Замръзналото царство

Имало едно време една Принцеса, която била умна, разумна, прелестна и омайна. За съжаление на поданиците ѝ обаче, Принцесата била и много тъжна. Обикновено това не продължавало дълго, но този път из Царството започвали да се случват странни неща. Първо, настанала зима, дълга зима, тъмни облаци и лед владеели царството, слънчев лъч не можел път да си пробие, за да стопли земята и поне да подскаже на поданиците на царството ден ли е, нощ ли е. Понякога, точно когато поданиците си мислели, че е ден, на Принцесата ѝ ставало много тъжно, толкова много тъжно, че денят изчезвал и ставало по-тъмно и по-студено и от най-тъмната и студена нощ. Тогава снегът започвал да вали на ледени кубчета… Това било плашещо странно, защото в това Царство никога…

Continue reading

Придворният съгледвач

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, вече знаете, че била и много мъдра. Тя знаела, че поданиците във всяко царство-господарство от време на време биват обхващани от разни безобразни състояния, някои от тях болестни, други – просто прелестни. Нейно Принцесешко Слънчевство, каквото и да става, не губела самообладание и винаги проверявала какво става в царството ѝ. Този път, честта се паднала на Придворният съгледвач, на когото възложила да провери слуховете, че в царството се случва нещо невиждано и нечувано досега. Придворният съгледвач приел мисията присърце и тръгнал на път. Гледал тук, гледал там, слушал тук, слушал там, ама нищо не разбрал. Затова решил да се изкачи на върха на планината и да поиска съвет от белобрадия старец,…

Continue reading

Придворният печатар

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много мъдра. Тя знаела, че всяко царство-господарство има нужда не само от храна, вода и слънце, но и от добри новини, за да може цялата придворна гвардия от сладкари, билкари, смешници, мълчаливци, магистрати, ловци, чистачи и принцове и рицари от всякакъв род и порода, да бъдат щастливи, за да вършат работата си с радост и прецизност. Принцесата знаела, че в противен случай в Царството ще настъпи такава суматоха, че… че…. абе, голяма суматоха ще настъпи! Затова, Принцесата, която не случайно била наричана от поданиците си Принцеса-Слънце, имала свой собствен главен придворен печатар, който работел само когато имало нужда от добри новини и по празници, защото тогава добрите новини някак сами…

Continue reading

Графиня CMYK

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… търпелива – особено с възрастните отегчени от скуката графини, които така благородно измисляли предизвикателства за поданиците, самозаблуждавайки се, че така скуката ще избяга… Тя, скуката, наистина бягала, но не от графините, а от злочестите поданици! Най-капризна била обаче Графиня V., която не само че с лека ръка хвърляла предизвикателства насам-натам, ами и използвала засукани думички, за да обърква поданиците: „Ммм, това какво красиво RGB е!“, „Аууу, това е от зеления период!“ Поданиците се справяли някак, но когато графинята ентусиазирано заявила: „Уважавайте печатарите, дайте го в CMYK“, поданиците се отчаяли и дотичали право при Принцесата. Надявали се, че тя поназнайва разни трикове за справяне с капризни графини 😉 Принцесата…

Continue reading

Принцесата, която вярвала в чудеса

Имало едно време една Принцеса, която освен че била очарователна, пленителна и омайна, вярвала в чудеса! Но не в обикновени чудеса, като идването на Пролетта, изгревът на Слънцето и добрината на хората, а в Рицарски чудеса! Принцесата вярвала, че красивите спомените живеят вечно в сърцата на хората, скрити прилежно в малки диамантени стъкленици и че Рицарите винаги изпълняват обещанията си. Изминали били десет години откакто Мрачният рицар поел по най-дългия път да търси Дървото на любовта и скритите в клоните му тайни, и макар и без думи, обещал на Принцесата да се върне, … някой ден… Времето минавало… Принцесата сменяла кули и дворци, прически и одежди, но въпреки това знаела, че Рицарят ще я намери, защото споменът за него проблясвал като звездица и осветявал пътя към…

