:
… А и дали тогава не си с розовите очила и не изпадаш в заблуда колко хубаво е всичко;)”
Това да не те притеснява – винаги ще се намери някой, който да те свали обратно на земята ;-), … за добро или за лошо 😉
… Това да не те притеснява – винаги ще се намери някой, който да те свали обратно на земята, … за добро или за лошо …
Хм, това за мен ли трябва да се отнася?!
Познай! 🙂
Няма какво да познавам — то е очевадно 🙂
Е това сега на какво се превърна “семейна идилия” или “семеен скандал”??? 😉 Моля, моля дръжте си личните взаимоотношения далеч от гостите:) Ники от къде си? Стига въпросът да не те притеснява…много
@elichka
В какъв смисъл откъде съм? Не че ме притеснява, но някак си въпросът е много fuzzy и няма как да му дам еднозначен отговор 🙁
А и да разбирам ли, че явно си пропуснала да прочетеш това -> http://leeneeann.info/rules.html
ОК ще го кажа по друг начин: Мисля, че се познаваме…. а може и да греша. Ако имаш някой с ник “elichka” в кю-то може и да съм права. Но ако анонимността е важна за теб, може и да не се разкриваш.
А относно “правилата” – призанавам, че не съм ги чела. Неясно защо не съм попаднала на тях, но не виждам къде точно съм ги нарушила??!?!
@elichka
Ами нямам никого с nickname “elichka” в моите контактни списъци. Иначе е възможно да ме познаваш, особено ако си от София. Не държа чак толкова много на анонимността, поради което тук има няколко нишана, по които може да се открие личната ми страница в паяжината, но пък част от забавлението съм оставил за гостите на това място.
Колкото до правилата — все още не си ги нарушила драстично. А и на мен ми е чудно как си ги пропуснала — те са на доста видно място. А виждам, че освен правилата, си пропуснала и това -> http://www.leeneeann.info/ 🙂
@elichka
🙂 Аз ще ти спестя четенето на правилата 😉 с един-единствен цитат: “Това е нашето пространство и правилата тук, определяме ние” ;-), а ти, ако искаш можеш да си четеш тук: http://www.leeneeann.info/ 🙂
Ами за това “вина” /индиректна/ има човека, който ми прати линк към сайта. А моята вина е, че никога не съм търсила начална страница:) А информацията, която прочетох там /след като ми обърна внимание/ ми е вече известна:)
@elichka
Значи ще му дърпаме на него ушите 🙂
А и нямах точно това предвид, което е цитирала LeeAnn. И как така не сте били любопитни и не сте се разходили из цялата страничка? Тя е толкова мъничка и ми струва толкова големи усилия да я задържа такава, но пък толкова много неща могат да научат от нея.
Опс, … ушите не си ги давам… 🙁 О:-)
Ами старая се, но нали човек трябва все пак да започне от някъде. А едва ли хората първо ще преровят целия сайт и после ще правят коментари на дадена статия.
Ако трябва да си призная, сайта съдържа доста дълбоки размисли и теми, които не се четат за един ден. С цялото ми уважение към авторите, но способностите ми са малко под това ниво.
А за сайта “Поздравления!”, но не бъдете толкова критични към посетителите. Не всички са упорити, колкото мен;)
@elichka
Критични сме само към любимите си посетители! 😉
Благодаря ти и от името на двамата за поздравленията!
… пък дано не ми дърпате ушите… много…
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Петък, 13-ти
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Ключ за Щастие #3: Чувствайте!
ЛииНииАнн, ти вярваш ли в Бог? Понеже говориш за някакво самоусъвършенстване на мисълта? 🙂 Според окултизма, нещата за които пишеш са започнали да възникват след като Бог е започнал да мисли така да се каже. Бог твори, чрез своята мисъл. Просто от любопитство питам дали вярваш в Бог.
Ето това: “То е мястото, в което съществуват мислите, желанията, съдбите и техните пътища – т.е. едно глобално енергийно-информационно поле, в което отдавна всичко е написано и чака да бъде прочетено.”
