Category: Пътеписи

Отварям си пощата (един ден преди много години) и що да видя?! Вътре се мъдри следната подкана:

“Кога ще пишеш пак пътепис? Не само Барселона е на тоя свят…
Сопот – също е на картата :-) Без майтап – напиши за Сопот :-)”

Прав си, човече, и Сопот е на картата – и така, от дума на дума – цяла категория само с Пътеписи…

Градът, в който са родени приказките за принцеси

LeeAnn May 1, 2018 February 25, 2020Пътеписи 1

Знаете колко съм любопитна и знаете, че искам да знам всичко, ама съвсем всичко, включително защо облаците не падат на земята, въпреки че са пълни с тонове вода, колко тежи свободата и кой измисля приказните същества… На тези въпроси вече имам отговорите, но наскоро открих отговор на незададен въпрос (няма нищо по-удовлетворяващо от това отговорите да те намират сами!). Преди няколко дни, не съвсем очаквано и съвсем не за дълго, попаднах в Града, в който са родени всички приказки за принцеси, рицари, дракони и други приказни същества, даже не съвсем прелестните такива. Градът е тих, малко бавен, леко скучен, но непретенциозен, хем спрял във времето, хем намиращ се някъде напред в бъдещето… Хората – несъвършени, но спокойни, фонтаните – грозни, колите – електрически, освен тези,…

Далеч от очите, далеч от сърцето…

LeeAnn July 3, 2017 February 25, 2020Пътеписи 0

“Далеч от очите, далеч от сърцето” – така, казват, работела Любовта. Не и за мен, не и към него! Години наред не ми се отдаде възможност да се върна, но нито за миг не спрях да искам да бъда там! Върнах се. Той беше там и ме чакаше. Усмихна ми се все едно никога не съм си тръгвала и ми прошепна: „Връщай се винаги през юни”. Погледнах го, облян от първите слънчеви лъчи, и обещах да се върна. Отново. През юни. Пирин е нещо, което не се изговаря на глас и не се гледа с очи. Да бъдеш „там” не е физическо състояние, то е по-скоро духовно и емоционално състояние, което можеш да споделиш, но само с хора, с които ти е приятно да мълчиш…

Мечките в Белица (10 години по-късно)

LeeAnn July 2, 2017 March 7, 2020Пътеписи 0

Когато преди повече от десет години, за първи път посетих Парка за танцуващи мечки в Белица, си тръгнах силно емоционално претоварена – много тъга, много въпроси без отговори – толкова много, че десет години нямах никакво желание да се връщам отново там… Върнах се едва наскоро и то само, за да не се деля от компанията, с която бях… Трябва да призная, че изненадата ми беше повече от приятна и въпреки предварителната тревога, с която отидох там, си тръгнах по-скоро спокойна. Паркът за танцуващи мечки в Белица е продължил да се развива – хората не само са запазили всичко хубаво, което видях тогава, но продължават и сега да го поддържат и развиват в грижа на мечоците и в услуга на хората, които искат да го…

Фоторазказ от североизточна разходка

LeeAnn April 16, 2015 February 25, 2020Пътеписи 2

Най-североизточната точка на България, до която някога бях стигала е Шумен / Варна и затова, макар и с колебание, приех поканата да се разходим в посока Добрич / Балчик / нос Калиакра… Колебанието ми бе продиктувано от впечатлението, което българските медии създават у хората, а именно – очакване за апокалипсис – представях си кал, хаос и мизерия, необработена земя, съборетини… Както ще се уверите по-късно – на североизток няма нищо подобно. Земята е обработена и дори в села, които изглеждат забравени от бога, има селскостопански дворове пълни с техника, полета с фотоволтаици и други издайници на цивилизацията. Ден 1. Потеглихме по обедно време и стигайки до Търново, решихме да свърнем по малките пътчета, с надеждата, че щом GPS-ът ги „вижда”, е много вероятно те наистина да съществуват….

