Ако до преди 20-30 години да имаш баба в Америка беше почти престъпление, сега да имаш роднина “навън” е нещо съвсем нормално.
Някои от тях са „навън”, за да учат.
Други – поради някакво стечение на обстоятелствата.
Трети – за да работят.
Четвърти – по семейни причини.
Пети – …
Причини разни. Интересно за мен е мнението на хората „вътре” за тези „навън”. И обратното също.Тези, които не са в България, какво мислят за възможността да се върнат обратно.
Биха ли го направили – Да/Не, защо?
Какво мислят тези „навън” за тези, които сме „вътре”?
Какво мислим ние „вътре” за тези, които избраха да са „навън”?
Как изглежда България в техните очи, гледана отстрани? Аз мисля, че мнението на българите „навън” и усещането им за страната ни, се различава от нашето тук. Те гледат на нещата отстрани и в повечето случай виждат само това, което им се иска да видят. Това на носталгия ли се дължи? Имат ли право тези „навън” да говорят за „патриотизъм”, „родина”, „носталгия”, след като изборът да не са тук е техен? Имат ли право тези „вътре” да ги упрекват за избора и чувствата им? Защо хората „вътре” изпитват съжаление към хората „навън” до момента, в който разберат, че “онези” са по-добре от тях, когато съжалението се превръща в завист/злоба или кой-знае-какво точно?
България добро място за живеене ли е или е по-добре да не сме тук? Какво ще се промени, ако те се върнат? А ако ние заминем?
Имам още хилядатина въпроса по темата, но мисля, че и тези са достатъчни, като начало. Пояснение: Интересно ми е мнението на българите за българите и България. Не мнението на чужденците и поведението им.
Очаквам коментарите ви с огромно нетърпение.
На много въпроси – много отговори!
Аз съм от особите, които са били и от двете страни: и вътре и навън 🙂 Така, че поне на повечето въпроси имам свой отговор.
Ще започна от изходна позиция: хората, които не са били навън имат една доста изкривена представа живота там. Донякъде изграден от филмите, които гледаме, донякъде от разказите на познати (познати на познати и т.н.) Но в голямата си част истината е доста различна. Повечето си представят лесен живот, с лесна работа и безгрижие, много пари и охолен живот.
Докато живеем в родината повечето се мислим за патриоти и родолюбци. То тези качества обаче се събуждат само при особени ситуации, когато гледаме “Време разделно” или подкрепяме сестрите в Либия. Което е доста тъжно, поне за мен.
Веднъж напуснал страната, сваляш розовите очила. Виждаш осналата част от света с всичките и предимства и недостатъци. Повече пари, но и повече работа. Повече възможности, но и повече зависимост. Обичам да казвам, че ако хората в БГ работят, както когато излязат навън, страната ни ще бъде една от най-проспериращите.
Дали да се върне обратно, всеки решава сам. Въпросът има две страни: финансова и емоционална. За всеки правилният отговор е различен. Зависи от алтернативите в БГ и извън нея. Ако имаш добра преспектива, добра работа, с заплата доста над средната за страната, по-добрият вариант е да се върнеш (въобще да не заминаваш). Съотношението заплата/стандарт не ти дава големи преимущества. А тук все пак се предполага, че имаш близки и приятели. А там приятелства трудно се изграждат, ако въобще могат да се изградят.
За хората, които нямат квалификация, чужбина е добър вариант. Работа има, макар понякога доста тежка (физически и емоционално), но в сравнение с тук е доста по-добре.
А най-добрият вариант е да отидеш да поработиш за известно време (например студентските бригади) и после да изхарчиш спечелените пари тук.
Да се върна на въпросът за патриотизма. Колкото по-далеч си, толкова чувството е по-силно. Носталгията тресе здраво и спомените се превръщат в митове и легенди. Изведнъж БГ се превръща за теб в най-прекрасното място на света. Забравяш повечето лоши качества, характерни за обществото ни и мечтаеш деня, в който ще се върнеш, макар и за една седмица само.
Ох! Има толкова много още което може да се каже, но все пак оставям темата отворена. Нека и другите да кажат нещо 😉
За мен България е най-хубавото място на света, където се чувствам цяла и силна. “Камъкът си тежи на мястото.”
Пожелавам всекиму да излезе навън и да поработи поне за 1 година!
Pingback: И прогледнахме , но вече бяхме зад решетки (За ГДБОП и всички такива) « New things for me.
