До преди 3-4 дни нямах никаква представа от пистолети, пушки и оръжия въобще. Сега вече имам бегла представа, но съм си все така миролюбива 🙂 Даже повече от преди!
Как стигнах до идеята да стрелям? Спонтанно! Казах “Искам” на подходящия човек, а той пък взе, че каза “Добре, четвъртък в 19.00 часа”. Речено – сторено.
Отидох заредена с ентусиазъм, притеснение и любопитство, а той – с търпение, за което му благодаря. И тъй като инструкторът си по парапланеризъм наричам “пилотът ми”, за миг ми хрумна да нарека този човек “стрелецът ми”, но ми се стори доста зловещо. Затова ще го наричам Марлекс.
Представях си стрелбата с пистолет в стрелбище по следния начин: отиваш, дават ти оръжие, стреляш и си тръгваш. Никога не съм предполагала с колко много подробности е свързано това и колко много неща имат значение. Дори не съм се замисляла за това, че ще стрелям с бойни патрони. Нито пък, че не знам как се зарежда оръжието.
И стрелбата, като всяко друго нещо, се оказа интересно и пълно с детайли занимание. Не бих могла да степенувам по важност информацията, която Марлекс наля в главата ми за един час. Дори не съм сигурна, че съм разбрала и запомнила всичко. Но може би точно тънкостите са тези, които ме заинтригуваха и биха ме провокирали да поискам да стрелям отново!
Едно от нещата, които имат значение за стрелбата е правилната стойка, която за прецизна стрелба е следната: краката на ширината на раменете и с полукрачка напред. Тази стойка се оказа малко непривична за мен и се налагаше Марлекс да ме коригира преди всяка серия изстрели.
Друго важно нещо е правилния захват на оръжието. Всеки пръст от всяка ръка си има негово си място. Важен е и пръста за спусъка, естествено. Нещо повече – има значение с коя част на възглавничката на пръста ще натиснеш спусъка, така че да не наклониш пистолета си встрани – по хоризонтала или вертикала. Има значение и къде точно ще натиснеш спусъка.
Указанията за безопасност включват инструкции като “Пистолетът винаги трябва да сочи напред”, “Не се върти с оръжие в ръце” и “Пръстът няма работа на спусъка, когато не стреляш” и т.н.
Заставаш правилно, вдигаш пистолета без да изпъваш ръцете докрай, прицелваш се, така че мушката и мерника да са в една линия и стреляш. Бавно и плавно. Без да променяш усилието върху спусъка, без да се разсейваш, без да се стягаш и напрягаш.
“Отпусни се!” и “Дишай!” – това чувах преди всяка серия изстрели. Лесно е да се каже, трудно е да се изпълни. Особено като се има предвид, че не бяхме сами в залата за стрелба. При всеки изстрел в съседна клетка подскачах все едно съм от хартия и ме духа вятъра /въпреки че бях с антифони/. Не предполагах колко стряскащо силен е звукът от изстрел в затворено пространство.
Човек не може да се научи да стреля от първия урок. Това, че не си убил никого, все още не значи, че можеш да стреляш. Колкото и да се стараех, неизбежно правех грешки. Те се дължаха на изцяло новото усещане и непривичната поза на тялото ми и не винаги усещах къде греша. Но тялото само прави анализ на неправилното натоварване. Ако на следващия ден някой мускул те боли – значи си го претоварил без причина. На следващия ден ме боляха и двете ръце, раменете и ключицата.
Докато бяхме в стрелбището бях толкова погълната от това да слушам какво ми говори и показва Марлекс, че чак на следващия ден се сетих да питам с какво оръжие съм стреляла! Стрелях с руски Марголин, 22-ри калибър, който странно добре прилегна на ръката ми.
Ей, как хубаво си го написала, Дачи! Ще вземеш да ми възродиш старата страст по въздушната пушка 🙂
И добре, че си признаваш, че си миролюбива, щото с тези твои страсти (парапланеризъм и пистолети) за следващото “Екстремно” да не се качиш на изтребител?! 😉
Гери, аз някога съм стреляла с въздушна пушка.
НИЩО общо няма като преживяване!!!
Ама чакай сега! Защо да не се кача на изтребител?! Бих се качила, само дето не съм намерила верния човек, на който да кажа “Искам!”
Лошо ще е, ако се кача на бомбандировач… 😀
Е да наречеш боен патрон малокалибрения е леко пресилено според мен. Все пак е колкото две зърна леща. Да се убие човек с това е трудно, става само с много прецизна стрелба на строго определени места.
@Ясен
Така ли? Не можеш да убиеш човек?
Странно…
Тогава защо Марлекс непрекъснато повтаряше: “Да ти виждам пръста!”/извън спусъка/
Извън шегата: Не мисля, че размерът определя дали патрона е боен или не. Доколкото знам, “Размерът няма значение” 😉
22-ри калибър е малък калибър боен пистолет. Това е.
Не казвам че не може. Просто е доста трудно. Трябва да си много близо. Или да го целиш в ухо, око. Малко по-дебела дреха и вече не е толкова опасен. Не казвам че изобщо не е опасен. Но според мен едно 70% от фойерверките, които се продават са по-опасни от 22-ри.
Ясен, подценяваш 22-ри калибър като оръжие или се бъркам?
…спомени за ПК-то.
Спомени за сеч по мишените. И “сватбарската”, току преди края в една заслужена масовка – хем всеки си знае мястото, хем никой не брои оставащото в пълнителя. Поголовно. С една дума – разгул. Пушечен, демонстративен, обсебващ разстрел. Трасират кривите лъчи напред и нанякъде (и се чува смях, ох, зверски смях). То е като да натрупваш с дните и седмиците електрони в обвивката, то е като да ги изпуснеш (съзнателно?) в орбитата и да се окаже тясно пространството. А като свърши, оглеждайки се в изкривените от същото у най-близко.разобличими фасони, спокойствие. Вселенска, малоумна, възхитителна тишина.
