Alicante Un poème de Jacques Prévert Une orange sur la table Ta robe sur le tapis Et toi dans mon lit Doux présent du présent Fraîcheur de la nuit Chaleur de ma vie. Аликантe Превод LeeAnn Портокал на масата Роклята ти – на килима И ти – в моето легло Нежно присъствие на мига Свежестта на нощта Топлината на живота ми.
30 март 2007 г., зала „Универсиада”, „Мега спектакъл на звездите”, „Танцово шоу” и т.н. бля-бля празни думички. При цялото ми уважение към „С фрак и лачени обувки”, този който им е измислил анонса за спектакъла, или никога не е виждал как танцуват тези хора /то къде ли и да ги види?! „С фрак и лачени обувки” ги доведоха едва сега всички на куп в България/ или са му оперирали емоциите, веднага след като се е родил! Със същия анонс може да се рекламира фолкконцерт на стадион или бенефис на Христо Стоичков. Да не говорим, че тези мега-гига-хипер експлоатирани думички по никакъв начин не подсказваха на публиката какво всъщност я очаква. Самата аз отидох с нагласата да видя по един танц от всеки „Титан”, след което…
СОФТУЕРЪТ С ОТВОРЕН ИЗХОДЕН КОД В ЕВРОПА http://www.cnews.ru/reviews/free/gov2005/part7/europe.shtml Михаил Рамендик / CNews Analytics Ръководството на Европейския съюз в стремежите си да не допусне контрол от страна на американски компании върху компютърната индустрия на съюза, за осигуряване на откритост на държавното управление и с цел създаване на максимално ефективна основа за европейски разработки на софтуер, активно поддържа софтуера с отворен изходен код. Определена роля има и стремежа към икономия на средства. За взаимодействие между компютърните системи на правителствата на страните от Европейския съюз, Комисията предлага да се използва софтуер с отворен изходен код и отворени стандарти. Публикувани са официални препоръки на Европейската комисия за прехода към използване на софтуер с отворен изходен код. Комисията смята именно този софтуер да стане основа на технологиите за „електронното правителство“…
От известно време с Ники обмисляме промени в блога. Драстични при това. Те ще засегнат не само външният му вид, но и публикациите в него. Само името ще остане непроменено, засега. Промените ще влизат в сила лека-полека, поради голямото количество записи, които са се насъбрали. Статията, която четете в момента има само информативен характер за вас и каквито и коментари да направите по замислените промени, те няма да се отразят по никакъв начин на самите промени. Така че, ако искате – коментирайте – времето си е ваше, промените са си наши. Промени по външния вид Ники не го харесва още от самото начало. Казва, че това червеното отгоре му “бърка в здравето” и скоро ще бъде заменено с нещо сиво или черно. Промени в концепцията…
Поради последните изцепки на ГДБОП на МВР, както и категоричната позиция на министъра на вътрешните работи относно дейността на тази дирекция, реших да направя нова категория в блога, в която предимно ще има разнообразни материали относно проблемите, свързани с авторското право и интелектуалната собственост. И поради това, че не съм привърженик на преоткриването на топлата вода, тук най-често ще намират място преводни материали, като началото ще бъде поставено с този, направен преди повече от две години (и първоначално публикуван на страниците на www.linux-bg.org) превод на една статия на Александър Сергеев, публикувана в руското списание „Мир Internet“ през далечната вече 2001 г., но която и досега остава актуална. Статията е дълга (някъде към 14 страници формат А4), така че за нетърпеливковците ще е добре да го…
Той вървеше сам. Бавно и тъжно. Навън бе хладно. Може би дори тъмно. Времето беше без значение. Той отново бе чул „Върви си!” и отново бе тръгнал сам. Опитваше се да проумее причината. Подобно терзание бе достатъчно силно, за да превърне деня в нощ, топлината в хлад, светлината в мрак. Затова времето беше без значение. Той не го забелязваше. Не искаше да го забелязва. Нямаше нужда да го забелязва. Не можеше да остане повече там. Не искаше да остане сам. Той имаше нужда от Нея. Но тази тя не беше Тя и той продължи да върви и да я търси. Знаеше, че рано или късно ще я открие. Беше сам. Не срещна други като него. Това му носеше надежда и го караше да се усмихва….