Мдааа. Въпросите – сложни, отговорите – объркани и двузначни. Общо взето, съгласен съм Еличка. Вероятно лично аз не бих се изразил толкова крайно (че България е най-хубавото място на света), но фактите сочат, че след месец-два в чужбина и мен започва да ме стяга шапката …
Mda, neka da pomogna za razdvijvaneto na diskusiqta malko i az…
Az sum edin ot tezi izlezli za da uchat. Bashta mi imashe vuzmojnostta, sedna edin den i mi kaza:
“Vijdash kak sa neshtata tuk, stavat vse po-trudni. V prexod sme ot dosta vreme; ne iskam ti i brat ti da budete jertva na sushtiqt. Predlagam ti da se xvashtash i da gi vzemesh izpitite, i te prashtam. Imame pri koi da ostanesh za nachalo; vsichko zavisi ot teb.”
Bqx liubopiten, reshix i da opitam i eto me tuk. NOO, sled vreme se zamislqsh koi si, ot kude vodish nachaloto si. Ocenqvash kulturata si, zashtoto si izlojen i na drugi. Pochvash da si mislish za unikalnostta na liutenicata:), ezikut, mantaliteta; nostalgiqta leko te shtipva, a ako si i po-labilen – napravo te subarq.
Vuprosut koito me muchi obache e tozi: Imam li pravo da se smqtam za Bulgarin, ako s vsichkite umeniq, koito pritejavam /sum v proces na natrupvane/, ne probvam da pomogna; da stoq bezuchasten i ot strani da obsujdam i jalvam, kolko e zle v BG. Opredeleno nqmam.
Iska mi se sled kato se pochuvstvam gotov, da napravq neshto za mestoto, kudeto sa korenite na identichnostta mi. Neshto obshto s xora, koito dobre poznavam. No kak, kato znam, che shte se naloji da borq sistemata, korupciqta i gologlavite.
Pitash se zaslujava li si?
Da, nali tova e rodnata ti strana!
Da, ama tq otdavna ne e tova, koeto e bila.
Ti si chovekut, koito shte napravi po-trudniqt izbor i shte opita, za da napravi razlikata!
Da, no kolko i kakvi xora sa nujni za da se napravi tazi razlika?
Eto tova se pitam: kolko i kakvo shte se iziskva ot men, ako resha i se vurna v BG da se ‘pozbiq’ za leko utopi4nite /na tozi etap/ si ubejdeniq.
Moje bi MNOGO turpenie;do golqma stepen samojertva; nqkolko burkana s nadejda, chuval s pozitivizum, karuca rodoliubie i shtipka neebatelnost kum glopacite, koito shte se opitvat da ti obqsnqt kakva golqma greshka si napravil, che si se vurnal?
Веднъж напуснал страната, сваляш розовите очила. Виждаш осналата част от света с всичките и предимства и недостатъци. Повече пари, но и повече работа. Повече възможности, но и повече зависимост. Обичам да казвам, че ако хората в БГ работят, както когато излязат навън, страната ни ще бъде една от най-проспериращите.
Do golqma stepen sum suglasen s teb Elichka, osven s paralela m/u rabotata navun i rabotata v BG: izlizash i si outsider, muchish se da si namerish mqstoto v drugoto obshtestvo i bavno go pravish. Bachkash, zashtoto si motiviran ot zaplashtaneto i prosto si pod vlianie na obshtestvoto tam. Vseki bachka… xm, emi i az shte bachkam, ako iskam nqkoi drug “chovechec na zelen fon”.
За хората, които нямат квалификация, чужбина е добър вариант. Работа има, макар понякога доста тежка (физически и емоционално), но в сравнение с тук е доста по-добре.
А най-добрият вариант е да отидеш да поработиш за известно време (например студентските бригади) и после да изхарчиш спечелените пари тук.
Zavisi kude imash predvid pod chujbina. Za USA specialno, si mislq che tezi brigadi sa pulen maitap. Otivash na seria interviuta, kato po putq sigurno slagash nqkoi drug lev pod masata ili poznavash nqkoi ot “starite”. Plashtash si biletite /moqt beshe 930euro s otvoreno vrushtane/, podpisvash nqkakuv dogovor s opredeleno zaplashtene, no otivash i vmesto $17 ti plashtat $9 na chas. Ti nqma kakvo da napravish – pari da gi sudish… abosurd, dostatuchno si investiral v idvaneto si tuk… nqma kak, shte se bachka taka. Poeksplatirat de maximalno, plashtat ti kolkoto sa si reshili… nikoi ne mu puka dali shte izkarash dostatuchno i dali si zaslujava voobshte.
