Има въпроси, чиито отговори са ни известни. Има такива, на които си мислим, че знаем отговорите.
Има въпроси, които се боим да зададем, защото не сме сигурни, че искаме да чуем отговорите.
Има въпроси, чиито отговори знаем, но не ни харесват и се правим, че дори и въпросите не знаем…
А някои въпроси все още търсят отговорите си.
- Защо винаги когато печелим нещо, губим нещо друго?
- Защо, това, с което не намираме сили да се справим, наричаме „неизбежно”?
- Наистина ли съществува неизбежното?
- Защо неизбежното е лошо и от него боли?
Аз нямам тези отговори… А вие?
Равновесие в природата ;). Или законът за запазване на енергията?
И аз да задам един въпрос. Нали може?
Хубаво ли ще ни е, ако ни се изпълнят всички мечти?
Поздрави Ему
Съгласна съм с Ему 🙂 Но предполагам, че ако успееш да си в един същи момент на всички места, ще е възможно да имаш и всички неща едновременно 😉 Някъде в Центъра ако си …
А за неизбежното – как ще е винаги лошо!? Дачи огледай се, заобиколени сме с безброй прекрасни неизбежни неща и обстоятелства – трябва да дишаме, земята се върти, има слънце, звезди, вятър… 🙂 Според мен наистина НЕИЗБЕЖНОТО е винаги хубаво и добро! А това, че понякога боли, е друг въпрос и зависи от гледната точка. Смъртта има две лица – едното е страшно, другото красиво – зависи от коя страна си. Краят е само едно ново начало 🙂
Чакай сега. Въпросите без отговор са хубаво нещо. Може би и отговорите без въпроси да са хубаво нещо. То ще си покаже 🙂
Обаче на мен не ми е ясно, какво наричаш “неизбежно”? Може да е физически закон, може да е неуспех в нещо си поради лоша преценка на дадена ситуация, може да е… хиляди неща. Кое точно ти наричаш “неизбежно”?
@Illa
Мисля, че “неизбежно” наричам това, за което обикновено казваме “Така ни било писано, нищо не можах (не мога) да направя”.
Това е нещо, което не зависи от нас… или пък зависи, но не го осъзнаваме съвсем.
Нещо, което не си искал, но се е случило…
Нещо, от което не можеш да избягаш, а на всичкото отгоре като го срещнеш, без да си искал да го срещаш, не знаеш как да се справиш с него…
@Ему
” />
Ако се изпълнят всичките ни мечти няма да е просто хубаво. Ако се изпълнят всичките ни мечти ще е ВЕЛИКОЛЕПНО!!!
Макар, че и това е трудна работа, защото всяка сбъдната мечта води след себе си нови, чакащи ред за сбъдване
@Бенджи
Права си, Бенджи. Харесвам твоите красиви неизбежности 🙂 Благодаря ти.
По-добре без отговори, отколкото без въпроси.
Фатализъм, значи 🙂 “Не знаеш как да се справиш”… Затова на Запад психоаналитиците печелят толкова добре – защото се стремят да създадат илюзията, че се учиш да се справяш и преставаш да си задаваш твоите въпроси. Но и това е начин на справяне като се замислиш 🙂
Извинявай, че се шегувам, но въпросите ти са твърде сериозни, за да си позволи човек сериозни отговори.
Моите въпроси без отговор пък затова са “без отговор” защото или са риторични…или все още търся отговора им 🙂
Защо винаги когато печелим нещо, губим нещо друго? – Всяко нещо има своя цена, тази на загубата е по-висока. Когато човек го осъзнае, разбира колко важна е равносметката. Тя поражда стимул.
Стимул да се справиш с всичко.
Защо, това, с което не намираме сили да се справим, наричаме „неизбежно”? – Не искаме да търсим вината в себе си. Така неуспехът зависи в много по-висша степен от условията, в които възниква.
Наистина ли съществува неизбежното? – Не. Само в главите ни. Нищо не е невъзможно, изход има винаги, но понякога е само един. Когато липсва избор, не можеш да избегнеш единствения. Освен ако изобщо не искаш да вземеш решение.
Защо неизбежното е лошо и от него боли? – Лошо е, защото само неизбежното “не зависи от нас”, доколкото сами се поставяме в границите на невъзможното, а съзнателно избягваме единствено вероятното. Боли, защото и поражението пред собствените неограничени способности е болезнено.
