LeeNeeAnn

„Внимание! Майка на тийнеджър!”

LeeAnn June 20, 2006 February 29, 2020Децата ни и ние! 6

Да си родител е отговорност и предизвикателство и едва ли има много хора, които да оспорят този факт. Някои родители стават такива внезапно, преди да са се осъзнали, че го искат и се учат на това ново поведение „в движение”. Други пък го искат, но се оказва, че не са си го представяли точно така, а именно – едно парченце месенце да те командва денонощно 🙂. Трети са доволни от това, което се случва, защото е близо до очакванията им. Четвърти не искат да стават родители, но като станат, толкова им харесва, че чак се пристрастяват и искат още. Пети пък …. При всеки е различно и зависи от неговата нагласа към света и децата по принцип, … и не само. Някои променят нагласите и…

На учителя с любов

LeeAnn June 16, 2006 June 16, 2006Децата ни и ние! 3

Вчера беше 15 юни – ден за получаване на бележниците и начало на почивката за учениците, както и ден за равносметка за родителите. Изборът на училище е трудно нещо и обикновено води до въпроси без отговори. Разбираш дали училището е добро или не, когато вече е късно. Имам предвид това, че хората реагират различно в еднакви, на пръв поглед, ситуации и 5 човека имат 10 мнения и отговора на един и същи въпрос. Затова мнението на останалите за едно училище или преподавател не винаги е критерий, на който можеш да се довериш. Единственият критерий е собственото ти дете, но за съжаление там мнението се оформя на принципа на пробите и грешките. Хубав принцип, ако не опира до гърба на собствените ни деца. Когато ме попитат…

Опит не за летене, а за обобщение

NeeAnn June 14, 2006 June 15, 2006Абсурдизми 2

Покрай една среща, на която трябваше да представя случилото се около www.bezmonitor.com, реших че обобщаването на случващото се, е добра идея. Но като гледам какво точно се е получило, не мога да го нарека с чиста съвест “обобщение”, понеже е малко (или повече) разхвърляно, но това се дължи най-вече на разхвърляните ми мисли и на малкото време, което успях да му отделя, но поне би могло да бъде добра отправна точка (освен http://protest.bloghub.org/) за някой, пропуснал възникването и развитието на историята. И така, началото на историята е положено с изпращането на електронно писмо, с изходящ номер 9021/09.05.2006 от Виктория Димитрова, координатор на проект в КК “Труд” до Виктор Любенов, създател и стопанин на www.bezmonitor.com. От писмото става ясно, че КК “Труд” претендира, че притежава изключителните…

Къде изгубихме лицата си?

LeeAnn June 14, 2006 June 15, 2006Емоции в проза 9

Посвещавам на консервативните, на които им харесва да четат блога ни, но повече им харесва да си говорят с мен по телефона! Затворниците имат снимка с номерче под нея. Даже три снимки, доколкото съм гледала филми – една анфас и още две в профил. На тези снимки има лице. Е, вярно, затворническо, но все пак лице… За нас, нормалните хора, останаха само номерцата! За да запазим личното си пространство от недобросъвестни посегателства сме принудени да се крием зад псевдоними и пароли, измислени имена и кодове, при това всеки път различни – за по-сигурно, и лека-полека се превръщаме от хора в цифри. За останалия свят, ние сме цифри – под формата на абонатен номер за парно, ток или вода, ЕГН за плащане на данъци… Дори жизнените…

Да опознаеш себе си

LeeAnn June 12, 2006 August 3, 2006Емоции в проза, Летене (от всякакъв вид) 4

Преди време един мъдър и земен човек ми каза: “Не се страхувай от предизвикателството да полетиш. Ще научиш интересни неща за себе си и ще видиш, че …” И беше прав, както обикновено, особено в частта с научаването на нещо ново за себе си. Това, което той каза тогава, в смисъла на контекста, означаваше също “Не се страхувай да научиш нещо ново за себе си”. Опознаването на себе си е процес, често мъчителен, но винаги безкраен. С всяко ново предизвикателство научаваме за себе си нови неща. Някои от тях ни харесват, други – не. С някои от тях се примиряваме и/или свикваме, други искаме да променим. Понякога затвърждаваме това, което отдавна знаем за себе си, или поне си мислим, че сме знаели, друг път се оказва, че…