Continue reading

Танцовите обувки на Принцесата

Имало едно време една Принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, много обичала да танцува. Ама толкова много обичала да танцува, че чак си имала специални обувки за танци. Тези обувки били толкова специални, че чак те обичали да танцуват. Принцесата много обичала танцовите си обувки, въпреки че те на моменти били доста своенравни. Когато някое хорце не им харесвало, започвали да мрънкат и да не искат да танцуват, уж се били изморили. Ама тогава, вместо да си починат, потропвали лекичко в такт, да не би някой да си каже „виж ги тези мързеливковци”. Принцесата много добре познавала кога танцовите й обувки са се изморили наистина, защото тогава те започвали да се спъват. Принцесата в такива моменти малко се натъжавала, защото тогава…

Continue reading

Придворният чистач

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… работлива. Да! И понеже това било много нетипично за принцесите по принцип, цялото царство и всички в царския двор много й се радвали и й позволявали да прави всякакви неща, които мързеливите принцеси по правило не правели… Придворният билкар, например, ѝ позволявал да му смесва билките и да прави отвари, стига да не ги пие… Придворният смешник пък ѝ позволявал да му шие смешни шапки и панталони и се превивал от смях като видел как Принцесата се залива от смях като го види облечен с тях… Но, истинско приключение наставало когато Придворният сладкар разрешавал на принцесата да се върти из кухнята и да твори разни вкуснотийки, защото както е…

Continue reading

Лов на принцеси

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много… смела. Да, смела! Особено след като се бил намерил благороден принц, който да събере страховете й и да ги даде на океана… Принцесата била доволна, че в сърцето й отново се отворило място за приказни принцове, принцки приказки, турнири, любови и… шоколад, но… кралството възнегодувало. И така, откакто принцесата станала смела, започнала да ходи сама в гората и да бере билки и придворният билкар се притеснил, че може да остане без работа… Придворният мълчаливец също си позволил да се притесни, защото принцесата вече не се страхувала, че ще падне или ще се изцапа и му била отнета единствената възможност да говори… Придворните сладкари и те се видели в чудо,…

Continue reading

Приказка за страхлива принцеса, умен принц и … (още нещо), част 2-ра

(началото) И тръгнал принцът на път… Плавал, плавал, плавал и когато стигнал на най-дълбокото място в най-далечното море отвъд хоризонта, корабът ненадейно… потънал… (е, спокойно де, нали знаете, че приказките за принцеси никога не свършват толкова … просто 🙂 ) … та, корабът потънал, с целия екипаж (който също бил от принцове, но малко по-неумни от нашия, то вероятно затова и кораба потънал, ама нейсе, нали приказката е за друго) … та, корабът потънал с целия екипаж и всички чували на борда. Чувалите, понеже били оплетени от водорасли, морска пяна и русалска песен, веднага щом се почувствали в свои води, се разпаднали и топчетата се разпръснали свободно във водата… И се случило нещо много интересно – досега никой не си бил давал сметка, че всички риби…

Continue reading

Приказка за страхлива принцеса, умен принц и … (още нещо)

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много добра и благородна (естествено, нали е принцеса). Тя обичала да пътува из царството и да среща най-различни хора. Срещала странни хора, срещала и страшни хора, срещала смешни хора, срещала и глупави хора и макар на пръв поглед всички те да били различни, всички те имали нещо общо – даже две общи неща – харесвали принцеси и обичали да си говорят с тях и второ – всички те носели страхове. Смешните хора носели смешни страхове, страшните – страшни, глупавите – глупави и т.н. (схващате идеята) Та, всички тези хора, обичали да си говорят с принцесата и да споделят с нея страховете си. Принцесата с радост им обръщала внимание и…

