LeeNeeAnn

Обичам игрите на думи, сентенциите и поговорките, особено, ако съдържат поука и игра на думи 😉 . Нещо от рода на: “Добрите преценки идват от опита. Опитът идва от лошите преценки!”, ме забавлява искрено. И в същото време ме кара да се замисля. Откъде идват добрите и лошите преценки? От късмета или от случайността? А откъде идва късметът? От случайността? Какво е случайността? Съществува ли изобщо нещо такова като “случайност”. То е нещо почти като “неизбежността”. Случайността неизбежна ли е? Може би случайността е неизбежност, за която не сме били предварително уведомени и не сме се примирили с нея?! Уж нещо е неизбежно, защото не можеш да му избягаш, но ако спреш, обърнеш се и го пресрещнеш “очи в очи”, то се превръща в най-обикновена…

Continue reading

Градът е утихнал и вече спи. Само уличните лампи мъждукат тихичко, сякаш ги е страх да надникнат в тъмнината.  Тишината боли… Един прозорец свети, а зад него един мъж не спи. Там някъде свири саксофон…  Парещите му звуци раздират тишината, разказвайки историята, която той иска да забрави. История за една несподелена любов. История стара и винаги нова. История, повтаряща се от началото на света, но винаги различна. Всичко в любовта се повтаря… Всички истории за любов си приличат… Саксофонът плаче заедно с него.  Медните звуци редят думи и довършват незапочнатите изречения.  Думите се сипят в нощта като бисери върху топъл сатен…  Меко и нежно…  Плъзгат се плавно и се претопяват в тишината.  Изчезват без да оставят следа…  Всяка нощ…  Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, свири саксофон……

Continue reading

Може би преди около една година, долният текст или част от него, се появи като коментар или в one.bg или някъде тук. И понеже времето, през което не съм влизал там, за разлика от тук, също наближава почти кръгла година, ще си позволя да го пусна пак и отново, макар и с дребни промени, като се надявам да не ме ритате много (поне не по главата и не с кубинки) :-P… Еманципацията, както много други хубави идеи, родени преди няколко века, с течение на времето се изражда до неузнаваемост. Започната още през далечната 1504 година от една италианка (Кристина Де Пизан), лансирала първа искането за право на жените на образование и политическо влияние, преминала през херцог Де Кондорсе с неговото искане за предоставяне на граждански права на жените, последван от Теодор Готлиб фон Хипел, призоваащ за пълноправие на…

Continue reading

Напоследък на пазара за офис техника станаха много популярни устройства, които съчетават в себе си много функции – т. нар. Мултифунционали /на жаргон/ – принтер, скенер, копир и факс. Лошо при тях е, че като се развали една от функциите и устройството влезе в сервиз, оставаш и без другите три.  Знам, че аналогията е зловеща, но в съвременната действителност, “слабият” пол представлява точно това – 4 в 1 – съпруга, майка, служител и ЖЕНА /последното е екстра/. И тук, като се разстрои едната функция, отпадат и останалите три 😉   Това е колкото казано на шега, толкова и сериозно. Предизвикателството да бъдеш работеща майка и съпруга не е за пренебрегване. Най-трудно, обаче, е определянето и спазването на приоритетите.  Балансът семейство/работа е трудно постижим. Колкото и да…

Continue reading

Без значение дали детето ни е ходило на ясла и детска градина, дали му е харесвало или не, неминуемо идва времето за училище. И вече няма значение дали тази идея му допада или не. Неоспорима е необходимостта от ходене на училище. Поне за мен. Но как да изберем подходящото начално училище /от първи до четвърти клас/? Изборът е наложителен и не е маловажен. Децата, които ходят на детска градина, “карат” предучилищния клас там.  Деца, които не ходят на детска градина, трябва да се запишат и да изкарат предучилищна подготовка в някое училище. За родителите на тези деца, времето за избор настъпва с една година по-рано. Ако детето не ходи на градина и ще ходи на предучилищна, е добре да го запишете в това училище, което…

