Самотната птица се познава по това,
че винаги се стреми към най-високото,
че не тъгува по приятели,
дори за тези от собствения си вид,
че целта й е винаги небето,
че няма определен цвят,
и по това,
че пее много много нежно.
П.С. Това е стих, от автор, чието име не знам. Чух го монтирано преди песен на В. Найденов и си позволих да го препиша за вас. Ако някой открие автора, нека ми каже, моля, за да го добавя. Даже заглавието не знам. Това го измислих аз.
и оригиналът:
“Състоянията на самотната птица са пет:
първото е, че се стреми към най-високото,
второто – че не тъгува по приятели,
дори и за тези от собствения вид,
третото – че целта й е винаги небето,
четвъртото – че няма определен цвят
и петото – че пее много нежно”
Сан Хуан де ла Крус
Харесва ми, звучи много… много искрено, ако мога да кажа така.
Но нямам идея чие е. Май в случая само наспамих, извинявам се.
@Eneya
да, и мен това ме впечатли, заедно с подходящия глас…
Не си наспамила, хубаво е когато хората си говорят 🙂
Наистина е впечатляващо! Стихът е от Сан Хуан де ла Крус и успях да го намеря в ето този сайт:
http://www.truden.com/article227.html
Гери, великолепна си, благодаря!
Pingback: Самотната птица « Кутията за всичко