Пролетно авиорали Казанлък 2006

LeeAnn June 11, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 3

След отлагане поради лоши метеоролични условия, на 10-11 юни се състоя дългоочакваното пролетно авиорали на летището край гр. Казанлък. Летището представлява една голяма и равна поляна, със сграда за ГСМ в единия край, която не се вижда. Така, че ако поляната не е обозначена за шоу или състезание, аз не бих я разпознала като летище, но тя беше обозначена, така че я намерихме лесно. Организатори на събитието бяха Българската асоциация на леката авиация с домакинството на Клуб по въздушни спортове – Казанлък и под егидата на българското списание за лека авиация Today’s Pilot. Организаторите се бяха постарали да … се организират. Така де. Това, че си организатор, не значи че си се организирал както трябва. Важното е, че плюсовете бяха повече от минусите. Всъщност минусът…

Да прегърнеш… световен рекордьор

LeeAnn June 11, 2006 April 10, 2020Летене (от всякакъв вид) 1

Ден: събота, 10 юни 2006 г. Място: някъде около гр. Казанлък Време: точното Оборудване: най-правилно подбраното Пилот: най-добрия! Рекорд: световен… Кратка предистория: За да регистрираш световен рекорд и той да бъде признат от съответните компетентни институции и/или федерации, трябва да обявиш пред тях, че ще правиш опит за рекорд, да обявиш резервни дата и час за друг опит, ако при този не успееш, да намериш лицензирани наблюдатели и т.н. бюрократични подробности. Предполагам, че подобна подготовка е много по-дълга и досадна от подготовката за самия опит. Часът е около 6.30 и световният рекордьор се подготвя да стане такъв. Метеорологичните условия на летището край гр. Казанлък са подходящи и той не очаква изненади. Проверява за последно оборудването, екипировката, уредите… Премисля и преценява за последен път подробностите… Никой…

Жабата, която искала да е голяма колкото Вола

LeeAnn June 11, 2006 December 23, 2022Култура 1

Може би се лъжа /ако е така – моля, поправете ме/, но ми се струва, че поговорката “Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак” е тръгнала от тази басня на Ла Фонтен 🙂 La Grenouille qui veut se faire aussi grosse que le Boeuf /Jean de la Fontaine/ Une Grenouille vit un Boeuf Qui lui sembla de belle taille. Elle, qui n’était pas grosse en tout comme un oeuf, Envieuse, s’étend, et s’enfle, et se travaille, Pour égaler l’animal en grosseur, Disant : “Regardez bien, ma soeur ; Est-ce assez ? dites-moi ; n’y suis-je point encore ? – Nenni. – M’y voici donc ? – Point du tout. – M’y voilà ? – Vous n’en approchez point.”. La chétive pécore S’enfla…

Първият път….

LeeAnn June 9, 2006 April 26, 2007Емоции в рими 3

Спомням си, когато ми беше за първи път… ….беше … някак си … различно! Когато за първи път се влюбих, беше романтично и прекрасно. Когато за първи път ме болеше, беше ужасно. Когато за първи път получих целувка, беше замайващо. Когато за първи път помирисах цветята, беше омайващо. Когато за първи път усетих морето, беше освежаващо. Когато за първи път ядох сладолед, беше охладяващо. Когато за първи път опитах суши, беше … странно. Когато за първи път се изплаших, беше ужасяващо. Когато за първи път ме излъгаха, беше смразяващо. Когато за първи път докоснах Земята, беше натъжаващо. Когато за първи път легнах на тревата, беше успокояващо. Когато за първи път ядох миди, беше отвратително. Когато за първи път сгреших, беше поучително. Когато за първи път…

Пътят към… стомаха

LeeAnn June 8, 2006 February 29, 2020Емоции в проза 17

Голяма съм глезла, признавам си! И да не си призная, по-малка глезла няма да стана … Обръщам внимание на дребните неща в живота по онзи романтичен начин, който прави обикновеното да изглежда необикновено, а „простото” – специално. Това се отнася и за храната и храненето, като цяло. Обичам да хапвам навън, защото и глезлите също огладняват! Обичам да посещавам заведения, в които обстановката и обслужването са такива, че започваш да вярваш, че „глезла” е титла. Откриването, обаче, на такива местенца е трудно. Аз си имам три критерия – храна, обстановка, обслужване. Храната е най-маловажното нещо при избора. Ако заведението успее да удовлетвори изискванията ми по другите два критерия, то това почти дава гаранция, че ще има и какво да се хапне там, особено ако съм…

Кой прави гръмотевиците?