Continue reading

Често си задавам този въпрос. Отговорете ми.   Кой е измислил думите? Кой е решил какво да значи думата “любов” и какво думата “омраза”, например? И как го е обяснил на останалия свят? И как са разбрали, че “amour”, “amor”, “love”, е все същото, но на други езици? Кой е измислил думи като “случаен”, “честен”, “справедлив”, “манипулация”… Защо по количеството думи, които знаем и ползваме съдят за нас като за хора и интелект. Това, че не знам значението или правописа на някоя дума, прави ли ме по-глупава, по-недостойна или по-лош човек?  Има ли минимални изисквания от 1000 думи, например, които трябва да ползваш свободно, за да си част от обществото? Защо хора, които ползват едни и същи думи, от един и същи език, не могат да се разберат по…

Continue reading

Да сте бели и червени, весели и засмени, силни, смели и добри! Това е един от любимите ми празници, защото си е чисто български, също като лютеницата 😉 И понеже, каквото и да кажа, ще е казано вече,… просто нищо няма да кажа 😉 ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Continue reading

Когато един безпардонен мъж ме попита “Какво означава “да простиш”?”, аз отвърнах: – Да дадеш втори шанс! – Да забравиш, така ли? – Не, просто да дадеш втори шанс. Можеш да дадеш втори шанс и без да забравяш, достатъчно е да простиш. – Мога да дам втори шанс и без да простя. Аз не прощавам! Разговорът обещаваше да се превърне в спор, затова го прекратихме по взаимно съгласие. Малкото свободно време за нормални разговори не бива да се пропилява в безсмислени спорове. Продължих да мисля за това. Ако някой твърди, че не прощава, това прави ли го наистина безпардонен? Ако работата ни изисква да сме безпощадни, безкомпромисни и безпардонни, това не означава, че и в личния си живот сме такива, нали? Прощава се обикновено за…

Continue reading

Напоследък се забелязва едно известно негодувание сред принцове и рицари. Тъгуват за отминалите времена на дуели и рицарски турнири, когато на победителя се е падала не само ръката на принцесата, а цялата принцеса, заедно с първата целувка при това. И се питат “Какво стана, принцесите ли се свършиха?” Неее, не са се свършили принцесите. Просто “Здравната каса” фалира, защото докато победителят се радвал на своята принцеса и се наслаждавал на първата си целувка, другите 10-15 участника се мотаели по болници и санаториуми. Съвременните принцове и рицари роптаят най-вече срещу това, че все по-трудно стана да получиш целувка от принцеса. Особено първа целувка. Всички знаят, че след първата целувка, принцесите дават следващите с удоволствие. Което от една страна е хубаво, защото това значи втори шанс, ако…

Continue reading

Нашият блог е моята крепост. Всъщност думата „крепост” не е най-точната, защото тук може да влезе всеки, да ни остави нещо от себе си и да си тръгне. Може и да не си тръгва. Може да намине отново, може и никога повече да не пристъпи прага ни. Всеки е добре дошъл и всеки е свободен да си тръгне, когато пожелае. Да, „крепост” не е най-подходящата дума. Това е моето място за бягство от реалността. Не точно бягство… По-скоро начин за спасение. Място, където мога да пиша. Писането само по себе си е вид спасение. Сядайки пред празния екран, имам време да премисля отново това, което ме е развълнувало, подразнило, впечатлило, разстроило, заинтригувало. Имам време да го филтрирам и да преценя дали си заслужава да бъде…

Continue reading

Днес, 14 февруари, е професионален празник на мечтателите, романтиците, оптимистите, ентусиастите и на всички останали перманентно влюбени хора. Честит празник на влюбените в небето, морето, водата, земята, планината, тревата! 😀 Честит празник на влюбените в облаците, звездите, дъгата! 😀 Честит празник на влюбените в тишината и свободата! 😀 Честит празник на влюбените в летенето, плуването, скачането, катеренето, спускането… 😀 Честит празник на влюбените в предизвикателствата и авантюрите! 😀 Честит празник на влюбените в живота, приятелството и любовта! 😀 На вниманието на всички останали: Днес се очакват невиждани задръствания във всички магазини за цветя, бонбони, шоколад, напитки, плюшени играчки, парфюми… Моля, проявете разбиране, особено ако на човека до вас му излизат сърчица от очите… 😉

