Градът е утихнал и вече спи. Само уличните лампи мъждукат тихичко, сякаш ги е страх да надникнат в тъмнината.
Тишината боли… Един прозорец свети, а зад него един мъж не спи. Там някъде свири саксофон…
Парещите му звуци раздират тишината, разказвайки историята, която той иска да забрави. История за една несподелена любов. История стара и винаги нова. История, повтаряща се от началото на света, но винаги различна.
Всичко в любовта се повтаря… Всички истории за любов си приличат… Саксофонът плаче заедно с него.
Медните звуци редят думи и довършват незапочнатите изречения.
Думите се сипят в нощта като бисери върху топъл сатен…
Меко и нежно…
Плъзгат се плавно и се претопяват в тишината.
Изчезват без да оставят следа… Всяка нощ…
Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, свири саксофон…
Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, някой мъж не спи…
Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, душата на някой мъж умира заедно с неговата несбъдната мечта. Всяка сутрин…
Всяка сутрин, с първите слънчеви лъчи, душата на някой мъж се ражда отново, като феникс от пепелта, и поема по нов път, различна и променена.
Красива и възвисена.
Готова отново да търси, среща, обича…
Преродена…
Сякаш среднощният огън е изпепелил тъгата, празнотата и миналото, а от пламъците и жарта се е родил нов ден и с него – ново начало и нова любов.
Всичко в любовта се повтаря… Всички истории за любов си приличат… Саксофонът плаче заедно с него.
Медните звуци редят думи и довършват незапочнатите изречения.
Думите се сипят в нощта като бисери върху топъл сатен…
Меко и нежно…
Плъзгат се плавно и се претопяват в тишината.
Изчезват без да оставят следа… Всяка нощ…
Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, свири саксофон…
Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, някой мъж не спи…
Всяка нощ, зад някой светещ прозорец, душата на някой мъж умира заедно с неговата несбъдната мечта. Всяка сутрин…
Всяка сутрин, с първите слънчеви лъчи, душата на някой мъж се ражда отново, като феникс от пепелта, и поема по нов път, различна и променена.
Красива и възвисена.
Готова отново да търси, среща, обича…
Преродена…
Сякаш среднощният огън е изпепелил тъгата, празнотата и миналото, а от пламъците и жарта се е родил нов ден и с него – ново начало и нова любов.
Щастлив е този, който е способен в пепелта на нощта да намери искрите нежност и надежда, за да се прероди отново. И ако още с раждането си не е била погалена душата му с перо от феникс, да не спира да го търси и открива…
Чудесно е, LeeAnn!!! Освети деня ми!