Щъркелите на Делиормана

Вечерай, Радо, вечерай, Радо,Вечерай, Радо, мори вънка излизай… Има две неща, които ме карат да вярвам, че животът се завръща отново (напролет) – щъркелите и цъфналите люляци. Когато видя щъркел, душата ми се изпълва със спокойствие и умиротвореност, усещане, че този луд свят в това свято късче земя, в което ни се е паднало да живеем, ще го бъде още… Поне още една година, поне до следващото завръщане на щъркелите… За мен, щъркелите имат много голямо емоционално значение… Може би защото носят със себе си вселенския разум и надежда за нещо ново и по-добро, защото оцеляват, стоят над човешката невменяемост и суета и някак изглежда, че не се съобразяват много-много дори с природните настроения, а се движат неотклонно по свой собствен план и закон. Вечерай,…

Continue reading

SheLeadsTech Bulgaria

SheLeadsTech е инициатива на президента на ISACA Chapter Sofia, която има за цел да обърне светлината на прожекторите към изявени и професионално реализирани дами от всички сфери на бизнеса. ISACA по своята същност е организация с фокус към информационните технологии. Точно както може да се очаква от един активен, неуморен и инакомислещ човек като президента на ISACA Chapter Sofia, това е ограничение, с което не бихме искали да се съобразим, защото във всяка индустрия и сфера на живота има изумителни примери. Самият президент на ISACA Chapter Sofia е една от тях! Нейното име е Росина Чолеева и е двигателят с вътрешно горене, който изстреля SheLeadsTech Bulgaria „в космоса“. На прима-виста бих казала, че случайността ме срещна с Роси, но вие знаете, че не вярвам в…

Continue reading

Двамата веронци

Дойдоха вчера двама от ВеронаИ за миг изпълниха салонаС радост, смях, но и малко тъгаЗаради предстоящата подла играНа този хубостник Протей,Дето търси приключения на всяка цена Протей, веронски глезльо безподобен,се сдоби с нелека съдба,предизвикана от глупавата му младежка глава,тръгнала да завладява света,крадейки женски сърца. Оказа се, че светът не работи така, априятелството по-силно е от любовтадори и към най-красивата жена. Човек може да намери вдъхновение,да вземе това благородно решениена приятеля си предателство да прости. Може би защото любовта е сляпа,или може би защото помага да затвориш очии да не обръщаш внимание на хорските срамоти. Или може би защото,ако намериш сили да се извиниш,приятелството можеш да спасиш. И така сред закачки, смях и смели обрати,двамата стари веронски познати,преодоляха глупостта,към която ги тласна младостта.Всеки намери своята сродна…

Continue reading

17-ти национален семинар ЧАНОВЕ`23

…или просто един семинар по-близо до 19-я 😉 Когато преди седем години, след десетия юбилеен семинар написах, че разказано или не, преживяното на семинарите тепърва ще се превръща в чановска легенда, не сгреших! Спокойно мога да нарека 17-я ни семинар ИСТОРИЧЕСКИ, защото през всичките му пет дни, се разказаха всички възможни истории! Истории за началото, за раждането на жълтото семейство, за появата в него на всяка една луда глава с жълта шапка, за мъглявата истина зад легендата за чановските доктори, за дневните репетиции и нощните лекции, за истинския произход на легендата за 19-ия чановски семинар и още, и още, и още… Родиха се и нови истории за сиренце, кашкавалче и който-трябва-си-знае още какви неща… Истории с мелодия и ритъм… И ако се питате защо някои…

Continue reading

ЧАНОВЕ България на 18 години!