Това дето цитирах НЕ е ли в противоречие с ето това тук: “Вселената има нужда от положителна енергия, за да продължи да съществува, за да имаме право на избор, за да можем да черпим живот от глобалното енергийно-информационно поле, за да избираме пътя и съдбата си!” Хем всичко е написано отдавна, хем можем да избираме ? Как става тази работа ? 🙂
hrisko, какво е Бог?
Ако го дефинираш, сигурно ще мога да ти отговоря дали вярвам или не.
Не мисля, че двете изречения си противоречат. Напротив.
Когато застанеш на непознат кръстопът, четеш табелите и хващаш в посока, която си избрал току-що. Табелите са написани отдавна и си стоят там и чакат да бъдат прочетени.
Мястото, на което са табелите и самите табели, обаче, имат нужда от поддръжка (положителната енергия), за да не ръждясат, да не паднат и да не се загубят, а покрай тях и непознатите, минаващи оттам за пръв път 🙂
така по-ясно ли е 😉
Аз преди година и нещо копипейстнах статията ти в моя блог с обяснението, че не е моя. Дадох линк към блога ти. Но сега може и да я изтрия. Не че това ще е нещо кой знае какво и трябва да ти пука особено.:О Просто тогава съм имал по-малко знания за силата на мисълта, може също така по-невнимателно да съм прочел статията ти, а пък и все още имах много малко материали в блога си и явно съм преценил, че въпреки че не съм много съгласен с (или евентуално не разбирам) някои неща все пак е по-добре да я направя достъпна за по-широк кръг хора, слагайки я в блога ми. 🙂
Бог ли какво е? Ами сигурно не мога точно да го дефинирам. Да речем, че е висш разум, висше съзнание, което е материализирало постепенно нещата посредством своята мисъл. Разум, който излъчва мисъл и създава чрез нея, а не някаква мисъл, която сама си се била усъвършенствала. 🙂 “за да избираме пътя и съдбата си!” От това ти изречение излиза, че можем да избираме как да живеем, имаме свободен избор. НО тук : “едно глобално енергийно-информационно поле, в което отдавна всичко е написано и чака да бъде прочетено.” Кое всичко е написано отдавна ? Ако имаш предвид съдбите, желанията и т.н. излиза, че си противоречиш. 🙂
“табелите и самите табели, ” Вселенски закони ли имаш предвид? Закони, на които е подчинено битието ли? “Табели” посредством, които да вървим напред и да избираме пътя си ли ?:) Може би имаш предвид, че във въпросното енерго-информационно поле се съхраняват, както нещата които си посочила (мисли, съдби и т.н.), така и информация за законите в тази Вселена? Ти казваш, че всичко съществува там, човек би могъл да си помисли, че и бъдещето съществува там … Ами ако там има твърда, абсолютна информация за това какъв ще бъда аз утре (понеже казваш “Всичко”), излиза, че моето утре е ПРЕДопределено и няма свободен избор. 🙂
Ти явно много държиш да е написано всичко и да нямаш избор. 😉
Аз се опитах да ти обясня защо изреченията не си противоречат и че тези, които умеят да четат имат избор, но вероятно не съм успяла, щом ти пак за нямането на избор говориш.
А и друго нещо – не бива да възприемаш нещата толкова буквално.
Това, за което говорим с теб е различно за всеки човек, защото зависи от нагласите и възприятията му. Може би трябва да оцениш какви са твоите чувства и нагласи по въпроса. И вместо да се опитваш да тълкуваш “какво е искал да каже автора”, много по-добре е да ми напишеш как ТИ виждаш нещата 🙂
Хайде, опитай 😉
“Ти явно много държиш да е написано всичко и да нямаш избор. ;)” И къде съм казал така ?:)
“и че тези, които умеят да четат имат избор, но вероятно не съм успяла,” Сигурно имаш предвид, че тези които знаят за вселенските закони имат избор в живота си, а пък другите нямат ? А защо да нямат ? Или всички хора имат свободен избор, или всички нямат свободен избор. Едното от двете ще е.;) В случая не мисля, че има средно положение.
“А и друго нещо – не бива да възприемаш нещата толкова буквално. ” Е, аз опитвам да ги тълкувам. Доколко правилно тълкувам и доколко правилно са изразени нещата, това е друг въпрос.