Continue reading

Вълшебна тайна #2

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, знаела и вълшебна тайна. Тя знаела как да съживи повехналите рицарски сърца. Но, тази същата, уж обикновена принцеса, обаче криела и други тайни – тя знаела как да избави рицарите от техните брони! Сега ще попитате „Кой рицар ще иска да си даде бронята доброволно?” А, искат, искат, ама не знаят как да я свалят… Там е работата! Оказало се, че от толкова много битки и завоевания, рицарите така се били сраснали с броните си, че дори когато искали, пак не успявали да ги свалят. А напоследък се оказало, че за предизвикателствата, пред които се изправяли, им трябвало всичко друго, но не и броня. Дори напротив – броните вече им пречели…

Continue reading

Вълшебната тайна

Имало едно време една принцеса, която била умна, разумна, прелестна и омайна. А освен всичко това, била и много добра. Толкова добра, че всяка година по едно и също време преживявала едно и също преживяване. Ако си мислите, че има нещо омагьосано наоколо, може и да не грешите много. Но не принцесата била омагьосана, нито денят, в който се повтаряло преживяването. Съвсем очаквано, омагьосано се оказало най-неочакваното… Но да започнем отначало… Имало едно време една принцеса, която била умна, разумна, прелестна и омайна. А освен всичко това, била и много добра. Толкова добра, че всяка година, в един и същи ден, в двореца й пристигали принцове всякакви. Та и рицари даже. И така било от много време насам. Принцесата дори не помнела от кога се…

Continue reading

Ипомони фотиа

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, прелестна и омайна, имала си две ръце, две очи, уши, дълга коса… какво повече му трябва на един принц? Ааа, имала си, разбира се, и два крака. Левият не бил нещо особено. Крак като крак. Но деснияяяя…  Десният крак на принцесата бил специален, защото бил вълшебен. Ама не бил обикновено вълшебен, защото на външен вид си бил съвсем като левия, ама десен, а бил някак особено вълшебен, защото вълшебствата се задействали само когато принцесата потропвала с него. Но понеже и това не било достатъчно по принцесешки сложно, принцесата си имала специална дума, която указвала края на потропването и началото на вълшебството. Или по-скоро началото на сбъдването на вълшебното заклинание, изречено под съпровода на принцесешко потропване.  …

Continue reading

Дворцовият магистрат

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, красива, добра и много, ама наистина много любопитна. И както може да се очаква от една толкова много любопитна принцеса, тя не спирала да задава въпроси: „Защо това?”, „Защо онова?”  и т.н., и т.н. И както също така може да се очаква, принцесата си имала придворен отговорник. Работата му била да отговаря на въпросите на принцесата винаги и навреме. Бързо, ясно и забавно. Всъщност, за да се придържаме към истината, трябва да кажем, че някога придворният отговорител бил дворцов и живеел в двореца, но веднъж се забавил с отговора, принцесата се разстроила, дошъл ЧАР и понижили горкия човек. Оттогава той живее в двора на двореца и затова е придворен. И много много внимава с отговорите, за да…

Continue reading

Придворният билкар

Имало едно време една принцеса, която била… тъжна. Това е същата онази принцеса, с многото придворни. Онази същата, която една година преди да стане тъжна, изпила едно тъжно хапче, направено от един придворен билкар, по поръчката на един глупав принц. В тази една година, придворният билкар загубил съня си в опитите си да накара принцесата да започне да се усмихва отново. Първо се опитвал да изобрети анти-хапче, с което да неутрализира хапчето, което бил изобретил по поръчка на един глупав принц. Опитвал, опитвал, но все не успявал. Затова решил, че с помощта на разни отвари, може би ще накара принцесата да се усмихне. Първо опитал с омайниче, с надеждата да неутрализира разомаина. И почти успял. Принцесата се омаяла и… заспала 🙂 Тогава пък придворният билкар…