Странно тече времето напоследък – уж дните минават бавно, заради многото задачки в тях, уж седмиците изглеждат безкрайни, а само мигнеш – и минал месец, обърнеш се – и минала цяла година. И пак е Празник! Клуб по български народни танци “Чанове” e на 18 години! И хем беше вчера, когато започнахме да танцуваме, хем са се изтърколили цели 18 години оттогава! Хубавото е, че можеш да се обърнеш назад и да видиш откъде си тръгнал, а след това да се огледаш наоколо и да видиш какво имаш в момента. А то не е никак малко – стотици сърца, тупкащи на една и съща честота, като стотици малки трепкащи частички от един цял жив организъм (както добре го обрисува Коце). А още по-хубавото е, че…

Continue reading

Просветителите

Тази пролет имах честта да гостувам като лектор на Стопански факултет на Техническия университет в София. Деканът е човек с голям опит, много знания, огромна душа и основната му движеща сила е добруването на любимия факултет в любимия университет. Гъвкав според възможностите, които му дава системата. Иска да издигне университета до нивото на добрите световни университети, в които има практика преподавателите да са хора от бизнеса. Прави го. Кани гост-лектори и се опитва да разчупва стереотипите. Приех поканата да гостувам с лекции на теми, свързани с „Управление на процеси“, с нескрит ентусиазъм. Не го загубих докрая на краткото си гостуване, но излезнах от там с много въпроси: Какво мотивира преподавателите? Какво ги задържа да работят с тази материална база? Как издържат физически и психически? Аз…

Continue reading

Човек от желязо в кутия от стъкло

„Стъклената клетка“ е името на благотворителната кауза на Краси Георгиев, заради която той е затворен в кутия насред София. Каузата отново е силна: Превенция на зависимостите в детска и юношеска възраст. Събраните средства отиват при Сдружение МЪСТАРТ, които ще реализират амбициозните цели на този проект: да се изготви и реализира програма за превенция на зависимостите, която да стигне до училища, учители, родители, училищни психолози, така че да могат да разпознаят първите признаци на зависимост, включително дигиталната. Банковата сметка, на която можете да подкрепите Краси и каузата: IBAN: BG09BPBI79401091464101 BIG: BPBIBGSFСдружение МЪСТАРТ Днес е ден 6 от стъкленото предизвикателство и въпреки, че никога не съм се съмнявала в успеха на Краси, не спирам да мисля за него. Мисля, че това е най-сложното предизвикателство, пред което се е…

Continue reading

Пауновата внучка

Паун седеше под чардака, с лула в ръце и пушеше, загледан в простора. Очите му обхождаха планинските ридове и спрелите се над тях облачета, а умът му блуждаеше свободно над тях. Не мислеше за нищо… Елена го наблюдаваше през широките пенджери, докато вареше джезве кафе. Облачета ароматна пара се издигаха над печката и се сливаха с тези над чукарите. Сипа кафето в чашки и излезе и тя навън, подаде чаша на Паун и седна до него. Загледа се в кълбетата дим и също се отнесе в блаженство. В погледа на Елена все така блестеше искрицата, която пламна при първата им среща, а на устните ѝ грееше онази усмивка, за която Паун навремето прекосяваше цялото село – ей така, само да я зърне, че да му…

Continue reading

Ден на мечтателите`23

Днес е 12 април – Международен ден на авиацията и космонавтиката. Като дете харесвах този празник, защото ми даваше възможност да се възхитя на чужди големи мечти и още по-големи постижения. Като пораснах малко, реших че този празник трябва да стане личен и от 15 години вече, празнувам провъзгласеният от мен „Ден на мечтателите”. Ползвам този ден за преглед на мечтите в списъка, за планиране на следващото предизвикателство или просто за тихо възхищение от поредната постигната мечта. Днешният ден ще посветя на (не чак толкова тихо) възхищение от последното сбъднато начинание. Особеното на начинанието е, че е реализирано с усилията на цялото ни голямо семейство и това го прави още по-специално! Начинанието се казва „Домашни и индустриални системи за автоматизация“ и първата стъпка от него,…

Continue reading

Пролетта идва с обещание

Пролетта идва с обещание за стих.Пълноводно пробуждане, нова лунаПтица в полет, боси крака,Ухание на люляк и прясна трева. Пролетта идва с обещание за страст.Лято синьо и красиво,По-влюбено от предиЛедени коктейли,Сбъднати горещи мечти. Пролетта идва с обещание за свобода.Пъстроцветна, изобилна,Огнен залез, красива дъга,Лек привкус на тъжно море,Аромат на смокини и турско кафе. Пролетта идва с обещание за тишина,Дом, уют, сладкиш с канела,Бяла магия, смешна лунаи ето, пак дошла е пролетта.