Continue reading

Има въпроси, чиито отговори са ни известни. Има такива, на които си мислим, че знаем отговорите. Има въпроси, които се боим да зададем, защото не сме сигурни, че искаме да чуем отговорите. Има въпроси, чиито отговори знаем, но не ни харесват и се правим, че дори и въпросите не знаем… А някои въпроси все още търсят отговорите си.   Защо винаги когато печелим нещо, губим нещо друго? Защо, това, с което не намираме сили да се справим, наричаме „неизбежно”? Наистина ли съществува неизбежното? Защо неизбежното е лошо и от него боли? Аз нямам тези отговори… А вие?

Continue reading

Стоях си кротко един ден и си чаках нещо. Ден като ден, чакането и то най-обикновено, поне в началото, докато към чакащите не се присъедини една странна личност, която каза, че й напомням някого… – Кого? – попитах, хем учудена, хем леко притеснена… – Жожо-виелицата! – отговори странната личност – Познаваш ли Жожо-виелицата? – Ммне, разкажи ми за него, моля. – За него ли? Жожо е МОМИЧЕ! Нали ти казах, напомняш ми на нея… – Разкажи! – помолих аз, дваж по-заинтригувана, и странната личност започна да разказва… *** Жожо, както вече ти казах, е момиче. На пръв поглед най-обикновено, но погледнеш ли я втори път, започваш да се питаш какво се върти в главата ѝ… Хм, главата ѝ… Май от там тръгва този прякор “виелицата”……

Continue reading

“Най-дългият път започва точно пред краката ти.” Всеки рицар, принц, та дори придворен разказвач на приказки от най-далечното кътче на най-затънтеното царство знае това. Знае къде води този път. Знае какво го чака в края. Но малцина са тези, които се осмеляват да тръгнат по него. Пътят е дълъг. Пътят е къс. Пътят е труден. Пътят е лесен. Пътят е прав. Пътят е крив. Пътят е светъл. Пътят е тъмен. Пътят е равен. Пътят е стръмен. Пътят е път. Пътят е брод. Пътят е пътечка през гъста гора. Пътят е друм през поля. Път, осеян с препятствия и предизвикателства, с доверие и лъжи, с предателства и приятелства. Път, покрит с остри камъни, посипан с пепел от рози, постлан с килим от горски теменужки, облян с…

Continue reading

Понякога писмената комуникация не е чак толкова лошо нещо и ражда весели … стихчета. Това е краят на един разговор, отпреди десетина дни ;), но тъй като пак за принцеси иде реч, си е актуален и сега 🙂 И не знам дали защото в края на работния ден, хората нещо изперкват или просто защото Пейо го бива в провокациите, но, според мен, стихчето стана … сладурско (?) … май … Пейо: …….. Дачи: засрамено човече, т.е. “пейо ме смути и не знам какво да кажа” Пейо: колко по-хубаво е с “пейо” в изречението 🙂 ………. Пейо: отде ги извади тия шамари, дето тоя поет ми удари на моята възхитена от деликатност душа се образува болезнена синина Дачи: извадих ги от едни тайни джобчета където ги…

Continue reading

Живял е нявга в едно царство Рицар. Наричали го Мрачния рицар, макар и не съвсем заслужено. Той имал коса, черна като гарванови пера, очи тъмни като най-дълбоката пещера, яздел непокорен черен кон, имал черен щит и черни доспехи, черен меч и черно наметало. Изглеждал така, сякаш нощта му била сестра! Всички единодушно вярвали, че в гърдите си носел също толкова черна душа. Но дали това било така? Никой не можел да прецени със сигурност, защото Рицарят не говорел с никого и никой не знаел какво мисли той. Мислите му обикновено били изписани в очите му, но никой не се сещал да ги погледне. Или не смеел – от страх… Мрачният рицар бил самотен и много тъжен. Не говорел, защото смятал думите за излишно губене на…

Continue reading