ами зависи къде си. не можеш просто така да сравняваш бг с която и да е страна. едно е гърция, друго англия, трето руанда, четвърто китай 🙂
Хм
Аз имам доста да кажа по въпроса, но за да не пиша многоекранни коментари, най-вероятно ще се изкажа в блога си и ще пусна връзка тук. Иначе въпросът е много интересен…
Лид, не сравнявам България. Изобщо даже. Въпросът е за хората и техните чувства и мнението им, с презумпцията, че ако си се изнесла да живееш в Уганда 😉 например, вероятно има причина там да ти харесва повече от тук. А ако не ти харесва, защо не си тук? Това е идеята на въпросите. Това ме вълнува 🙂
Влади, ще съм ти благодарна, ако напишеш нещичко по въпроса и дадеш линк 🙂 Благодаря ти предварително.
Pingback: New things for me.
@veff
Не само си аутсайдер, ами се държат с теб и като с роб (в повечето случаи, когато става дума за нископлатена работа). Просто спестих някои неща 😉
“Работа има, макар понякога доста тежка (физически и емоционално)”
А за щатите, зависи къде ще попаднеш, зависи и от конкретния човек. Има хора, които не знаят защо са там. Някои родителите са ги накарали, други за да се докажат, трети за да изкарат за операция на родител и т.н. Така или иначе навсякъде “ако искаш, трябва да дадеш”.
@elichka
Za rabotata, ne moga da kaja, nqmam mnogo info i opit tam, no edno priqtelche shte idva tova lqto na sam, tochno za lqtna brigada i shte vidim kakvo shte kaje toi.
Suglasen sum, situaciqta zavisi ot mnogo neshta i naistina poluchavash kolkoto si dal.
Опит за обобщение:
Много бързо стигнахме до консенсус по въпроса този път и като цяло се наложи мнението “Зависи”. Наистина зависи от прекалено много неща. Но аз исках да разбера за всеки отделно от какво зависи. Защо сте там? Ще се върнете ли? Защо заминахте?
Имам приятели, които зарязаха добрия си живот тук и заминаха със зелени карти за САЩ. Сега, 5 год. по-късно, все още не са достигнали до нивото, което бяха тук /от финансова гледна точка/ и вероятно ще им трябват още 2-3 години, за да го достигнат. Спокойният живот обаче им понася прекрасно и не мислят да се прибират.
Други отидоха да работят, родиха си детенце и не съм чула да обмислят прибиране към БГ.
Като цяло сред нашите семейни познати зад граница /те са главно в САЩ/ се налага мнението за оставане там. Всеки от тях направи някаква жертва преди да тръгне и да започне там почти от нулата. Това е част от причината.
Има и друго. След 3-4 год. живот където и да е, се отделяш от средата си. Най-вече професионално. Търсенето на работа тук, отново след 5 год., е почти обречено на провал. По няколко причини. Едната е, че в БГ все още се гледа на завърналите се с лошо око /”кой знае колко е тъп и мързелив, щом не е успял да се задържи и се е прибрал”/. Друга причина е, че в БГ все още всичко става “с връзки”. А точно такива “връзки” дистанционно трудно се поддържат. Друга причина е, че хората като поживеят 4-5 навън /визирам САЩ/ отвикват от темпото в БГ и ежедневните простотийки тук и после трудно се пренастройват обратно. А и се питат дали изобщо си струва да се пренастройват.
Та, като обобщение на “зависи”-то: Който се е устроил и се чувства добре навън – не мисли да се връща. Който не се чувства добре – по някаква причина – мисли да се връща. И ми се струва, че това решение /което и да е от двете/ не е свързано с патриотизъм, родолюбие и т.н. национални и националистически подбуди. Свързано е единствено с лични подбуди. Затова и “зависи” 🙂
Трябва да отбележа, че има и хора, които са постигнали нещо навън и искат да се върнат да си живеят тук. От една страна тук е по-евтино, от друга – с презумпцията да помогнат на страната си.
Но дали наистина могат да помогнат? Дали престоят им извън България не е променил начинът им на мислене и начинът им на “правене на нещата”. Може би се надяват, че нещата тук са се променили. А те променили ли са се? Какво се е променило в последните 5 години и особено след влизането ни в ЕС?
Какво мислите?
Малко повече изисквания и правила, които трябва да спазваме.
Повече свобода при пътуване в границите на ЕС.
Манталитетът ни не се е променил изобщо и едва ли ще стане в следващите 100 години.