Continue reading

Рисуване и вино

Обичам да правя неща за първи път… Винаги когато правя нещо за първи път, научавам по нещо ново за себе си или си припомням нещо добре заровено старо. С помощта на първите пъти откриваме света, на малки стъпки, цвят по цвят, емоция по емоция. Цял живот. Не се страхувам от първите пъти, особено сега, на възрастта, на която е все по-трудно да намериш нещо, което никога досега не си правил и да го направиш за първи път. Много ми е странно като го казвам „на глас“, но наскоро за първи път… рисувах 😊 Усещането нямаше нищо общо с часовете по рисуване, в които мацаш на общо основание и после, пак на същото основание, те изтипосват да те анализират пред целия клас. Може би съм остаряла…

Continue reading

Доброто духче

Не знам таласъм ли е, кикимора ли е или добър караконджул, но снощи беше там! От доста време духчето се беше скрило в дън гори тилилейски и не си показваше носа навън… Нещо го беше изплашило и прогонило – това, че и хората се бяха изпокрили и си мишкуваха привидно кротко или нещо друго – не знам. Но вече няма и значение! Снощи доброто духче, което обединява душѝте, завихря ги в безспирен танц и ги кара да се смеят с цяло гърло, без значение какви безредия вършат краката им, отново беше в любимата ни Хоротека! И беше в най-доброто си възможно настроение. Беше събрало повече от 100 танцуващи душѝ и ги въртеше, въртеше, въртеше… И аз бях там, и аз танцувах и се смях, и…

Continue reading

LeeNeeAnn на 17!

21-ви януари е чудесна дата да се родиш, особено ако си блог. 21-ви януари е по-близо до началото на новата година, отколкото до каквото и да било друго от нея и това го поставя в „Сезонът на големите обещания“. Ако си човек, обещанията са дадени на себе си, може и насаме… Ако си блог обаче, обещанията идват отвън, сливат се с празника за рождения ден и не могат да бъдат потулени след това 😊 На 17-я рожден ден на LeeNeeAnn се събраха част от най-старите и най-верни приятели. Разказахме си всички весели истории от началото на LeeNeeAnn, на Choku-Geri, как ни откри Mari-Ana, защо Контесата чете на детето само творби от мъртви автори и какво общо има с това сладкарница „Пчела“, къде се дяна K.I.S.S.,…

Continue reading

Заблудата

Дъх на стара родопска къща, пресен хляб и пролет… Ленива писанка и дружелюбен мълчалив старец… Тишина и вятър, брулещ вековни дъбове… Съкровеното и истински човешкото, без грим и суета… Усещане за уют и умиротвореност, за бягство и спасение, за край и начало, едновременно… И въпреки, че книгата се казва „Заблудата“, тя съдържа единствено и само истини – изконни и човешки – такива, които искаш да помниш и такива, които се опитваш да забравиш… Всеки разказ е всъщност цяла вселена и хем има начало и край, хем те кара да разширяваш и довършваш историите в главата си – истории, които със сигурност не са твои, но толкова силно се откриваш в тях, че се чувстваш заобиколен от невидима сила, защитен и не сам… Най-хубавите разкази ги…