LeeAnn June 6, 2006 August 7, 2008Приказка за Облаче 6

Да си голям е скучно! Това вече го знаят всички, даже и големите! Дори на тях, когато пораснат, им се иска да не бяха… Големите винаги са заети с разни много важни неща, които са абсолютно непонятни и неразбираеми за малките облачета. Големите правят странни неща, мръщят се постоянно, карат се на малките без причина и си имат тайни… В един най-обикновен ден Облачето, съвсем случайно, научи една много тайна тайна на големите… Денят си беше наистина най-най-обикновен – няколко пакости, малко падания, не много въпроси… Нищо необичайно… Затова Облачето много се изненада, когато големите ветрове и дъждоносни облаци започнаха да правят „Буря”. Обикновено, те правеха така, за да издухат непослушковците в далечните кътчета на Царството, на „сигурно” място, от където нямаше да чуват оглушително…

Щурец и Мравка

LeeAnn June 6, 2006 December 23, 2022Култура 1

Любима басня! Дълго мислих дали да я преведа, защото това е символ на детството за много поколения … Но все пак се осмелих… Приятно четене. La Cigale et la Fourmi Jean de la Fontaine La Cigale, ayant chanté Tout l’été, Se trouva fort dépourvue Quand la bise fut venue : Pas un seul petit morceau De mouche ou de vermisseau. Elle alla crier famine Chez la Fourmi sa voisine, La priant de lui prêter Quelque grain pour subsister Jusqu’à la saison nouvelle. “Je vous paierai, lui dit-elle, Avant l’Oût, foi d’animal, Intérêt et principal. ” La Fourmi n’est pas prêteuse : C’est là son moindre défaut. Que faisiez-vous au temps chaud ? Dit-elle à cette emprunteuse. – Nuit et jour à tout venant Je chantais, ne…

Детската градина (ясла) – „за” и „против”

LeeAnn June 5, 2006 February 29, 2020Децата ни и ние! 3

Да ходи ли детето ни на детска градина, дори и да имаме възможност да си го гледаме у дома? Ще боледува ли? Ще му хареса ли? Как да изберем детската градина? Частна или държавна? Все сложни въпроси, в търсенето на чиито отговори много майки са прекарали не една и две безсънни нощи. А еднозначни отговори няма. Има само събиране на чужди мнения и опит и лична преценка. Затова не предлагам отговор, а споделям опит. Като казвам „детска градина” имам предвид и „ясла”, в това число. Има два вида деца – на едните им харесва в детската градина, на другите – не! Аз имам по едно от всеки вид 😉 Обърнете внимание, че използвам думата „харесва”, а не думата „свиква”, защото наистина имам предвид „харесва”, а…

Облачният рожден ден

LeeAnn June 1, 2006 August 20, 2007Приказка за Облаче 2

В този ден Облачето имаше рожден ден. То ставаше на 3 … или на 5…, а може би на 35 годинки… Никой не знаеше. При облачетата това нямаше значение. И не защото облачетата не празнуваха рождените си дни или нямаха торта. Неее! Напротив! Имаха си рождени дни, имаха си и торти, но тортата беше облачна, а свещичките… Хм, ами свещичките всъщност всяка година бяха различен брой. Е, понякога се случваше да бъдат същия брой като миналата година. Как така ли? Случваше се, защото Вятърът определяше броя на свещичките за тортата. Вятърът слагаше толкова свещички върху тортата, колкото бяха на брой пакостите на Облачето през годината. Колкото повече пакости беше направило то през годината, толкова повече свещички го очакваха на тортата му. Колкото повече бяха свещичките,…

Облачни тревоги

LeeAnn May 30, 2006 August 7, 2008Приказка за Облаче 0

Облачето знаеше, че за да полети с Вятъра извън Царството на ветровете, първо трябваше да порасне. И то хем искаше да порасне, хем не му се искаше много-много… За да пораснеш трябва да папкаш, да спинкаш и да си много, ама наистина много послушен. Да папкаш и да спинкаш не е трудна задачка. Даже е съвсем лесна за розовите непослушковщи, защото като се изморят цял ден да хвъркат от вятърче на вятърче и да играят с дъждоносните облаци, слънцето и дъгата, те така се изморяват, че едва успяват да си намерят креватчетата и да се сгушат в тях на мекичко и топличко. Ама това с послушанието беше мно-о-о-го трудна задача. И Облачето се чудеше как може един розов непораснал непослушко да бъде послушен!?! То никъде…

