Телефонът плаче

Le téléphone pleure
Claude François

Allo!

Ecoute maman est près de toi,
Il faut lui dire: “Maman, c’est quelqu’un pour toi”

Ah! c’est le monsieur de la dernière fois
Bon, je vais la chercher
Je crois qu’elle est dans son bain
Et je sais pas si elle va pouvoir venir

Dis-lui, je t’en prie, dis-lui c’est important
Et il attend

Dis, tu lui as fais quelque chose à ma maman
Elle me fait toujours des grands signes
Elle me dire toujours tout bas: “Fais croire que je suis pas là”

Raconte-moi comment est ta maison?
Apprends-tu bien chaque soir toutes tes leçons?

Oh oui! mais comme maman travaille
C’est la voisine qui m’emmène à l’école
Il y a qu’une signature sur mon carnet
Les autres ont celle de leur papa, pas moiOooooh dis-lui que j’ai mal
Si mal depuis six ans
Et c’est ton âge, mon enfant

Ah non! moi, j’ai cinq ans
Eh! dis, tu la connaissait ma maman avant
Pourtant elle m’a jamais parlé de toi
Tu restes là hein!

Le téléphone pleure quand elle ne vient pas
Quand je lui crie: “Je t’aime”
Les mots se meurent dans l’écouteur
Le téléphone pleure, ne raccroche pas
Je suis si près de toi avec la voix

Seras-tu aux prochaines vacances à l’hôtel Beau-Rivage?
Aimes-tu la plage?

Oh oui! j’adore me baigner
Maintenant je sais nager
Mais dis donc, comment tu connais l’hôtel Beau-Rivage
Tu y a été toi, à Sainte Maxime

Ooooooh! dis-lui toute ma peine,
Combien toutes les deux, moi, je vous aime

Je vous aime! mais je t’ai jamais vu, moi
Et qu’est-ce que t’as
Pourquoi t’as changé de voix
Mais tu pleures, pourquoi?

Le téléphone pleure quand elle ne vient pas
Quand je lui crie: “Je t’aime”
Les mots se meurent dans l’écouteur
Le téléphone pleure, ne raccroche pas
Je suis si près de toi avec la voix

Dis, écoute-moi
Le téléphone pleure pour la dernière fois
Car je serais demain au fond d’un train
Dis, mais retiens-la

Mais elle s’en va!

Allons insiste!

Elle est partie

Si elle est partie, alors tant pis

Au revoir, monsieur

Au revoir, petite

 

Телефонът плаче
Клод Франсоа
                                /превод: LeeAnn/

Ало!

Чуй, мама до теб ли е,
трябва да й кажеш: “Мамо, някой те търси”

A! Вие сте господинът от последния път
Добре, ще я потърся
Мисля, че е в банята си
Но не знам дали ще може да дойде

Кажи й, моля те, кажи й, че е важно
И той те чака
Кажи, направил ли си нещо на мама
Тя винаги ми прави големи знаци
и ми казва съвсем тихичко: “Убеди го, че ме няма”

Разкажи ми как изглежда дома ти.
Учиш ли си всяка вечер уроците?
O, да! Но когато мама работи
съседката ме води на училище
Аз нямам нито един подпис в бележника си
другите имат подпис от татковците си, ама аз – не

O, кажи й, че ме боли
Боли ме от шест години
това е твоята възраст, моето дете
A, не! Аз съм на пет години
Ей, кажи, ти познавал ли си мама преди
Тя никога не ми е говорила за теб
Ей, тук ли си!?

Телефонът плаче, когато тя не идва
Когато й крещя: “Обичам те”
Думите умират в слушалката
Телефонът плаче, не затваряй
Толкова съм близо до теб, когато чувам гласа ти

Ще бъдеш ли през ваканцията в хотел “Бо-Риваж”?
Обичаш ли плажа?

O, да! Обожавам да се къпя
Вече мога да плувам
Но, я ми кажи, откъде знаеш за хотел “Бо-Риваж”?
Бил ли си там, в Сент Максим?

O! Кажи й за цялата ми мъка,
Кажи й колко много ви обичам, и двете

”И двете”? Но аз никога не съм те виждала
Но ти какво …
Защо ти се промени гласа?
Плачеш ли? Защо?

Телефонът плаче, когато тя не идва
Когато й крещя: “Обичам те”
Думите умират в слушалката
Телефонът плаче, не затваряй
Толкова съм близо до теб, когато чувам гласа ти

Кажи й, чуй ме,
Телефонът плаче за последен път
тъй като утре ще бъда далеч оттук, в един влак
Кажи й, моля те, задръж я

Но тя излезе!

Моля те, настоявай!

Тя тръгна.

Щом е тръгнала, толкова по-зле

Довиждане, господине

Довиждане, малката