“Може би трябва да оцениш какви са твоите чувства и нагласи по въпроса.” Кой въпрос ?:) За Бог ли ? Казах вече какво мисля.:)
“Освен това, не можете да обясните на един негативист, че само и единствено Мисълта му е тази, която вика лошите неща при него. ” Лоши неща ще идват дори да си позитивист. Просто те са необходима част от живота на всеки един човек. Не може само добри неща да се случват.
🙂 Хриско, ако вярваш, че “Лоши неща ще идват дори да си позитивист.”, то ти не си позитивист 😉
Изборът затова се казва “избор”, защото важи за всеки конкретно, не за всички взети заедно, така че това “Или всички хора имат свободен избор, или всички нямат свободен избор. Едното от двете ще е.;) В случая не мисля, че има средно положение” не е вярно 😉
Няма такова нещо като “свобода за всички” 😉 – тя е индивидуална 🙂 😉
” 🙂 Хриско, ако вярваш, че “Лоши неща ще идват дори да си позитивист.”, то ти не си позитивист ;)” Може и така да е. Но ако слушаш българска музика по принцип и малко чужда, да не би да си чужденец ?:) Оптимист е човек, който мисли предимно положително, вярва че ще му се случват т.нар. хубави неща, в лошите неща намира по нещо хубаво, търси положителното. Няма как човек да е само положителен или само отрицателен. В природата има равновесие. Не може през съзнанието ти да преминават само добри или само лоши мисли, минават и от едните и от другите : от теб зависи на кои ще обръщаш внимание/кои ще храниш. Естествено колкото повече мислиш по даден начин, толкова повече мисли от съответната категория ще привличаш, но никога няма през съзнанието ти да минават само готини мисли. Това което наричаме лошо е неизменна част от човешкия живот. Естествено че човек може да увеличава или да намалява хубавите неща в живота си, в зависимост от начина си на мислене и действия, но не е възможно да преживее живота си без изобщо да му се случват неприятни (т.нар. лоши) неща. Не може да забраниш на някой роднина да умре например ?:)Такива, а и други неприятни неща ги има във всеки живот, защото те са неизбежна част от духовното ни израстване. Има ситуации, които ни учат на различни неща, в този смисъл тези неприятни ситуации са нужни за духовния ни растеж.
“Няма такова нещо като “свобода за всички” 😉 – тя е индивидуална 🙂 ;)” Имах предвид, че не може на едни хора животът им да е ПРЕДопределен, а пък други да имат свободен избор. Или всички имат такъв избор, или на всички съдбата им е предопределена. Разговорът се поразми. Ако искаш обясни по – конкретно и ако може без метафори онова за табелите и за написаното, онова там дето всичко било написано, дето имало табели, и дето в същото време имаме свободен избор да определяме живота си. Аз ти зададох конкретни въпроси за тези неща ( по – горе).
Коментарът е модериран от LeeAnn.
_______________________
Хриско, аз премахнах коментара ти.
Блогът ми не е електронен вестник или стена за обяви и не смятам да се превръща в нищо подобно.
Ако искаш да бъдеш част от общуването в него, ще трябва да преценяваш по-внимателно с какво го пълниш.
Благодаря.
И какво лошо да разпространя тази информация на повече места ? С изтриването и ти направи така, че вероятността повече хора да се включат в молитвата да е по – малка . Не те ли е грижа за подобни благородни каузи ? Поне линка да беше оставила.
Хриско, има една притча, подходяща за край на разговора ни:
Една сутрин, докато Буда бил обграден от своите ученици, при него дошъл човек и попитал:
– Съществува ли Бог?
– Съществува – отвърнал Буда.
Следобед дошъл друг човек.
– Съществува ли Бог?
– Не, не съществува – казал Буда.
Привечер трети човек отправил същия въпрос:
– Съществува ли Бог?
– Ти сам трябва да решиш – отвърнал Буда.
– Учителю, какъв абсурд! – възкликнал един от учениците. – Как така давате различни отговори на един и същ въпрос?
– То е, защото хората са различни – отвърнал Посветеният. – И всеки от тях ще се приближи към своя Бог по своя си начин – чрез увереността, чрез отрицанието или чрез съмнението.