Как станах блогър (начало)

Като се връщам към времената, предшествали създаването на този дневник, както и към историята на неговото създаване, се сещам за поне трима човека, които ме убеждаваха, че и аз трябва да започна да пиша — дали в мой, собствен дневник или точно в този, който четете в момента не е от голямо значение. Аз се измъквах по царски — с обяснението, че още не ми е дошло времето да пиша, както и не мисля, че има какво толкова интересно да кажа на света. И за да не си помислите, че времето за авторско писане вече е дошло за мен, бързам да ви кажа, че не сте познали — заръката да има и мои публикации в този дневник ще я изпълня по мой си начин :о)

Преди почти две години, обсебен от скуката на една магистърска програма и воден от желанието да бъда поне малко полезен на хора, извън моето семейство, както и от още най-различни причини, се захванах да превеждам разни статии, най-вече от руски език и най-вече от областта на свободния софтуер. Защо от руски ли? Ами причините са няколко: че владея руски по-добре от английски (за съжаление, немският вече съвсем съм го забравил :о(); че “отварянето” ми към този език беше донякъде куриозно; заради усещането, че все по-малко хора от по-младите поколения знаят този език; че в руската част на Internet има достатъчно интересни неща, които остават встрани от вниманието на повечето от internet потребителите в България; и че никога не съм изучавал организирано английски език, което ме подсеща да ви кажа, че не възнамерявам скоро да се захващам с преводи от английски. Затова реших да изляза от областта на софтуера с отворен изходен код и да си опитам силите в други области (не че успях съвсем, но поне се опитах).

И след толкова много уводни думи стигаме до тяхната цел — попаднах на разказа (в три части) на един руснак, роден и живеещ в Ташкент, в който той споделя как е станал блогър. Да, да, естествено, вече е преведен и мисля да ви го представя за ползване по предназначение. А който иска да чете в оригинал, може да отиде на адреса, посочен под заглавието на разказа, като между другото, в този пощенски списък (http://ezhe.ru/pravda/) всеки, който владее езика и не се срамува от този факт, може да намери още много интересни неща.

И накрая ще добавя малко технически обяснения — понеже това е личен дневник, който не ме задължава да бъда “словесно изящен” (който има възражения по този въпрос, нека погледне какво пише там), думичките, които ще намерите заградени в кръгли скоби показват моето двоумение по въпроса коя точно от тях е най-добре да бъде използвана. А пък тези думички, заградени в квадратни скоби, по-скоро допълват казаното от автора и са моят “принос” към неговия труд.

Това ще бъде за тази вечер — приятно четене и не убивайте преводача — той толкова си може :о)

Парченце диня в сряда № 91

Как станах блогър (начало)

Евгений Скляревский
11.01.2006

За каквото и да отива човек
в глобалната мрежа, той винаги отива
за добрата дума

Просто Babayasin. Мир имени меня

Моят колега в «Информационен бум», Влад Исаев, водещ рубриката «Кървава неделя», странно защо не написа нищо за току-що отминалия през тази седмица сто и първи юбилей. Предлагам на читателите да се опитат да поразсъждават самостоятелно за пътищата на развитие на Русия и човечеството, в случай, че царските войски не бяха разстреляли демонстрацията, провокирана от Гапон (или Хапон?).

Но нека се върнем към днешните интернетски дела. В различните общности продължават безкрайните спорове на тема «блогът — средство за масова информация ли е или не?» с аргументи както за, така и против тази прекалено конкретна формулировка. През месец декември, в RuNet също така се обсъждаше следното знаково събитие — за първи път блогър взе интервю от депутат в Руската Дума. Разликата между официалните средства за масова информация (aka СМИ) и персоналните блогове, ако не е изчезнала, поне се е размила окончателно и тяхното разделяне вече е невъзможно. С какво е добър един блог? Най-вече с това, че той съдържа в себе си отношението на автора към описваното събитие, което отношение не се вижда в официалните съобщения. Както беше казала известната ‘мрежова’ журналистка, Линор Горалик: «В живите дневници присъства ароматът на истинските обсъждания от “кухнята” [на събитията], който аромат е напълно изчистен в официалните средства за информация».

Всеобщата еуфория от нашествието на блоговете, един мой виртуален познат остроумно беше сравнил с фразата на режисьора в изпълнение на Евгени Евстигнеев от филма «Пази се, автомобил», отнасяща се за това, че «самодейният театър ще измести, в края на краищата, професионалният». Могат да се приведат още много цитати, разглеждащи «богоявлението» от различни страни, но икономисвайки времето на читателите, ще се върнем към конкретната цел.

И така, аз узрях за водене на свой собствен дневник, при което, имайки опита от воденето на «Живото списание» ми се искаше да опитам силите си именно в списването на персонален тематичен дневник. Можех да го водя в рамките на «Живото списание» (Роман Лейбов веднъж беше написал, че всички забележителни блогъри в RuNet пишат в свое собствено «Живо списание»), но ще повторя, че ми се искаше да имам отделен специален блог. При това не универсален, а именно тематичен, посветен на проблемите на UzNet и всички останали подобни мрежи. Няма да ви мъча повече — точно преди една седмица дневникът заработи, сбъдвайки знаете чия мечта.

Обърнете внимание, че адресът celo.fan.uz е специално подбран, че да може да се каже, например: «Видя ли новината на “Целофана”?». Какво говорят за «Кулер» знаят всички, което може да е нескромно сравнение, но ми се искаше да покажа, че успеха на проекта съвсем не е в неговото интересно име, а в съдържанието му.

След това рекламирах дневника си във всички общности, които посещавах — веднага се появиха посетители, коментари, статистиката започна да показва «приятни» цифри за посещенията, а най-вече сред коментаторите открих някои от най-уважаваните [в UzNet] от мен хора. Както казваше един персонаж от «Простоквашино» — «Заработи!»

Ето така се сбъдват мечти. Благодаря на познатите, които ми помогнаха с настройката на дневника и с неговото разполагане. Продължението, както пишат по списанията — в следващият брой, следващата сряда.