Le jardin Un poème de Jacques Prévert Des milliers et des milliers d’années Ne sauraient suffire Pour dire La petite seconde d’éternité Où tu m’as embrassé Où je t’ai embrassèe Un matin dans la lumière de l’hiver Au parc Montsouris à Paris A Paris Sur la terre La terre qui est un astre. Градината Превод LeeAnn Хиляди и хиляди години от света няма да стигнат, за да опиша вечността, скрита в малката секунда от утринта, в която ти ме целуна в която аз те целунах на зимна светлина. В парка Монсури в Париж, в Париж на мократа земя. Земя, която за Вселената е Звезда.
Да летя с парапланер беше детската ми мечта. Едни от първите ми спомени на съзнателен човек са свързани с гледката на крила в небето над Троянския Балкан. Любувах им се с тъга и възхищение. Възхищението е ясно… Тъгата идваше от чувството, че това е за мъже и не бих се справила сама. Тогава едва ли е било възможно летенето по двойки – с двуместен парапланер – тандем, но сега вече е! Така че, ако летенето е несбъднатата ти мечта – готви се! Идва времето за сбъдване на мечтите! Предполагам, че много хора на някакъв етап от живота си откриват у себе си желанието да летят. За едни то е мечта, за други е забавление да опитат нещо “екстремно”, за трети е просто желание да опитат…
À toi mon amour Un poème de Jacques Prévert Je suis allé au marché aux oiseaux Et j’ai acheté des oiseaux Pour toi mon amour. Je suis allé au marché aux fleurs Et j’ai acheté des fleurs Pour toi mon amour. Je suis allé au marché à la ferraille Et j’ai acheté des chaînes De lourdes chaînes Pour toi mon amour. Et puis je suis allé au marché aux esclaves Et je t’ai cherchée Mais je ne t’ai pas trouvée mon amour. За теб, любов моя Превод : LeeAnn От пазара за птици Купих птици За теб, Любов моя. От пазара за цветя Купих цветя За теб, Любов моя. От пазара за окови Купих вериги тежки вериги За теб, Любов моя. Накрая на пазара за…
Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш ниско над тополите, но не спираш тука своя полет. Пролет моя, моя бяла пролет – знам, ще дойдеш, с дъжд и урагани, бурна страшно, огненометежна да възвърнеш хиляди надежди и измиеш кървавите рани. Как ще пеят птиците в житата! Весели ще плуват във простора… Ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя. Пролет моя, моя бяла пролет… Нека видя първия ти полет, дал живот на мъртвите площади, нека видя само твойто слънце и – умра на твойте барикади! Никола Вапцаров
Я помню чудное мгновенье: Передо мной явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. В томленьях грусти безнадежной, В тревогах шумной суеты, Звучал мне долго голос нежный И снились милые черты. Шли годы. Бурь порыв мятежный Рассеял прежние мечты, И я забыл твой голос нежный, Твои небесные черты. В глуши, во мраке заточенья Тянулись тихо дни мои Без божества, без вдохновенья, Без слез, без жизни, без любви. Душе настало пробужденье: И вот опять явилась ты, Как мимолетное виденье, Как гений чистой красоты. И сердце бьется в упоенье, И для него воскресли вновь И божество, и вдохновенье, И жизнь, и слезы, и любовь. А. С. Пушкин, 1825 г.