Варна и делфините… (2)

LeeAnn April 13, 2015 March 7, 2020Пътеписи 0

Колко изумително бързо минава времето и как някои неща, за щастие, не се променят… … а други – да, но само заради променената ни гледна точка 🙂 Преди почти 7 години за първи път успяхме да посетим Делфинариума във Варна. Тези дни, чак не ми се вярваше, че е минало толкова много време… Като влезнахме вътре, имах чувството, че времето е спряло – не, нямам предвид, че Делфинариумът е неподържан – напротив, видях доста подобрения, просто атмосферата, цвърченето на делфините, грацията и изяществото, с които плуват, усмивките, с които флиртуват, финесът, с който скачат, ме накараха да се почувствам като в машина на времето – сякаш делфините са приказни същества, неподвластни на времето. Представлението е почти същото като преди 7 години, но се изпълнява от…

Пътят към езерата

LeeAnn September 3, 2014 February 25, 2020Пътеписи 10

Има един стар английски виц, в който питат англичанин „Кога беше лято при вас?” и той отговаря: „Миналия вторник”. Тази година за малко и при нас да стане така – ние си чакаме лято, за да ходим на почивка, пък то не иска да дойде 🙂 – затова, на пук на него, си откраднахме три-четири дни от август и хукнахме. Миналата година за първи път в живота си видях Седемте Рилски езера. Бях толкова впечатлена, въодушевена и вдъхновена, че си обещах (пожелах) да ги виждам поне веднъж в годината. Миналата година направихме разходката до езерата за един ден, като тръгнахме рано от София и вечерта се прибрахме отново в София. Това обаче е много изморително и отнема от удоволствието да бъдеш в Рила. За да…

Амстердам

LeeAnn June 9, 2013 March 6, 2020Пътеписи 2

Има градове, които оставят отпечатъкът си върху теб – Барселона, Истанбул – цветно, завладяващо, не ти омръзва, не можеш да им се наситиш… Бих се връщала там отново и отново. Амстердам е друг вид град – град, който ти позволява ти да оставиш отпечатъка си върху него, град, който общува с теб и е готов да те приема да се връщаш там отново и отново… Колкото повече време прекарвам в този град, толкова повече започвам да го харесвам. Предишния път имах възможността да го видя за 2 часа и сега осъзнавам, че това е било като да се докоснеш до корицата на книга. Виждаш я отпред, прочиташ заглавието, обръщаш отзад да видиш резюмето и да решиш дали искаш да я разгърнеш и да се потопиш в нея….

Baker Street 221B, London

LeeAnn January 8, 2013 February 25, 2020Пътеписи 9

Прословутият адрес, на който се е подвизавал Шерлок Холмс си е все там и си е все така прословут. В момента там има музей, в който не влезнах и магазин с Шерлок Холмски джаджи, в който влезнах. Но всъщност, най-много ме впечатли един акцент в метрото, на спирка Baker Street – касата на метрото е облицована в плочки с лика на знаменития детектив. Сладурско.

Лондон… 02

LeeAnn July 12, 2012 February 25, 2020Пътеписи 1

Случвало ли ви се е да си пожелаете нещо, ама в стил „искам само един път в този живот да…” и то да почне да се сбъдва, ама чак да ви писне от сбъдване и да се получи нещо като „внимавай какво си пожелаваш”? Сигурна бях, че така ще кажете. И с мен и Лондон стана така, с лекия нюанс, че аз нито веднъж не съм си пожелавала да ходя там 😉 Тази година обаче се оказа много Лондон_наситена. Тамън се върнах в началото на март и се оказа, че през юни пак трябва да отида. Еми, да отида, рекох си, то някак не върви да се дърпам 😉 И през ноември няма да се дърпам, обещавам. И така – хоп-троп и на самолетчето. Само…