А моят въпрос е: “Трябва ли да се чувстваме неспособни да вървим срещу неизбежното?” Чувствай го толкова личен, колкото и абстрактен, потопен в изцяло философските ти разсъждения 😉
Забравих! Поздрави и благодаря за събуждането! Оценявам жеста!|
Авторските права над снимката принадлежат на Никола Рунев
“Трябва ли да се чувстваме неспособни да вървим срещу неизбежното?”
Иване, ти без да искаш, вероятно, заедно с въпроса си дал и отговорът.
“Неизбежното” е не-избеж-но, защото не можем да избягаме от него, в най-истинския смисъл на думата. Щом не можем да избягаме, единствения възможен избор е да спрем и да се обърнем кръгом. Заставайки с лице към него, то вече спира да е “неизбежно”, а се превръща в реалност. Реалност, която очаква нашето мнение и реакции. Тук вече имаме избор. Той е различен за всеки човек и всяка конкретна ситуация. Изборът включва в себе си анализ на тази ситуация, включва и нашето решение за борба/примирение/измъкване/заобикаляне …
Но, все пак, дали наистина можем да се справим с всичко? Не мисля. Понякога, може би, справянето се състои в това да забравим, да се измъкнем невредими или да не навредим повече на себе си и/или тези, около нас, което пак е част от т.нар. “правилно решение”. … правилно решение… правилно за кого?
Иване, ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН! /да не решат хората, че съм те събудила ей-тъй просто, щото съм лоша ;)/
За този, който го взема.
Сега вече съм убеден, че ще постъпиш правилно, ако вече не си го направила.
А винаги ли правилните решения са по силите ни?
Ами ако не искаме да ги вземем? Ако предпочитаме да ги вземе друг вместо нас?
И ако той не вземе нашето правилно решение, а своето? А ако и двамата искат да вземат правилното решение? Тогава чие решение е по-правилно?
/Питам от чисто философска гледна точка ;), като се надявам хуморът на Илла да ни извади от тези дълбоки разсъждения ;)/
Не съм съгласен. Ако ни се сбъднат всички мечти, то ще бъде отвратително. Ако нямаш мечта, която да гониш, то животът ти ще е безсмислен и скучен. Хм, май най-логичното продължение е края ;).
Това им е хубавото на мечтите, че не търпят празно ;).
Поздрави Ему
Решения се налага да взимаме постоянно. Не можем да се откажем от това свое изконно право.
А определението “правилно” е твърде разтегливо. Решението би било правилно, ако изходиш от личната си позиция. Би било трудно, ако не си готова да приемеш жертвите. Не би било честно, ако искаш да угодиш на всички. Но преди и въпреки всичко е решение.
Ему, и аз това казвам – всяка сбъдната мечта води нова след себе си… И никога няма да останем празни откъм мечти… Надявам се.
/благодаря, че си оправил онова ;)/
Според тълковният речник: мечта- …нещо много хубаво, почти нереално…
Ако всички мечти се сбъдваха, нямаше да има такива изобщо. Щяха да са само желания и то не в смисъла на стремеж към постигане на дадена цел, а просто прищявки. Горко ни тогава!
Моят въпрос: “Защо децата искат да порастнат и да бъдат пълна противоположност на родителите си, а накрая стават тяхно копие?”
Еличка, това е много интересен въпрос. Срещала съм отговора под формата на окултен закон: Ако видиш в някого нещо, което не ти харесва и си позволиш да го упрекнеш и осъдиш (в съзнанието си), постепено започваш да придобиваш и ти това качество без да се усетиш. Да не говорим ако системно го упрекваш, какъвто е случая с твоя въпрос. Затова внимателно с родителите ;)))
Същото важало и за добрите качества само че ако им се радваш 🙂
Извинявай за леко инфантилния отговор, но нямам време да обмисля по-научен вариант. Аз от години наблюдавам как действа това и поне за мен е съвършено вярно 🙂
На въпроса на Иван: “Трябва ли да се чувстваме неспособни да вървим срещу неизбежното?”
Ако имаме импулс да вървим срещу него, вероятно допускаме, че не е съвсем неизбежно.
Мисля че основното, което можем да направим когато сме изправени пред неизбежното е – да го използваме за добро. Най-добре според мен е ако може да се постъпи геройски 😉
Еличка,
защо ставаме същите ли?
Много пъти съм си задавала този въпрос, но в малко по-различен вариант, а именно: Защо постъпих така?, спомняйки си, че някога и с мен са постъпвали така и не ми е харесвало. Опитвам се да се усещам и да не постъпвам така, както … Ако се усетя пост-фактум, се старая да се извинявам. С две думи – за да не станем същите, трябва да полагаме усилия.
