Вълшебна тайна #2

Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, знаела и вълшебна тайна. Тя знаела как да съживи повехналите рицарски сърца. Но, тази същата, уж обикновена принцеса, обаче криела и други тайни – тя знаела как да избави рицарите от техните брони!

Сега ще попитате „Кой рицар ще иска да си даде бронята доброволно?” А, искат, искат, ама не знаят как да я свалят… Там е работата!

Оказало се, че от толкова много битки и завоевания, рицарите така се били сраснали с броните си, че дори когато искали, пак не успявали да ги свалят. А напоследък се оказало, че за предизвикателствата, пред които се изправяли, им трябвало всичко друго, но не и броня. Дори напротив – броните вече им пречели да печелят принцесешки сърца…

Разбира се, рицарите нямали вина за това, че изискванията на принцесите вече се били променили и от тях вече не се искало да побеждават Змейове и Дракони, да прекосяват планини и морета в търсене на вълшебни пръстени, нито пък да прескачат дувари и да се катерят по кули… Само падането от високо не се било променило, но това не било любима рицарска тема, та по-добре да не я подхващаме…

Всъщност новите изисквания на принцесите били съвсем прости: Рицарите трябвало да се явяват пред тях без брони! Това било необходимо на принцесите, за да можели да оценят рицарите не по бойните им умения, както било досега, а по нещо друго…

Принцесите искали от рицарите толкова малко неща:

Да ги ухажват, обграждат с внимание и да ги обожават.
Да им говорят с тяло, да ги гледат в очите и да не поглеждат встрани към други принцеси.
Да не говорят високо, да не говорят с другите принцове за неща, които принцесите не разбират.
Да не се смеят грозно и да не разказват мръсни вицове в принцесешко присъствие.
Да не хвърлят боклуци на земята.
Да им говорят тихо на ухото за красиви неща, да им описват красиви гледки.
Да ги водят на танци и да танцуват само с Нея…

Има ли нужда да продължавам с изброяването ;). Сигурно съзнавате, че колкото и прости да изглеждат тези изисквания, когато си израснал в гората, борейки се с Дракони, цапайки из блатата и спейки с конете, няма как да се справиш от първия път, при това – скрит в бронята си!

А на рицарите много им се искало да се справят, защото в противен случай щели да си останат самотни и сърцата им отново щели да повехнат, и тогава никой нямало да може да им помогне.

Затова било много важно да се отърват от броните си час по-скоро…

Първоначално рицарите си мислели, че ще трябва да изпият някаква много силна отвара, от която да припаднат и когато се събудят да установят, че броните липсват. Затова и всички се запътвали направо към Придворния билкар. Той обаче много бързо ги разочаровал, като им казвал, че само принцесата, която лежи на сърцето им, може да махне бронята им.

„Ама как така – нали принцесата иска да отида при нея без броня, за да спечеля сърцето й, пък се оказва, че само тя може да махне бронята!” – мрънкали си рицарите – „Принцесешка му работа!”

И рицарите изпадали в униние – как да разберат кое е принцесешкото сърце, което ще ги извади от броните им и ще ги спаси? Тези от тях, които се отдали на тъжните си заплетени размисли още си ходят самотни и бронирани…

Спасили се само тези, които се осмелили!

Спасили се тези, които се осмелили да тръгнат към дворец, да застанат пред портите му и с цяло гърло да издекламират стихове, написани специално за тяхната принцеса! И тогава броните им започвали да падат…

Спасили се тези, които се осмелили да изтанцуват без музика най-красивия валс, който изуменият поглед на принцеса е виждал! И тогава броните им започвали да падат…

Спасили се тези, които се осмелили да отгледат цвете за принцеса…

… както и тези, които успели да разсмеят принцеса…

… и тези, които се осмелили да изпълнят неизречени принцесешки желания…

… и накрая – спасили се и тези, които се осмелили да попитат „Как да се отърва от бронята си?”.

Тогава принцесата отговаряла с усмивка: ”Дай сърцето си!”

В началото рицарите леко се шашкали от тази „рецепта”, но после разбирали:

Не е достатъчно просто да имаш току-що съживено сърце, трябва и да го ползваш за чувстване и обичане, защото
за да спечелиш чуждо сърце, първо трябва да дадеш своето!

 

Честит празник, именици!

И особено на теб, ти_си_знаеш_кой 😉

9 Comments

  1. Ах, колко е хубаво да си имаш по някой добър приказкописец сред познатите. Винаги, когато установиш, че не си чел някоя приказка, те могат да помогнат без усилия. 🙂
    Мерси, Дачи, винаги е удоволствие да те чете човек.
    ПРДЗ!

  2. Удоволстието е мое! ППДЗ 🙂 😉

  3. Лелеееее, колко често почнаха да се появяват приказки!
    Понеже нямам имен ден, LeeAnn, може ли да имам ден за изпълняване на желание и да ми разкажеш и на мен приказка! А! Моля!

  4. Може, Зори, всичко може. 🙂
    Само си избери ден от другия месец, че за този квотата свърши 😉

  5. Супер 🙂
    Избирам си “който ден от февруари ти решиш” 😛

  6. Става 😉 Избирам си 30 февруари 😉

  7. Ааааааааааааааааааааа, този не е от февруари 😛

  8. Е, как да не е?! Защо тогава името му е “30 февруари”? 😆

  9. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Рицарят, който познавал нощта (2)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.