Сижу за решеткой в темнице сырой. Вскормленный в неволе орел молодой. Мой грустный товарищ, махая крылом, Кровавую пищу клюет под окном, Клюет, и бросает, и смотрит в окно, Как будто со мною задумал одно. Зовет меня взглядом и криком своим И вымолвить хочет: “Давай, улетим! Мы вольные птицы; пора, брат, пора! Туда, где за тучей белеет гора, Туда, где синеют морские края, Туда, где гуляем лишь ветер… да я!…” 1822, А. С. Пушкин
Я вас любил: любовь еще, быть может, В душе моей угасла не совсем; Но пусть она вас больше не тревожит; Я не хочу печалить вас ничем. Я вас любил безмолвно, безнадежно, То робостью, то ревностью томим; Я вас любил так искренно, так нежно, Как дай вам бог любимой быть другим. А. С. Пушкин П.П. Стихотворението намерих на страниците на Руска Виртуална Библиотека и го публикувам с любезното разрешение на Игорь Пильщиков
Who’s gonna stop the rain? /Anastacia/ There is no rose without a thorn No rain without a storm There is no laughter without tears No wisdom without years In a world gone crazy Torn between the roads That we must choose Win or lose If every soul should lose it’s way If every face should lose it’s name Tell me who’s gonna stop the rain? Each day another boy and girl Sets foot into this world One reaches out to touch the sky One never learns to fly Where is it written in the stone That any child should walk alone Out on their own? If no one tries to end this game I find a way to ease the pain Tell me who’s…
Ако до преди 20-30 години да имаш баба в Америка беше почти престъпление, сега да имаш роднина “навън” е нещо съвсем нормално. Някои от тях са „навън”, за да учат. Други – поради някакво стечение на обстоятелствата. Трети – за да работят. Четвърти – по семейни причини. Пети – … Причини разни. Интересно за мен е мнението на хората „вътре” за тези „навън”. И обратното също.Тези, които не са в България, какво мислят за възможността да се върнат обратно. Биха ли го направили – Да/Не, защо? Какво мислят тези „навън” за тези, които сме „вътре”? Какво мислим ние „вътре” за тези, които избраха да са „навън”? Как изглежда България в техните очи, гледана отстрани? Аз мисля, че мнението на българите „навън” и усещането им за страната…
В принцесешкия календар пролетта вече настъпи. Тя се познава не по дните и датите, а по поведението на принцесите и принцовете наоколо. Забелязва се напоследък ле-е-еко размърдване и разбуждане измежду принцовете след зимния сън, което всъщност се дължи на събуждането на принцесите. Те, принцесите, започнаха да подават главички изпод големите си зимни дрехи, също като кокиченца, надничащи изпод снега. За съжаление обаче, това пролетно събуждане потвърди скорошното мнение на един принц, че вече не се намират принцеси, а само “Пепеляшки с лоши обноски”. Оказа се, че наистина принцовете са повече от принцесите. Доста повече. Затова разтревожени принцеси и феи се събраха да умуват какво да правят. И изумуваха… Принцесите, с помощта на феите /разбира се, че как без тях?! Нали някой трябва тайничко да следи…
Някъде в края на миналата и началото на тази година, българската част от блогосферата се беше увлякла в споделянето на (поне) пет неща, които не искате да знаете за нея. В същата тази част от онази блогосфера, Пейо вече от няколко години по едно и също време прави анкета за да разбере какви хора го четат (btw за три години би трябвало вече да е разбрал, ама тази година анкетата може да е вече станала традиция). И понеже днес е събота (по-скоро вече е неделя), ден свободен от строги ангажименти, а и понеже любопитството е дълбоко вкоренено в някои от нас, ми се иска да обединя двете събития в едно и да помоля всички, които четат този блог да споделят пет неща относно това защо го…
Обичам игрите на думи, сентенциите и поговорките, особено, ако съдържат поука и игра на думи 😉 . Нещо от рода на: “Добрите преценки идват от опита. Опитът идва от лошите преценки!”, ме забавлява искрено. И в същото време ме кара да се замисля. Откъде идват добрите и лошите преценки? От късмета или от случайността? А откъде идва късметът? От случайността? Какво е случайността? Съществува ли изобщо нещо такова като “случайност”. То е нещо почти като “неизбежността”. Случайността неизбежна ли е? Може би случайността е неизбежност, за която не сме били предварително уведомени и не сме се примирили с нея?! Уж нещо е неизбежно, защото не можеш да му избягаш, но ако спреш, обърнеш се и го пресрещнеш “очи в очи”, то се превръща в най-обикновена…
