Имало едно време една принцеса, която освен че била умна, разумна, прелестна и омайна, била и много добра и благородна (естествено, нали е принцеса). Тя обичала да пътува из царството и да среща най-различни хора. Срещала странни хора, срещала и страшни хора, срещала смешни хора, срещала и глупави хора и макар на пръв поглед всички те да били различни, всички те имали нещо общо – даже две общи неща – харесвали принцеси и обичали да си говорят с тях и второ – всички те носели страхове. Смешните хора носели смешни страхове, страшните – страшни, глупавите – глупави и т.н. (схващате идеята)
Та, всички тези хора, обичали да си говорят с принцесата и да споделят с нея страховете си. Принцесата с радост им обръщала внимание и ги изслушвала, защото виждала, че след това те си тръгвали спокойни, уверени, усмихнати и умиротворени и в очите им нямало и помен от предишния страх. Това, което принцесата не знаела тогава, било, че като взимала страха на хората, тя ставала страхлива. И колкото повече страх взимала, толкова по-страхлива ставала. И още по-лошо даже – вече не можела да различи кой страх бил странен и кой страшен, кой смешен и кой глупав…
Така, лека-полека, принцесата започнала да се страхува, че ще започне твърде много да се страхува и от много страх в сърцето й няма да остане място за нищо друго, а както всички вие добре знаете, в принцесешкото сърце трябва да има място за приказни принцове, принцесешки приказки, турнири, любови и … шоколад, а не за страх…. И ако това беше обикновена приказка, никой принц нямаше да може да спаси принцесата, защото принцовете разбират от копия, битки и турнири, в краен случай от любов и някоя и друга билка, и в мнооого краен случай, част от тях знаят някои отговори на важни въпроси, но … страх… принц и страх – няма такава комбинация!
За щастие на принцесата, обаче, нашата приказка не е обикновена и точно когато принцесата започнала да се страхува, че няма да има кой да я избави от страховете й, се появил напет, силен, услужлив и … доста умен, впрочем, принц…
(мдаааам, принцесата не била срещала умен принц досега и си мислела, че те не съществуват, защото ако всички принцове бяха умни, нямаше да им се налага да основават КГБ, нито пък да искат лявата ръка на принцесата, нито пък щеше да се налага на принцесите да ползват ЧАР за убеждаване на принцове, нито щяха да ходят с цяла свита от придворни билкари, сладкари, смешници, мълчаливци… – един умен принц би си вършил сам работата, ама айде, това са прочетени приказки вече 🙂 )
Та, както казах, принцът се появил точно навреме, за да помогне на принцесата да се отърве от страхове, които била събрала с добрината си…
(трябва да призная, че и за моя изненада, принцът се оказал наистина умен… почакайте само да чуете какво посъветвал принцесата…)
Когато принцът се запознал с принцесата, станало нещо много странно – той не забелязал, че принцесата е умна, разумна, прелестна и омайна! (представяте ли си?!) Единственото, което забелязал, било че принцесата е … страшно странно смешна, но понеже бил умен (помните, нали!), веднага разбрал, че събраните страхове са превзели принцесата и са я променили. Принцесата се изплашила (много ясно, нали вече била страхлива!), че е изгубила всичката си прелестност и омайност, но той я успокоил, че те само са се скрили дълбоко и когато страхът си тръгне, те ще се върнат отново. Принцесата харесала това обяснение и била готова да го послуша за всичко (почти 😉 )
Принцът само това и чакал. Той я накарал да направи страха на топчета (нямам нищо общо, не знам защо на топчета) и да ги събере в чувал, оплетен от водорасли, морска пяна и русалска песен… (е, сега, от къде е взела чувала? – принцът го донесъл… Пропуснах ли да кажа, че доплавал с кораб? Да? Е, добре – Принцът Доплавал С Кораб!) Принцесата не чакала нито миг повече и извадила и от най-дълбоките кътчета на сърцето си всичкия страх, който намерила. И тъй като вече отдавна не било ясно кой страх е неин и кой – чужд, тя събрала всичко, което намерила… Затова и топчетата станали най-най-различни – малки, големи, едноцветни, шарени, прозрачни, твърди, меки, леки, тежки… всякакви! И напълнила не един, не два, а цели три чувала!
