Как станах блогър (край)

Това е втората част от разказа на Евгений Скляревский за пътя, по който е минал при създаването на своя дневник, но за разлика от него, аз няма да пускам отделните части по една на всяка сряда (нищо, че днес е сряда), а ще ги публикувам почти наведнъж

Парченце диня в сряда № 92

Как станах блогър (край)

Евгений Скляревский
18.01.2006

— Как не те e срам! — високо каза Алиса.
— Срамно е даже да се говорят такива глупости!
— Замълчи! — извика Кралицата, почервеняла от ярост.
— Да бе! — отговори Алиса.
— Отрежете и главата! — извика Кралицата.
Никой не помръдна.
— Кой ли пък се страхува от вас! — каза Алиса
(тя вече беше достигнала своя истински ръст).
— Вие сте просто едни нещастни карти.

Луис Карол, “Алиса в страната на чудесата” (превод Борис Заходер)

И така, струваше ми се, че мечтата ми се е сбъднала и мога да се наслаждавам на живота. Но се появиха нови въпроси, отвличащи ме от това наслаждение.

Например — колко често да пиша в дневника? Ако пиша веднъж в месеца, тогава можех изобщо да не го започвам. А ако пиша по 20 съобщения на ден — мога да предизвикам стомашни колики в посетителите, които обикновено ги мързи да четат много. Десет също е много, а и няма по толкова уникални събития (на ден), а да пускам връзки към нещо преживяно от други, много не ми се искаше. Единственото, което си изясних точно е, че трябва непременно да пиша всеки ден, като оптималният обем е три или четири записа.

За какво да пиша? Струва ли си да разглеждам и оценявам сайтове? Да давам ли връзки към всякакви куриози и отделни статии? Само връзките или и мои коментари? Да пускам ли чисто развлекателни, несериозни материали? Или обратно, всичко да бъде чинно и строго? Докато не се установят нещата — в режим на търсене на оптимални теми.

Още една забележка — в дневниците обикновено се използва механизма на категориите, като всяка публикация се «привързва» към нейната категория и при желание може да се преглеждат публикациите от произволно избран модел. На мен тази идея не ми допада, защото избраната тема (област) «Събития и проблеми на UzNet и останалите мрежи» и така е достатъчно тясна, че да трябва да я разделям на допълнителни категории. Възможно е времето да докаже, че не съм прав, но засега категории няма да има.

Най-тъжното е, че аз не владея кода така, както в другите мои сайтове и за всяко подобрение или поправка се налага да безпокоя по-напредналите си познати, които, в интерес на истината, досега не са ми отказвали своята помощ.

Стана ясно, че календара на дневника се изобразява неправилно в Internet Explorer, за разлика от изобразяването му в алтернативните браузъри — причина се оказа известният на разработчиците проблем с обработката на отстъпите и полетата в блоковете, което се оказа добър повод за организиране на дискусия — необходим ли е изобщо на дневника календар? Повечето от участвалите в нея споделиха, че изобщо не използват календар. Приемайки под внимание и моето отношение към него (същото като към бутоните «Направи начална страница» и «Добави към предпочитаните»), календарът беше премахнат.

Още един проблем — преди общувах във неформалният форум на UzNet и в своето «Живо списание», сега пиша в дневник, което като че ли се явява във вреда на първите две общности. И разпиляването на теми, и отмъкването на посетители не са съвсем приятни процеси. И още (колко съм досаден само) — не е ясно докога ще ми стигнат силите? Може би след един месец ще ми омръзне? А имам известни задължения пред посетителите — те чакат нови съобщения. А може по-късно да се появи нещо ново, още по-интересно.

Във всеки случай ще се повторя — мечтата за личен дневник, посветен на UzNet се сбъдна. А това вече не е малко. Моля заповядайте — адреса го знаете: celo.fan.uz.