Continue reading

Принцкият комитет

Имало едно време една принцеса. Тя била умна, разумна, красива, сияеща, добра, работлива, отзивчива, услужлива и много много енергична. Мдааа, много енергична… Само не си мислите, че с тези хвалби търся принц, който да поиска лявата й ръка? Няма такова нещо. На тази принцеса принцове не й липсват. Нищо не й липсва, всъщност. Е, ако изключим разбира се, че от време на време й липсва търпение, а понякога и сръчност. Ако не ги изключим, вероятно ще си помислите, че говоря за някоя непохватна принцеса, която прави бели, но ще сгрешите. Тя не прави бели, защото то ТАКА СИ БЕШЕ! Пък и да не си е било така – нали принцовете са затова – да се навъртат наоколо и да помагат на принцесите. Е, друг е,…

Continue reading

Придворният мълчаливец

Да си принцеса е полезно. Не само за теб, а и за останалите хора е полезно. Принцесите са най-добрият и щедър работодател, известен някога на кралските синдикати. Ако нямаше принцеси, то тогава щеше да има един цял куп нещастни безработни хора, които щяха да обикалят насам-натам, да мрънкат и да правят поразии от скука из кралството. Шивачите щяха да кръцкат на лентички където каквото сварят и да връзват панделки по дърветата, готвачите пък щяха да изсипват гозбите си на пътя, а сладкарите щяха да търкалят трюфели по поляните с надеждата да мине някоя принцеса, да й замирише на хубаво или да хареса клоните с жълти панделки и да ги прибере в двореца. А щеше да има и такива хора, които дори нямаше да могат да…

Continue reading

Придворният сладкар

Какво й е нужно на една принцеса, за да е доволна? „Прегръдки, целувки и малко храна”, биха отговорили някои и биха били прави в известен смисъл. Извън известния смисъл обаче, всяка самоуважаваща се принцеса би добавила: „И мно-о-ого придворни!” и също би била права. За неизбежната необходимост от ЧАР отдавна всички са единодушни. За жизненоважната необходимост от придворни кочияш, камериер и смешник, също няма разногласия. Няма да споменавам за ключовата роля на придворните шивачи, които винаги се избират по двама, за да се контролират един друг и да няма после „Новите дрехи на принцесата са от оня специалния плат”. Те, принцесите, тези приказки отдавна са ги чели 😉 и много внимават. Има една придворна длъжност, обаче, която бе несправедливо пренебрегвана и омаловажавана: длъжността „придворен сладкар”….

Continue reading

Придворният смешник

Имало едно време една принцеса, имало и един принц, имало крал, имало кралица, имало придворен разказвач на приказки, имало дори придворен смешник. Всички те живеели в кралския двор… Странно, аз пък винаги съм си мислила, че поне принцесите живеят в дворец!  Принцовете и рицарите са ясни – те прекарват доста време навън в побеждаването на този и онзи, а в двореца играта с остри предмети е забранена. Та, за тях ми е понятно защо живеят в двора. Но принцесите… А придворните им смешници?  Всяка истинска принцеса си има своя придворен смешник. Това е едно много отговорно занимание и не знам защо смешниците са толкова онеправдани – участват само в скучните принцесешки приказки, шият им грозни дрехи и им нахлупват глупави шапки… И никой не иска да…

Continue reading

Принцесешка приказка: Къде са принцовете?

Това е Принцесешка приказка с неизмислен край и вече не само, че никой не си спомня къде беше началото, но и никой не знае къде да търси края и дали ще го има въобще. Може би няма да има кой да го измисли, а може просто да не иска да го направи, и така приказката няма да свърши. Това е хубаво за принцесите, защото ще могат да се глезят безкрайно, стига да намерят на кого. Защото напоследък те са разтревожени от това, че принцовете май много намаляха… Но истината за принцовете и причината за тяхното мистериозно изчезване се разбра, най-сетне. Някои принцеси си мислеха, че принцовете им са предпочели RedBull-а пред тях, други пък си мислеха, че те спят зимен сън, трети кой-знае какво си…

Continue reading