Когато един безпардонен мъж ме попита “Какво означава “да простиш”?”, аз отвърнах:
– Да дадеш втори шанс!
– Да забравиш, така ли?
– Не, просто да дадеш втори шанс. Можеш да дадеш втори шанс и без да забравяш, достатъчно е да простиш.
– Мога да дам втори шанс и без да простя. Аз не прощавам!
Разговорът обещаваше да се превърне в спор, затова го прекратихме по взаимно съгласие. Малкото свободно време за нормални разговори не бива да се пропилява в безсмислени спорове.
Продължих да мисля за това. Ако някой твърди, че не прощава, това прави ли го наистина безпардонен? Ако работата ни изисква да сме безпощадни, безкомпромисни и безпардонни, това не означава, че и в личния си живот сме такива, нали?
Прощава се обикновено за нещо, с което нечие (без)действие ни е обидило/засегнало/наранило.
От какво зависи способността ни да прощаваме? От размера на деянието или от размера на обидата? Няма общ аршин. Безобидно действие (според извършителя) може да нанесе опустошителни вреди (според потърпевшия). Всичко зависи от начинът, по който възприемаме света около нас. Зависи от собствените ни “стандарти”.
От какво зависи способността ни да прощаваме? От този, който ни е засегнал? На някои хора сме склонни да простим неща, които не бихме простили и на себе си. Нали?
Аз мисля, че способността ни да прощаваме зависи най-вече от желанието ни да простим!
А вие как мислите?
да, точно от желанието ни да простим. хубаво е да се прощава. но тези, които обикновено прощават на другите, често не умеят да прощават на себе си, а е хубаво да се научат. 🙂 то и прошката е по-важна и необходима на прощаващия, отколкото на простения, понеже го освобождава 🙂
“Човешко е да се греши, божествено-да се прощава!” Или ако се абстрахираме от религиозния контекст, ще кажем, че прощава благородният, великодушният, широкоскроеният човек. Човекът.
Това е въпрос, стар колкото света. За мен, да простиш означава да си приел обидата, да си я осъзнал. И най-важното да не изпитваш болка и гняв, когато мислиш за това.
Заключението ми вероятно отново ще е прибързано, но пък за сметка на това се надявам да съдържа провокация към силния пол.
От коментарите изглежда, че само дамите имат нагласа да прощават.
Така ли е?
От какво зависи дали ще простя? Ще ви отговоря. От това дали човекът заслужава да му бъде простено. Всеки случай е различен. Защото един човек ще грабне втория шанс и ще направи така, че никога да не съжаляваш, че си му го дал, а друг ще се изсере (с извинение) на метеното. Разбира се, това няма как да го знаеш предварително. Но затова ви поздравявам със Sting – If I Ever Lose My Faith In You.
You could say I lost my faith in science and progress
You could say I lost my belief in the holy church
You could say I lost my sense of direction
You could say all of this and worse but
If I ever lose my faith in you
There’d be nothing left for me to do
Според вас, всеки ли заслужава втори шанс?
Как преценявате?
Вторият шанс, който сте склонни да дадете, колкото първия ли е голям?
Думите ти ме накараха да си спомня едно стихче… Дали не беше сонет от Шекспир, обаче не се сещам. Ако бъркам, поправи ме:
Човешко е да ненавиждаш,
но да простиш понякога е по-добре.
И ти си склонен да повярваш
виновникът вината си ще разбере.
Какво, че тази вяра е жарава,
в която можеш сам да изгориш!?
Ти вярвай – силният е длъжен да прощава!
Нима си слаб, за да не можеш да простиш?
Ивка, честно казано, не знам чии са тези стихове /сигурно Гери знае;)/, но важното е, че съдържат голяма доза истина.
Според мен грешки се правят лесно – не се изисква нито воля, нито умения, нито мисъл, нито … нищо. Самата прошка също не е трудно нещо. Най-трудното е да е РЕШИШ да простиш. Така си мисля…
Докато не простиш измъчваш себе си, когато вече си простил прехвърляш тази отговорност на съгрешилия… Ако се водиш от тази максима все по-лесно ще се решаваш да прощаваш… Ееее… ама много нравоучително прозвуча – не трябваше така 🙂
Нравоучително, но може би помага 🙂
Да прощаваш е дарба, вяра в доброто и стремеж на сърцето да не задържа отрицателна енергия. Трудно се придобива ако я нямаш в себе си.
Стиховете са наистина много добри, но и Гери не знае от кого са, LeeAnn 😉
Честита Баба Марта!
(Чаках LeeAnn да пусне статия, но не дочаках)
Да сте искрени и чисти, като бялото на мартеницата и здрави и енергични като червеното!
А за прошката: Прости и ще ти бъде простено!