Сблъсъкът на поколенията, продължение: Липсващото звено

LeeAnn May 30, 2006 February 29, 2020Децата ни и ние! 0

Сблъсъкът на поколенията е неизбежен и това, за мен, е неоспорим факт. Основните видове сблъсък са между родители и деца и сблъсък между баба+дядо и деца. Сблъсъкът родител-дете продължава докато детето порасне и се превърне в родител. Тогава конфликтът прераства в другия вид конфликт (дете – баба+дядо), като родителят остава средното балансиращо звено в сблъсъка. Какво става с децата, обаче, ако ролите на родителите и баба+дядо са разменени? Имам предвид следното: Децата трябва да бъдат възпитавани от родителите си. Това включва изслушване, наблюдение, анализиране, насърчаване, надъхване дори, одобрение, подкрепа, отделяне на необходимото време и внимание на проблемите на детето, изясняване на чувствата и тревогите на детето от изминалия ден, разговори, които да подготвят психически детето за предстоящите изпитания на следващия ден, споделяне с детето на…

KK “Труд” отвръща на удара

NeeAnn May 23, 2006 May 23, 2006Абсурдизми 4

Както можеше лесно да се предположи, сагата ще си има продължение. Доста изненадан останах, когато прочетох отговора на КК “Труд”, изпратен на Григор. Тези хора за толкова глупави ли ни имат или си мислят, че сме читатели на техните вестници?! Както и да е, преди малко им изпратих още едно писмо по повод акцията им срещу www.bezmonitor.com. На първото не получих отговор, предполагам, че и на това няма да получа, но това не е толкова важно. По-важното е те да получават такива писма. И както казва Мечо Пух — “колкото повече, толкова повече” До КК “Труд” Дами и господа, с още по-голяма изненада прочетох вашето отворено писмо, което сте изпратили на Григор Гачев и виждам, че освен всичко друго, коментирано в писмата до вас, сте…

Хората и Пътят

LeeAnn May 23, 2006 February 29, 2020Философските ми Камъчета 12

Време… Пространство… Мисъл… Все понятия, чието определение сме готови да дадем веднага, но замислим ли се, се оказва, че това не е толкова просто. Защото те не съществуват едно без друго. А как да обясниш нещо, с помощта на друго, за което нямаш обяснение… Трудна работа! И въпреки това, Пространството е мястото, където има Време за всичко и за всички, а Мисълта е тази, която помага на хората да се движат там и определя техният Път. Чия мисъл ли? Собствената! Пътят на всеки човек в Пространството, се определя от собствената му Мисъл. Чрез мислите си, човек, волно или неволно, избира Пътят, по който да тръгне и колко дълго да върви по него. Мислите на другите хора се опитват да му пречат или помагат, да го…

Писмо до ИК “Труд”

NeeAnn May 20, 2006 May 22, 2006Абсурдизми 6

Понеже знам за Виктор повече от 10 години, не можех да подмина с лека ръка случващото се с него и неговият сайт, затова написах няколко реда до ИК “Труд”, като изпратих копия и до три телевизии — БНТ, бТВ и НоваТВ. До ИК “Труд” копие до “Господари на ефира”, НТВ копие до “Частен случай”, БНТ копие до “bTV репортерите”, bTV Дами и господа, Освен, че съм изненадан, съм и дълбоко възмутен от неетичната акция, която провеждате от няколко дена срещу сайта bezmonitor.com, създаден и поддържан от един сляп човек, изключително за нуждите на хора в неговото положение и даващ им възможност да имат сравнително лесен досег до литературното ни наследство, както и до средствата за масова информация, имащи и електронно представителство в Internet, който достъп…

Правото да си сляп

NeeAnn May 19, 2006 May 19, 2006Приятелите на LeeNeeAnn творят 1

Правото да си сляп Искам да си представите нещо. Но не просто да си го представите, а да се опитате наистина да го почувствате, сякаш се е случило на вас. Ето така. Една сутрин се събуждате от обичайния си нощен сън, разтърквате очи, насъбрали умора в просъница и ги отваряте за света. За да откриете, че сте загубили зрението си. Завинаги. Как мислите дали това ще е най-нещастния ден в живота ви? Не знам. Не искам и да разбирам и не пожелавам на никой на тази земя, да го разбира. Но сред нас има хора незрящи в общоприетия смисъл на думата, но понякога много по-виждащи от нас за неща, за които ние оставаме слепи. Сутринта на 15 май, цялото интернет общество се събуди разтърсено от…