Париж

LeeAnn June 1, 2012 February 25, 2020Пътеписи 11

Ах, Париж, Париж… Колко ли хора въздишат по теб и искат да те зърнат поне веднъж, макар и само за няколко часа! Е, аз не съм от тях! Или по-точно не бях… Сега, след като се върнах от Париж и имах шанса да поотъпча тротоарите му макар и само за няколко часа, уверено казвам, че с удоволствие бих се върнала отново там. Някога. Сега възнамерявам да заведа вас на една импровизирана разходка по парижките улици. Но, имам едно условие: първо пуснете тази песен да се повтаря безкрайно и чак тогава продължете с четенето! [youtube:http://www.youtube.com/watch?v=XNVt3e6vHHM&feature=endscreen&NR=1] Тази мелодия ме съпътстваше по време на целия ми престой в Париж – независимо дали бързах да си намеря хотела, дали отивах на работа или просто се разхождах по улиците на Париж……

Лондон

LeeAnn March 10, 2012 February 25, 2020Пътеписи 10

Лондон е град, населен с лондончани, 🙂 и да ви кажа честно, изглежда добре са се наредили. Хотелът ми беше в един сравнително краен квартал – първият смислен район от Хийтроу към града – Chiswick. Краен, но много спокоен. Толкова спокоен, че вечер след 20:00 няма хора по улиците, а магазините затварят в 21:00.

Градът на колите

LeeAnn October 4, 2011 February 25, 2020Пътеписи 3

За никого от вас вече не е тайна, че съм замислила да ви разкажа историйка, свързана с коли 🙂 Но не какви да е коли, а фолксвагени. Ама не фолксвагени като коли, а Фолксвагени като група от марки… Тези коли се раждат на едно определено място и някои от тях, като остареят, се връщат пак там ;), ама в съседство… Знам, че нищо не разбрахте, затова започвам отначало. Градът, в който се раждат повечето автомобили от групата на Фолксваген, се намира в северна Германия, в градче с трудното за произнасяне име Wolfsburg. Нещо повече – градът е създаден заради заводите на фолксваген, заради амбицията на Хитлер, автомобилите да бъдат достъпни за всеки германец. Въпреки впечатляващия им външен вид, ние не посетихме заводите – оставихме си ги за…

Лилавата долина

LeeAnn September 21, 2011 August 27, 2022Пътеписи 4

Лилавата долина е името, което дадох на обширна част от Северна Германия, в която растат лилави цветя, като това, на което не можахте да познаете името. Всъщност, истинското име на долината, в която това цвете живее, е Luneburger heide, а германците наричат цветето heide. Как се казва всъщност – да кажат ботаниците 😉 Името на цветето, което аз ще си наричам Хайде, е без особено значение за пътешествието ни днес. Хайдето живее в едно равно и просторно място между градовете Хамбург, Хановер и Бремен и според немските сайтове заема площ от над 230 кв. км.

Вятърната мелница

LeeAnn August 28, 2011 February 25, 2020Пътеписи 2

Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство своята воденица, магарето си и своя котарак. Делбата станала бързо: Най-големият получил воденицата, Средният — магарето, а за най-малкия останал котаракът… Живял някога в мелницата си беден мелничар. Нямал жена и деца, та му помагали трима чираци. Работили те няколко години при него и един ден… … А на хълма, който се оглеждаше в тихия залив, въртяха платнени криле десетина вятърни мелници… Познахте ли приказките? А мелниците и водениците?

