Може би преди около една година, долният текст или част от него, се появи като коментар или в one.bg или някъде тук. И понеже времето, през което не съм влизал там, за разлика от тук, също наближава почти кръгла година, ще си позволя да го пусна пак и отново, макар и с дребни промени, като се надявам да не ме ритате много (поне не по главата и не с кубинки) :-P…
Еманципацията, както много други хубави идеи, родени преди няколко века, с течение на времето се изражда до неузнаваемост.
Започната още през далечната 1504 година от една италианка (Кристина Де Пизан), лансирала първа искането за право на жените на образование и политическо влияние, преминала през херцог Де Кондорсе с неговото искане за предоставяне на граждански права на жените, последван от Теодор Готлиб фон Хипел, призоваащ за пълноправие на жените в политиката и образованието. Първият документ на феминизма е написан още през 1791 г. от Олимпия де Гуж – “Декларация за правата на жените и гражданките”, по ирония на съдбата екзекутирана през 1793 като “жена, загърбила достойнствата на своя пол” (а равни права с мъжете, френските жени получават чак през 1945 г.). След 1848 година, нещата започват да набират скорост — едно след друго се провежда първата конференция за защита правата на човека (в Сенека фолс край Ню Йорк), създала основата на движението за защита на женските права, като много от принципите, формулирани тогава, влизат и в приетата след 100 години Обща декларация за правата на човека, минава през 1857 година с провеждането на първия женски митинг (да, да, датата е 8 март), стига до 1869 година със създаването на първата в света обществена организация само на жени (National Woman Suffrage Association), за да стигнат (може би) своя връх през 1893 година, когато за първи път в света, в Нова Зеландия и Колорадо, жените получават избирателни права.
И само десетина години след това (през 1904), започва израждането на идеята. Създаденият тогава Международен съюз за равноправие на жените, борещ се за избирателни права и ползващ се от подкрепата на средната класа, интелигенцията и буржоазията бива определен от марксистите като форма на буржоазен феминизъм, за разлика от пролетарския феминизъм, който щял да реши всички проблеми на жените, за да се достигне до сексизма и всички злоупотреби, направени в негово име.
И след тази кратка разходка из историята на изкристализирането на правата на жените, трябва да спомена че най-голямата грешка (imho) на повечето привърженички на еманципацията и феминизма е, че искат да бъдат като мъжете — искат да доминират, а някои от тях и да дискриминират. А не са наясно, че целият чар на този свят, в който живеем се крие в различието между хората, в това всеки ден да откриваш някоя нова, непозната досега разлика — дали в някой друг човек, дали в човека, с когото живееш, или някъде съвсем другаде, не е от голямо значение. От значение е да го търсиш и когато го намериш, да успееш да го оцениш. А това все още го могат твърде малко хора на земята :(.
🙂 Прекрасна статия, както обикновено.
Съгласна съм, че идеята на феминизма е тотално изродена, към днешна дата жените не са спечелили особено много, но пък сякаш са изгубили най-важното – привилегията да бъдат женствени.
Вчерашната статия за мултифункционалното устройство го потвърждава в най-висока степен.
Благодаря за всички ценни неща, на които попадам в този блог.:-)
Честит празник на по-емоционалната половина от човечеството! Нека запазим усмивките на лицата си, сексапила в телата си и младостта в сърцата си!
Честит празник! Днес целия център на един морски град ухае на цветя, много е хубаво!
Пожелавам на всички жени да бъдем себе си първо чрез себе си, и после чрез някой друг (като решим). Да бъдем усмихнати, красиви и даващи.
Благодаря на този блог за статиите, които ме карат да се замислям за много неща!
Еличка, благодаря. Честит и на теб!
Защо само на по-емоционалната половина? Аз бих казала, честит празник и на мъжете, защото без тях нямаше да сме жени.
Ани, Рея, Честит празник и на вас. Благодаря, че сте тук!
Феминизмът е различен. Вярно, има и такива активистки, наричащи себе си феминистки, които се стремят към доминиране 🙂
“Еманципация” е дума от латински произход и буквално означава “формално освобождаване на лице” – тогава се е имало предвид даване свободата на роб (“формално” – т.е. спазени са всички формалности). Сега се употребява и при навършване на пълнолетие, както и в конкретни случаи – при сключване на брак преди това (т.е. преди навършване на пълнолетие). Независимо дали иде реч за лице от мъжки или женски пол. Думата е добра, друг е въпросът кой как я разбира 🙂
Впрочем, искам да кажа, че “общоприетото” значение на двете думи си е изцяло мъжко и няма нищо общо с реалното. Шегувам се за “мъжкото” значение, но трябва да сме малко по-внимателни с думите 🙂
Честит празник!
Честит и на теб, Илла!!!
Ееееххх, one.bg….
Толкова отдавна не съм влизала там, че току-що се оказа, че не си помня паролата 🙂
Ники, как се сети за това място, точно пък днес?!
LeeAnn, индивидуалните благодарности всяка жена към “своя” мъж да ги изказва 😉
А празника си е чисто женски, един ден в който да се поглезим на воля.
Еличка, искаш да кажеш “един ден, в който да се поглезим на чуждите мъже” ли ;)))) :РРРР, а към своите – само благодарност ;;;)))
🙂 Ние всеки ден си се глезим, но по малко. А на този ден е позволено повече.
Зад всеки преуспял мъж стои една мъдра жена, а зад всяка успяла жена стои един (поне един 😉 търпелив мъж.
Мдааа, тук сме на едно мнение 😉
Жалко, а така обичам да споря с теб 😉