Обичам игрите на думи, сентенциите и поговорките, особено, ако съдържат поука и игра на думи 😉 . Нещо от рода на: “Добрите преценки идват от опита. Опитът идва от лошите преценки!”, ме забавлява искрено. И в същото време ме кара да се замисля.
Откъде идват добрите и лошите преценки? От късмета или от случайността? А откъде идва късметът? От случайността? Какво е случайността? Съществува ли изобщо нещо такова като “случайност”. То е нещо почти като “неизбежността”. Случайността неизбежна ли е?
Може би случайността е неизбежност, за която не сме били предварително уведомени и не сме се примирили с нея?!
Уж нещо е неизбежно, защото не можеш да му избягаш, но ако спреш, обърнеш се и го пресрещнеш “очи в очи”, то се превръща в най-обикновена реалност. А реалността е нещо, с което сме свикнали да се справяме – даваме й определения, вкарваме я в рамките, които устройват лично нас и я управляваме, така както ни е удобно.
А късметът? Красивите случайности са добър късмет, лошите – лош. Тогава “късмет” и “случайност” не е ли едно и също? Тогава може би и щастието е случайност? На английски има една дума, която значи хем “щастие”, хем “късмет”. Тогава как търсим щастието си? Как се борим за него? Търсим добрите случайности? И как така са случайни, след като ги търсим нарочно? Кой ни помага да ги намерим? Късметът ли?
Според мен, нищо случайно не се случва. “Всяка случайност е добре прикрита форма на необходимост” е казал някой умен /не знам кой/.
Ако човек тръгне мислено по стъпките си назад, установява, че нещо, което е мислил за случайност, всъщност се е случило, за да го подготви за следващата случайност, предната за следващата и т.н. назад, откакто се помним.
Най-най-простичкият пример за случайност е блогът, който четете в момента. NeeAnn случайно ме откри в one.bg, където попаднах случайно, поканена от човек, с който се запознах случайно, заради уменията, които бях придобила, започвайки доста преди това случайно да се занимавам с точно определено нещо, попадайки случайно в предишна фирма …
Излиза ли, че едно случайно телефонно обаждане по обява за работа, забелязана случайно преди 9 години е направило възможно създаването на този блог 8 години по-късно?!
Ех, че случайност 😉
“Късмет, късмет, ама каквото си го накъсметиш” – казваше една преподавателка навремето. Няма нищо случайно! Всяко събитие има причина и последствия, които понякога осъзнаваме след 10 години.
LeeAnn, за теб може да е случайност блога, но за нас си е чист късмет 🙂
Еличка, това
много ми хареса 😉 Благодаря ти!!!
Няма случайни неща Случайността е низ от закономерности.
Късметът е когато добрата подготовка срещне случайността…
Pingback: Късмет « Графът
😛 Това ми е убягнало от погледа и го чета едва сега. И ще взема да се върна назад, за да видя, коя е първата случайност, довела до появата на моя блог. 😉 Или пък другите прекрасни неща, които ми се случиха. 🙂
Забелязвам, че не знаете що е случайност и късмет. Аз го разбирам така: Нещо (събитие, действие, положение, състояние) което НЕ е било предвидено и очаквано или няма логично обяснение.
Сами се досещате, че случайността и късмета трябва да бъдат възприети като такива от някой. Защото на теория погледнато няма случайни неща, тъй като зад всичко стои съответната причина, НО от човешка гледна точка ИМА СЛУЧАЙНИ НЕЩА, защото условието за да съществува случайност е НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО – а самият човек напълно отговаря на това условие 😉
🙂