Когато Вятърът се върна…
Когато Вятърът се върна, Облачето все още беше там. То вече не плачеше, беше се успокоило, усмихваше се и дори играеше със Слънчицето на онази игра, която бе научило от малките пуйчета. Спомняте си я, нали? Вятърът научи какво бе сторил, но не го разбра… Или може би не искаше да го проумее! Не само, че не искаше да проумее, но дори говореше сърдито и надменно на Облачето. Обясни му, че той е един много важен Вятър и има стотици облачета, за които да се грижи и да люлее в Небето. Облачето се почувства така, сякаш бе спряло порива на Вятъра! Вятърът, по-студен и пронизващ от всякога, посъветва Облачето да потърси други Ветрове… Облачето се натъжи отново… То знаеше, че не е най-важното Облаче в…