Принцът събрал придворната си свита, натоварил страховете на принцесата и потеглил… Обещал й да ги изхвърли в най-дълбоките води на най-далечното море отвъд хоризонта… Принцесата не възразила… и принцът тръгнал толкова бързо, че никой не разбрал дали обещал да се върне…
Някак си, нечестно за читателя завършва първата част. Какво станало с принцесата? Като е извадила всичкия страх, какво е станало със смешното и странното, което е приела от останалите? Разказвачът разбрал ли е дали принцът е обещал дали ще се върне? Кога ще продължи продължението? И много други въпроси.
Абе важното е, че ще има още 🙂
Продължение?! Продължението?! Или продълженията?! Абе вие май сте забравили да прочетете приказката за търпението 🙄
Разкажи ни, чичо Ник, разкажи ни приказката за търпението
Да, да, как ли пък не. Неслучайно обръщението беше „никога“ 😛
Но пък може да започнеш от там, може пък да ти допадне 🙄
🙂 Аз не случайно споделих, че приказката ще е с “очаквано неочакван край” – демек неочакваният край от мен, очакването от вас :), макар дотук да не се справяте особено добре 😆
T.e. казваш, че не чакаме качествено, да?
Аз просто чакам немълчаливо 😛
@Ник, сега, като се замисля, “Никога” дава добро определение за тебе 😛
Иначе имам две титли по Мис и Мисис Търпение 🙂
е, качествено, колко да е качествено – аз подаръци и подкупи до тук не видях… :))))))
хахахахахахахаха …
Добра си. Много си добра.
За подкуп – една приказка?
Или много еФтино се опитвам да мина 😀
Не, Божо, добре е 🙂
Давай да чуем 🙂
“Принцесата най-накрая реши да свали принцесешката рокля, да облече дрехите на народа си и да се гмурне сред тях. Единственото, което нямаше как да скрие, бяха жадните й за живот очи и заразителната усмивка …” малък подкуп
А сега де, коя да е, че да не се получи обратен ефект… Тя deni4ero добре действа, може да е достатъчно,
Да опитаме с тази:
http://www.webkeybg.info/the_cave/doc/insomnia.pdf
Малееее, Божо,
“струпване на разчленени тела, локви съсирваща се кръв, разпръснати части от човешки органи, разкъсани брони и пречупени оръжия. Цялата сцена бе покрита от ята гарвани…стоновете на ранените, миризмата на пушек кръв, коне и пот … “, а аз се тръшкам, че съм се приготвила да удавя принца!
… НОоо, ще се произнеса, като я дочета!
Е, деничеро, това е стара приказка 😉
http://leeneeann.info/?p=8867 🙂
Аха – изтече информация 😉
Ха! Мога да направя смесица между твоята стара, моята недописана и тази на Божо. Нещо от сорта на:
“Принцът бе припаднал от здравословния шок, който организмът му получи от милилитрите портокалов сок и кафе, които Принцесата вежливо му поднасяше. Като отявлен войн той беше навикнал на сушена пастърма и броколи. Така или иначе, Принцът не разбра, че е припаднал, защото беше оглушал от възторжените писъци на същата Принцеса, в които се чуваше лека истерия и преиграна емоция. Когато се свести, около него имаше разчленени парченца шоколадови бисквити. Виждайки ги, Принцът реши да припадне отново. Просто за да е сигурен, че Принцесата няма да го накара да яде отново сладко…”
deni4ero рулира!!!
хахахахаххах, даааааа, ето така се чака!!!
Още малко такова чакане и втората част ще е готова 🙂
И, да, Божо, изтече информация 😉
А аз да попитам дали принцът е направил еко оценка, когато се е наканил да изхвърля токсични психически отпадъци в открити води? Намирам поведението му за доста безотговорно към околната среда и като цяло решенията му ми приличат на обикновено замазване на положението и нищо подобно на движение за реално рециклиране на страховете, устойчиво развитие на обществото и икономика с нулев психологически отпечатък.
gost, имаш право – мисля, че не е направил еко оценка, когато се е наканил да изхвърля токсични психически отпадъци в открити води и наистина поведението му прилича на обикновено замазване на положението с нулев психологически отпечатък…, ама… влез му в положението – има човекът принцеса за спасяване, ако тръгне да вади еко-оценки, ще я спаси някой друг и той ще се превърне в принц-канцеларски плъх, вместо да бъде The Принцът!
