Преди Облакът да срещне Вятъра

Много преди Облачето да срещне Вятъра, когато още беше малко дете, то растеше спокойно и щастливо, на едно прелестно и просторно място, в самото сърце на Балкана. Тогава то, с всеки нов ден, откриваше света, мамещ и любопитен, видян такъв, какъвто могат да го видят само очите на малките деца.

И, както обикновено се случва с всички малки деца, докато растат, Облачето откриваше мечтите! Всяка сутрин, когато отвореше очички, то виждаше величествения Балкан, облечен в пъстроцветна дрешка, как гали простора и флиртува с Облаците. И не само с облаците, а и с едни особени горди птици, които не бяха като другите. А не бяха като другите, защото дори не бяха птици! Това бяха най-свободните, величествени и горди същества, от всички, които се рееха в Небето. Те идваха сякаш от никъде и изчезваха отново в него…

Облачето мечтаеше да бъде там, горе, при тях, да открие вятъра и да почувства свободата. Мечтаеше, но се страхуваше. Все пак си беше още дете!

И така, с всеки изминал ден, Облачето растеше и от дете се превръщаше в момиче, което продължаваше да мечтае да лети. И докато мечтаеше да лети, срещна Любовта и на нейните крила се понесе към един нов свят, изпълнен с Щастие и нови емоции. Но не забрави мечтата си да бъде с птиците, само я зарови дълбоко, на сигурно място.

Мина време, и точно когато Облачето си мислеше, че е забравило за детските мечти, в един ден, не съвсем обикновен, то срещна топлия Бриз. Бризът наскоро бе летял и разпалено разказваше на Облачето приказни истории за същите тези свободни, величествени и горди същества, които летяха в Небето, а дори не бяха птици! И Облачето, което вече беше жена, но някак по момичешки непораснала жена, се сети за своята мечта! Сети ли казах? Не, не е това думата!

Истината е, че Бризът заля с топлината си Облачето, изпълни го с лека лятна мараня и още преди то да се усети, мечтата му изплува отгоре и се върна толкова жива и пламтяща, сякаш през цялото това време е чакала единствено този миг.

А най-хубавото беше, че Бризът познаваше ветровете и обеща на Облачето да сбъдне мечтата му…

2 Comments

  1. Много красиво е! 🙂

  2. Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Троянският Балкан

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.