Continue reading

Моите почитания, г-жо Робева

Когато отиваш на спектакъл, обикновено казваш „Отивам на опера“ или „Отивам на театър“, или… на рок-концерт, на симфоничен концерт… За да опишеш спектакъл на Нешка Робева, трябва да изброиш всички видове танци, спортове и музика, които познаваш и със сигурност ще изпуснеш нещо. Пък и дори да успееш да ги изброиш, кой ще ти повярва, че в един спектакъл можеш да видиш съчетани рап, брейк, хип-хоп, кан-кан, танго, суинг, рок, сиртаки, турски фолклор, и всичко това елегантно и нестандартно преплетено с български фолклорни елементи – ръченица, Джиновско, шопски (граовски) елементи, както беше в „Купонът“?! Или пък друга, по-смела комбинация: опера, балет, кан-кан, рок и пак български фолклор, както беше във „Търси се Фигаро – последната грешка на Нешка“. Моменти от „Търси се Фигаро – последната…

Continue reading

Какво работят тези хора?

В следващите редове ще споделя с вас думите, които в далечната 2012 година ми спечелиха среброто за ЕМЕА (Europe, Middle East & Africa) на състезанието за професионалисти, работещи в Контактни центрове, организирано от Международната асоциация за обмен на най-добрите практики в контактни центрове. Тогава трябваше да представя работата си по внедряване и одитиране на системи за управление на качеството в контактни центрове, като аз избрах да се явя в категоия Quality Auditor. Спомням си, че това беше годината, в която въвеждаха тази категория и все още нямаше информация какво трябва да кажеш, за да имаш шанс за класиране, а и самите организатори не бяха подготвили кой знае колко стриктни насоки, освен че имаш точно 10 минути на сцена и след това ти гасят микрофона и екрана!…

Continue reading

Дачи, която управлява процесите и пилотира работата и живота без излишен риск*

Специален проект на Капитал за Telelink Business Services: Талантите на Telelink Business Services с техните лични истории и разнообразни работни занимания в специалния проект “В добра компания” Даниела Соколова, специалистът по “Управление на процеси” в Telelink Business Services, знае какво се случва три хода напред и никога не скучае 5 ноември 2022 Снимка: Яне Голев “Всяко нещо е процес. Когато станете сутрин, първо си обличате бельото и после панталона, не обратното. Ако го направите наобратно, ще пострада нещо друго, най-малкото имиджът ви, смее се Даниела и продължава: Това е процес. Опитвам се да помогна на всички и най-вече на колегите си да разберат, че процес и живот е едно и също нещо. Не може да живееш без него, не може да живееш и без What…

Continue reading

Моторите на Ваклин

Ваклин Йосифов живее в може би най-китната част на Родопите – районът около Златоград. Когато преди 7 години се пенсионира и остава с повечко свободно време, превръща любовта си към моторите в хоби. Започва да издирва и събира стари мотори, да ги реставрира и консервира. Събира ги основно от района, цели или на части – всички, пренесени изцяло със собствения му пасат-комби. Моторите, които събира на части – старателно сглобява, тези, които са що-годе цели – възстановява до състояние да бъдат в движение и след това консервира двигателите им. Някои части стигат до него чак от другия край на България, но по-важното е, че за сглобяването и възстановяването на моторите използва само оригинални части. Оттам идват и предизвикателствата – части за такива машини отдавна вече…

Continue reading

Clair de lune

Захвърли ме обратно в детството като в сън, за който не можеш да вземеш решение добър ли е или лош… Обратно при истории, разказвани с половин уста и само сред най-близките и доверени приятели… Обратно при страха да закачиш парче халва на конец, да поискаш прошка, да се похвалиш с червен борец… Пред малката портиерска стаичка, в която сега живее странна възрастна дама с добри очи, остър език и пиперливо чувство за хумор… Картините от детството изплуваха една по една в главата ми, идваха като вълни, заливаха ме, потапяха ме и ме издигаха… Преживях не само историята на Жюси и нейните предци, преживях отново своята… За мен книгите са като виното – или са хубави, или не! Понякога нюансът може да е по-скоро сладникав, друг…

Continue reading