Ти как би постъпил? Кое би предпочел?
Принцеса или разрешително? 😆
Отговорът изглежда очевиден, нооо…. представи си, че тихо и кротко, като българско химическо предприятие изхвърли отпадъците при първи удобен случай. Разбира се, ще забере принцесата със скоростта на брат ми през пакет шоколадови бисквити и разбира се, ще идат на меден месец, и разбира се, ще я изведе на разходка с яхта… и тук идва проблемът, или по-точно моментът, в който, докато щастливо клатят крака през перилата на яхтата, изведнъж от дълбините изскача риба обърната с корема нагоре, а после втора, и трета, и кит и огромен кракен, и още, и още, докато цялото море не бъде обсипано с интоксикирани подводни създания, които не могат повече да живеят в мрак, под високо налягане, а сега вече и в безмилостен, необезопасен страх. Представи си как едно такова събитие ще се отрази на съвместното съществуване на приказните ни герои.
Струва ми се, че един разумен подход за справяне с положението би бил принцът да се бръкне малко в съкровищницата на своите и да инвестира в research&development, та да открие, че с микс от малко разум, известно количество образование, доста смях, не малко любов, известна доза съпричастие, сравнително не до чак толкова много разбиране, една прегръдка за сгушване и съвсем много качествен шоколад всички страхове могат да бъдат неутрализирани, след което да бъдат продадени като вторични суровини в Холивуд, където да бъдат рециклирани, допълнително разблудкани и да бъдат вкарани в повторна употреба за масово ползване по филмите, където да не плашат никого.
Това как ти звучи, м?
Тц… не става… ако наблегнем на мнооого шоколад за неутрализиране на страхове, скоро на принца ще му трябва хоро от принцове, за да прегърнат принцесата…
🙂
Айде, айде! Това неговото не са причини, а оправдания. На мен просто ми се струва, че принцът си пада леко стиснат да ти кажа… 😛
Е…, и ще си плати 😉 😆 😆 😆
Заплахата ти, Дачи, може да разреже въздуха 😀
Освен това си мисля, че Принцът не дава шоколад на Принцесата, защото той го опосква сам, на тайно. Като Хамстер го пъха в устата. Принцът Хамстер.
мдам… Принцът Хамстер с еко-разрешително 😆
Толкова ли трудно беше да му кажеш името отначало? 😛
🙂 Това е героят на gost, не моят 🙂
Нали знаеш – всеки сам да си се оправя с принцовете в собствената си глава 🙂
Скромността не ми позволява да си припиша всички заслуги. Мое е само еко разрешителното. Хамстерът е от Лю, а принцът – на Дачи. Мисля, че всички трябва заедно да си поделим овациите за екипната си работа. 😛
Е, което си е право, право си е!
… шоколад ли ще хапнем по този повод? 😉
Кога и къде?
Където кажете, Ваша Рошавост, щом черпите, ще се съобразим с Вас!
Чакам ви в едно кафене в Капана.
ооо, в капани доброволно не влизам, Пък! 😆
Ще трябва да се постараеш, за да ме подмамиш там 😉
Довери ми се 🙂
… приятна музика стил Сезариа Евова, обзавеждане стил винтидж …
… още малко…
Ай ся, вие за снимки не сте ли чували 🙄
Ник, заповядай да направиш снимки 🙂
Ха-ха, значи ще трябва да изкушаваш двама 🙄
Ник, има много красиви местенца в този Капан, които да снимаш от най-различни ъгли. Този квартал, наречен, Капана, е артистичният квартал на града – много уютен, много красив, малко ретро, с много приятен дъх на романтика, а, както всички се съгласихме преди няколко години, ти упорито криеш свота романтична душа 😛
Така че, заповядай на чаша топъл шоколад с нас в Капана 🙂
Pingback: LeeNeeAnn » Blog Archive » Лов на принцеси