По пътищата на Германия

LeeAnn August 9, 2011 February 25, 2020Пътеписи 3

Не знам дали съм ви го казвала преди, но това немците са странни хора, особено когато стане дума за … придвижване 🙂 Едни летят нииииско над терена с чисто новите си летящи чинии…

Два дни в отрезвителя

LeeAnn July 2, 2011 February 25, 2020Пътеписи 8

Не, не съм се била напила. И нямам предвид “изтрезвително”… 😉 Даже не знаех, че съм се била опиянила. Разбрах го, едва когато попаднах в отрезвителя. Всъщност, „попаднах” не е точната дума, защото отидох там доброволно. Мястото прилича на измислено, но не е. То е по-скоро една стара версия с влошено качество на самите нас. Хората там са готини (като цяло), но са бедни (като цяло) и живеят трудно. Такива къщички са обичайна гледка:

Истанбул на един дъх… (03)

LeeAnn June 6, 2011 February 25, 2020Пътеписи 4

Част 3 Продължение: Част 1 Част 2 Долмабахче сарай, най-новият султански дворец, е бил резиденция на 6 султана, а след провъзгласяването на републиката, и на Мустафа Кемал Ататюрк. Навсякъде сочат Долмабахче като „най-„ – най-красивият, най-модерният, най-пищният и т.н. Той е просто много много различен – като стил, като декориране, като излъчване. Стилът на традиционния турски дом (централен хол и стаи около него) е съчетан с европейското влияние – барок, рококо, неокласицизъм – резултатът е впечатляващ и определено едно от тези „най-„ със сигурност си е на мястото – това е най-скъпият и разточителен дворец! Построен е за 13 години и е струвал 500 милиона днешни щатски долара. В него има вложени 14 тона злато и 40 тона сребро за украса на всичките 285 стаи…

Истанбул на един дъх… (02)

LeeAnn June 1, 2011 March 6, 2020Пътеписи 13

Част 2-ра … продължение: Част 1-ва След това разходката продължи към Света София. Света София е била православен храм, след това е превърната в джамия, а сега е музей, след като 1400 години е служила и на християнската и на ислямската религия. Св. София е най-известна със запазените златни мозайки. Позволено е да се снимат, но без светкавица. Предверието пък е покрито с мрамор, рязан интересно – едно до друго са поставени парчета със симетрични шарки. За това, че св. София е била първо църква, а след това е станала джамия, свидетелстват изобразените на мозайките светци. Това са единствените лица, които можете да видите в джамиите. За ислямската религия не е присъщо да се изобразяват лица, защото според религията никой не знае как точно изглежда…

Истанбул на един дъх… (01)

LeeAnn May 31, 2011 March 6, 2020Пътеписи 10

Част 1-ва Буквално! За три дни се опитахме да погълнем Истанбул с всичките си сетива. Още не започнала разказа си осъзнавам, че стана точно обратното – по някакъв приказен начин, Истанбул погълна нас! И си открадна по парченце от душите ни, заради което ще се връщаме отново и отново… Наричат Истанбул „Приказният град”. Аз бих му дала най-различни имена, едното от които определено би било „Градът, който не спи”. Всеки, който е отсядал в близост до голяма улица или джамия ще се съгласи с мен. Има някаква особена чаровна динамика в този град. Излезеш ли на улицата, задължително започваш да бързаш, дори да няма за къде… И се питаш как е възможно хората в този град да са едновременно недисциплинирани (минават на червено!) и в…

120 минути в Амстердам

LeeAnn December 22, 2010 March 6, 2020Пътеписи 7

Официално престоят ми в Амстердам се води три дни, но тъй като бях там по работа, реално в самия Амстердам на разходка прекарах точно 120 мин. Моите 120 мин. Единствените, в които не валя дъжд. Но пък духаше. Така силно духаше, че като разперех ръце и якето ми си стоеше успоредно на земята, въпреки джунджуриите по джобовете… В Амстердам видях две неща, които никога няма да си имаме в България – канали и таксита 🙂 И ако каналите са разбираема находка, то за такситата сигурно се чудите. В първия момент и аз се озъртах шашнато – такситата в Амстердам са впечатляващи – големи нови черни мерцедеси с високи синеоки костюмирани шофьори, с навигация и POS устройство за плащане с карта. Шофьорите не слушат музика и не…