…трябва да пробваш ПК-то :]
Влад, прости ми невежеството, но… какво е ПК?
ПК е “пулеметы Калашникова” или по нашенски: лека картечница Калашников. Не съм стрелял с таквоз чудо (само съм го мъкнал), но са ни правени демонстрации. След подобна демонстрация наистина ставаш по-миролюбив ;). Тухлена стена я прави на нищо, представи си, какво става с бедния човек.
Поздрави Ему
лека картечница Калашников???
Изобщо не смятам да се доближавам до такова нещо!!!
*Emu, изпуснали сте практика от окопа и в разгърнат строй? Обратното положение си струва, кхъ-кхъм. И
” rel=”nofollow” rel=”nofollow”>РПГ не опитахте на вкус? …sounds a bit sadly
*LeeAnn – за .22 имаш право – не е безопасен. Та нима има безопасно огнестрелно приспособление? …остана само малък белег, заличаващ се бавно и знам ли дали сигурно с годините, но само няколкото милиметра разминаване сега дават шанс за продължение на историята. Няма да разказвам коя история. Стават рикошети, мхъм.
Влад, радвам се на възможността за продължение на историята…
Всяко нещо в живота ни може да стане опасно, ако го подценим, та какво остава за оръжие?!
По едно време, докато бях в стрелбището си мислех, че е добре всеки един човек да мине от там. Да види дупките, които оставят куршумите в мишената… Да чуе звука /слаба дума/ от изстрела и да му прескочи сърцето 1-2 пъти, за да запомни, че с това шега не бива.
После си спомних, че мъжете са виждали и пипали оръжие в казармата… Виждах как им блестят очите, когато говорят за оръжия… Може би аз преувеличавах нещата, защото съм жена?!
На много мисли ме наведе това преживяване… Все едни такива сложни…
Включително и до въпроса за смъртното наказание:
“ЗА или ПРОТИВ”?
@vlad, за съжаление само съм виждал как оре ПК-то. Едната причина е, че не бях кашик, а граничар, но не през комунизма, когато за граничарите са се грижили и местните и когато само от откраднатите амониции една застава е можела да води час и половина бой, а точно когато намалиха службата от година и половина на една година и когато на заставата заварихме 3-ма уволняци, които не бяха виждали новобранци и когато 9 човека охранявахме район на 2 застави (по ТТ данни една застава се охранява от 22-46 човека, ако не ме лъже паметта).
Но все пак бяхме по-добре от брат ми, който ходеше на караул с хаостни патрони ;).
А РПГ не съм и виждал как стреля :(. Но и такова съм мъгнал.
@LeeAnn, ако ще е гарга, да е рошава ;). Просто сблъсъкът с нещо Калашников не те кара да са замислиш. То направо ти набива мислите в главата. Е, какви точно мисли, си зависи от човека.
А за смъртното наказание … спорен проблем. По принцип съм против него, но в някои случаи съжалявам, че го махнаха. Според мен един педофил трябва да бъде подложен на бавна, мъчителна и публична смърт. Но приказката май беше за друго :).
Поздрави Ему
Ему, честно казано, не ме привлича мисълта за големи оръжия. Вярно е, че съм мъжко момиче, ама чак пък толкова…
А за смъртното наказание – като цяло съм “ЗА”. Има случаи, в които това е единствения лек.
Поздрави! Задължително опитай и някой 45-ти калибър да усетиш разликата. Само така може да разбереш какво е “ритане” и болки в ръцете 😉
Не, благодаря, не обичам да ме боли.
Имам пистолет(и) и стрелям редовно.
Ето и моето мнение:
Пистолета си е инструмент като всеки друг и за какво се ползва зависи от човека, който го държи.
Аз например намирам, че няма по-добро средство за отпускане. За да уцелиш нещо от 25 м. (да не говорим само 10-ки) е необходимо хем да си концентриран, хем да си отпуснат, хем да не бьрзаш, хем да не се бавиш, да не си прекалено прецизен или прекалено небрежен….
Тотална зен медитация и откъсване от реалността. Изчиства всякакви мисли (особено лоши или тревожни).
За самоотбрана при български условия това чудо не става – веднага те окошарват, и то за дълго.
По темата следва ли да се убива – да, следва, при КРАЙНА необходимост (за да защитиш НЕПОСРЕДСТВЕНО заплашен, невинен живот или здраве, ако няма НИКАКЪВ друг начин).
Това е дълг на всеки нормален и пълнолетен гражданин.
А на мъжете им блестят погледите не от желание да убиват, а от примитивна гордост: “Аз поех отговорност за сигурността на племето; ВСЕКИ който я заплашва ще се разправя с МЕН!”
Жените няма скоро да го разберат, както и мъжете раждането и кърменето 😉
Това ми заприлича на японските текстове за стрелба с лък 🙂
Като се занимаваш с пистолети, знаш ли каква е регулацията за ползване на лък?
@Ezhko
Аз лично, не бих могла да разпускам стреляйки. Аз разпускам летейки. Но и това, като всяко друго нещо, е въпрос на вкус и гледна точка.
Аз като жена добре разбирам “гордостта” от “Аз поех отговорност за сигурността на племето; ВСЕКИ който я заплашва ще се разправя с МЕН!”, тъй като жените бранят децата си, далеч преди да се стигне до мъжка намеса 😉