@LeeAnn
защото е по-лесно да вървиш по утъпкани пътища, отколкото да проправяш собствена пътека.
NeeAnn, именно затова написах, че се изискват усилия от наша страна, ако искаме да избягаме от утвърдения модел на поведение.
@LeeAnn
Къде? В коментар No 19 не виждам нищо такова. Освен това “NeeAnn писател, а не читател.
И утвърден от кого?
Когато сме деца усещаме по-лесно кое е “правилно” и кое “грешно”, кое наранява другите и кое ги радва. С времето мозъците ни се промиват и душите ни заприличват на омърсените души на родителите ни. Заблуждаваме се, че сме добродетелни и чистосърдечни, а в действителност сме егоистични и алчни. И намираме “оправдание” в поведението на родителите ни към нас и изобщо. Че това е бил модела, с който сме израстнали.
Не е ли всичко това неизбежен кръговрат? Може ли прашинката да промени вятъра? Има ли надежда за човечеството?
@NeeAnn
Виж последното изречение на коментар 19.
Утвърден от този, който е утъпкал пътя.
А NeeAnn като е писател, защо напоследък само снимки качва?!
Еличка, аз мисля, че това не е неизбежен кръговрат и с риск да стана досадна, ще го напиша пак: За да се промени нещо, трябват УСИЛИЯ. /Сети се за статиите, които те доведоха в блога! 😉 – онези за възпитанието на децата…/
Разбира се, съгласна съм с Дачи, че този кръговрат е напълно избежен! И най-важното са УСИЛИЯТА от наша страна.
Дори смятам, че е не толкова важно да постъпваме винаги правилно. Просто да постъпваме както можем в момента 🙂 Достатъчно е, като видиш че си сгрешил да си признаеш, да си простиш, да се поправиш и да се извиниш разбира се 🙂 При подобна нагласа грешките не са опасни.
Мъничетата ни дават отличен пример – падат, стават, пак падат, но се научават накрая да ходят…
Нали никой тук не се има за много голям и порастнал 😉
(това беше малко и по-другата тема – за правилните решения)
Еличка, прашинката не може да промени вятъра, но би могла да мине под законите на друг вятър. Ако положи достатъчно усилия естествено! 🙂 Има различни ветрове!
Benjy, аз се опитах да променя ъгъла на въпроса. Дали хората, като цяло, някой ден ще се променят. За себе си ясно, щом съм стигнала до този въпрос, явно е протекла някаква мисъл в кратуната ми;)
Да, убедена съм! Ще се промени и като цяло човечеството! Може би не толкова скоро и не изведнъж…
Мисълта ми беше, че няма нужда прашинката да се мъчи да променя вятъра, достатъчно е да променя себе си. Така е според мен поради закона на свободата – другото би било форма на насилие. И когато има достатъчно готови прашинки, ще дойде и новият вятър. Всъщност, той вече вее… макар и не всички да го долавят.
Времето е много относително нещо – един човешки живот е миг за космоса. За мухата еднодневка този ден сигурно е много по-дълъг от нашия. Тия я виждаш как умира и се ражда много много пъти. И нас така ни гледат – 100% не сме най-големите. 😉
Но най-хубавото е, че човек има шанс да бъде щастлив на всеки етап от пътя, независимо от външните условия. Стига да се намести на точните вълни!
Еххх, колко оптимистично звучи:) Дано си права!
Според мен нещата не се променят толкова драстично. Променят се само средствата, чрез които градим щастието или нещастието си. Причините хората да се карат или да воюват са си едни и същи откакто свят светува.
Какво искаш да кажеш с това?
Исках да кажа точно това, което казах – че нещата не се променят драстично. Можем да променим себе си, но не и останалите и света като цяло. И ако има промяна, тя настъпва незабележимо бавно и не се отразява на света по начина, който искаме ние.
Скоро даваха по телевизията “Смело сърце” – филм с Мел Гибсън. Действието се развива някъде около ….. не си спомням коя година, но е много много много отдавна /нещо от рода на 1600 – 1700 г./. Той искаше да направи промяна за добро. Прецакаха го заради пари. Имаше “готино гадже” – поискаха да му го вземат. Не можаха и я убиха.
Искам да кажа, че ако облечеш на актьорите дрехи от нашето съвремие и им вземеш мечовете и на тяхно място им дадеш пистолети, би се получила една доста истинска история. Нещо такова имах предвид като казах, че проблемите на хората са едни и същи от както свят светува.
Поводите за щастие и нещастие са си същите. Методите и средствата за постигането им само малко са еволюирали. 🙂